Определение № 422 от 08.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. Велико Търново, 08.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.А

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500307 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба на Г. Й. М. против Определение № 419/10.04.2024 г. по в.ч.гр.д. № 267/2024 г. на Окръжен съд Русе, с което е оставена без разглеждане подадената от Г. Й. М. частна жалба против Определение № 3073/23.11.2023 г., постановено по гр.д.

№6624/2022г. на Районен съд Русе, с което съдът е отхвърлил исканията му за откриване производство по чл. 193 от ГПК по отношение автентичността на положените подписи от взискателите E. Й. М. и Н. С. в договорите за правна защита и съдействие и в пълномощните, с които са възложили на адв. И. Г. да ги представлява в съответните изпълнителни производства, както и исканията му за допускане на съдебно-графологични и съдебно-икономически експертизи, като недопустима, и е прекратено производството по делото.

В жалбата се излага, че Окръжен съд Русе неправилно е възприел претенцията на жалбоподателя. В частната си жалба до окръжния съд той е изяснил, че се касае за предявен иск против ЧСИ В. М. във връзка със седем броя изпълнителни дела, по всяко едно от които главницата била увеличена със сумата от 350 лв. за съдебни разноски, без да са представени документи от страна на съдебния изпълнител. При извършена проверка през 2018 г. жалбоподателят установил, че по изпълнителните дела не били приложени подобни документи. Такива не му били предоставени и от съдебния изпълнител. Впоследствие, по искане на Районна прокуратура Русе, чрез ОД на МВР Русе, съдебният изпълнител изготвил документите през м. август 2023 г. Жалбоподателят твърди, че върху тях липсвали подписи, а някои били и подправени. Счита, че издадените документи са неистински и целят заблуждаване на съда, с което е извършено престъпление. Съдебният 1 изпълнител не разполагал с документи за разходи от по 350 лв. за отделните изпълнителни дела и без основание се е обогатил с получените суми.

Жалбоподателят поискал от районния съд да назначи вещо лице, което да извърши графологическа експертиза и да изследва автентичността на положените подписи, но съдът отхвърлил искането му без основание.

Окръжният съд от своя страна приел, че частната му жалба е недопустима, без да оцени обстоятелството, че при проверката на документите районният съд може да процедира по реда на чл. 194, ал. 1 от ГПК.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение, а ЧСИ В. М. да бъде осъден да заплати на жалбоподателя неоснователно получената сума, с която му е нанесъл имуществени вреди в общ размер на 3 702,98 лв.

Отправено е искане и за произнасяне във връзка с автентичността на подписите на взискателите и за провеждане на съответните експертизи.

Насрещната страна по делото ЧСИ В. М. и третото лице помагач „Застрахователна компания Лев Инс“ АД не са депозирали писмени отговори в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК.

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба, както и данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима.

Пред Русенския районен съд е предявен иск от Г. Й. М. против ЧСИ В.

М. за връщането на неоснователно получени парични средства по конкретни изпълнителни дела. Въз основа на депозираната искова молба било образувано производството по гр.д. № 6624/2022 г. на Районен съд Русе.

В хода на разглеждане на делото с молба от 31.10.2023 г. ответникът представил пред съда писмени доказателства във връзка с предмета на делото.

В проведеното на 23.11.2023 г. открито съдебно заседание ищецът оспорил представените документи и направил искане за откриване на процедура по чл.

193 от ГПК. С Определение по протокол № 3073/23.11.2023 г. Районен съд Русе отхвърлил исканията на ищеца за откриване на производство по чл. 193 от ГПК по отношение автентичността на положените подписи от взискателите E. М. и Н. С. в договорите за правна защита и съдействие и в пълномощните, с които са възложили на адв. И. Г. да ги представлява в съответните изпълнителни производства. Отхвърлени били и исканията на ищеца за допускане на съдебно-графологични експертизи и на съдебно-икономически експертизи.

Против това определение постъпила частна жалба от Г. Й. М., по която било образувано производството по в.ч.гр.д. № 267/2024 г. на Окръжен съд Русе. С обжалваното в настоящото производство Определение № 419/10.04.2024 г. по в.ч.гр.д. № 267/2024 г. на Окръжен съд Русе е оставена без разглеждане подадената от Г. Й. М. частна жалба против Определение № 3073/23.11.2023 г., постановено по гр.д. №6624/2022г. на Районен съд – Русе, с 2 което съдът е отхвърлил исканията му за откриване производство по чл. 193 от ГПК по отношение автентичността на положените подписи от взискателите E.

Й. М. и Н. С. в договорите за правна защита и съдействие и в пълномощните, с които са възложили на адв. И. Г. да ги представлява в съответните изпълнителни производства, както и исканията му за допускане на съдебнографологични и съдебно-икономически експертизи, като недопустима, и е прекратено производството по делото.

При така установените факти по делото, настоящият състав мотивира следните правни изводи:

За да постанови горния резултат, Русенският окръжен съд е приел, че постановеното от Русенския районен съд определение не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което депозираната против него частна жалба е недопустима, а образуваното по нея производство подлежи на прекратяване. Определението е правилно и законосъобразно.

Определенията по доклада, допускане и събиране на доказателствата, които с оглед тяхната цел и характер са свързани с движението на делото и подготвят постановяването на крайния съдебен акт по възникналия правен спор, не преграждат, временно или окончателно, развитието на производството, поради което не попадат в категорията на актовете по чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол.

Не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като в процесуалната уредба, съдържаща се в раздел ІІІ на гл. ХІІІ и в гл. XXI от ГПК, регламентираща разглеждането на делата и обжалването на определенията и разпорежданията, законодателят не е предвидил самостоятелно обжалване на посочените по-горе определения.

Следователно, доколкото извършваните от решаващия съд процесуални действия са насочени към подготовката на делото за постановяване на решение по същество на възникналия между страните правен спор, то по отношение на същите се осъществява инстанционен контрол за законосъобразност всякога по повод обжалването на крайния съдебен акт, чиято правилност те обуславят. С оглед на това, проверката за законосъобразност на определението на съда, с което се е произнесъл по чл.

193 ГПК, следва да се извърши по реда на обжалване на съдебното решение, а не в самостоятелно производство, каквото жалбоподателят е инициирал.

Обстоятелството, че постановеното от Районен съд Русе определение е необжалваемо изключва наличието на надлежно възникнало процесуално право на жалба – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за които съдът следи служебно, поради което подадената пред Окръжен съд Русе частна жалба се явява процесуално недопустима, последица от което е оставянето без разглеждане и прекратяването на производството по делото.

Останалите оплаквания и искания в частната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, са неотносими към предмета на настоящото 3 производство, поради което не следва да бъдат обсъждани.

С оглед горното, депозираната частна жалба се явява неоснователна, последица от което е потвърждаване на постановеното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на Г. Й. М., като недопустима, и е прекратено производството по в.ч.гр.д. № 267/2024 г. на Окръжен съд Русе.

Съобразно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 419/10.04.2024 г. по в.ч.гр.д. № 267/2024 г. на Окръжен съд Русе.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4