Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 21.02.2024, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 514/2023
Вид
Решение № 37
Подписан
21.02.2024
В сила
23.07.2024
Състав
Мариана Митева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Сливница, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20231890200514 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Ф. В. Ф., с ЕГН ********** от гр. ............., обжалва наказателно постановление № 230344-000192/ 30.05.2023 г. на Началника на РУ - Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и на основание същата разпоредба е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено. Жалбоподателят заявява, че описаните в АУАН и НП обстоятелтва не отговарят на действителността. Счита, че при издаването на НП не са отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Поддържа, че в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението.

Изтъква, че АНО не обсъдил възможността за приложение на чл.28 ЗАНН. При тези съображения моли НП да бъде отменено.

Административнонаказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (АУАН № GA 869668 / 18.05.2023 г., наказателно постановление № 23-0344-000192/ 30.05.2023г. на Началника на РУ - Сливница, заповед № 8121з – 1632 / 02.12.2021 г. и № 8121К-14 / 04.01.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 517з1561/20.05.2016 г. на Директора на ОДМВР – София, справка за нарушител, актове за встъпване в длъжност и показанията на свидетелите Х. В. И. и И. Б. Х.), намира следното:

1

На 18.05.2023 г. в 21.40 ч. в гр. Драгоман, на ул. „Иван Вазов“ св. И. Б. Х. – граничен полицай към ГПУ - Калотина чрез подаването на звуков и светлинен сигнал от служебен автомобил спрял за проверка л.а. марка „Фиат“, модел „Стило“, с рег. № ............., който се движел с посока от ул. „Елин Пелин“ към с. Летница. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя Ф. Ф.. Тъй като водачът отказал да представи документи и да съдейства за извършване на проверката, а и миришел на алкохол, св. Х. поискал съдействие от служители на КАТ. На място пристигнал св. Х. И., който поканил водача на автомобила да бъде изпробвани за употреба на алкохол. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван с техническо средство. За установеното нарушение мл. автоконтрольор Х. съставил АУАН № GA 869668 / 18.05.2023 г., а именно – че жалбоподателят отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП № 23-0344-000192/ 30.05.2023 г. на Началника на РУ - Сливница.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

НП е издадено от компетентен орган – Началник на РУ при ОДМВР – София съгласно заповед № 8121з – 1632 / 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (издадена съобразно чл.189, ал.12 ЗДвП). АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автокнтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 ЗАНН относно описание на нарушенията – в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на АНО изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, а именно – в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения. От обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво административно обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

За това и съдът приема, че формално двата акта съдържат всички изискуеми от закона реквизити.

2

Съдът счита, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със събраните по делото доказателства. На първо място съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.

Посочените в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление поведение на жалбоподателя се установи и в хода на съдебното производство най-вече от показанията на свидетелите Х. В. И. и И. Б. Х.. Свидетелят Х., е очевидец на нарушението и в съдебно заседание описва начина на извършване на нарушението, а именно, че на 18.05.2023 г. в 21.40 ч. в гр. Драгоман, на ул. „Иван Вазов“ жалбоподателят като водач на лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Стило“, с рег. № ............. св. И. Б. Х. – граничен полицай към ГПУ – Калотина е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“. Съдът счита, че жалбоподателят Ф. е имал качеството на водач на МПС, което го прави годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП. Съдът кредитира изцяло показанията на посочения свидетел, тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетеля факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При разпита си тези свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от него лично и непосредствено и относими именно към факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му, авторството, механизма на деянието.

На следващо място в НП се сочи, че жалбоподателят виновно е нарушил и разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП. Цитираната норма посочва, че в случаите, когато водач на МПС откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба от 2 000 (две хиляди) лева. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП инкорпорира в себе си както състав на административно нарушение (задължение на водачите да бъдат изпробвани с техническо средство за установяване употребата на алкохол), така и вида и размерите на административните санкции за несъблюдаване на това задължение, респ. за осъществяване състава на това нарушение. Пр. 1 от чл. 174, ал. 3 ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, която хипотеза е реализирал жалбоподателят Ф. от състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП (и съобразно принципните разяснения, дадени в 3

ТР № 13 от 20.12.2021 г. по т.д. № 1/2021 г., ОСС на ВАС I И II колегия). Същият е управлявал ППС, имайки качеството „водач“, което безспорно се установява от показанията на св. Х., като се е възползвал от правото си да откаже да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, което като резултат води до ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност.

Разписаната тук административносанкционна норма кореспондира и със задължението на водачите, посочено в чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП да не управляват ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случай че горното не е било факт, същото е било възможно да бъде установено посредством извършването на тест или кръвна проба. Съобразно чл. 3а от Наредба № 1/19.07.2017 г. с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато водачът откаже извършване на проверка с техническо средство. Следователно законодателят е предвидил възможност водачът на МПС да откаже изследване за употреба на алкохол, както с техническо средство, така и в кръвта като понесе предвидената за това свое поведение административна санкция.

Във всички случаи водачът е имал възможност да даде кръвна проба за медицинско изследване, за да бъде безспорно установено дали управлява лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози или обратното. Законодателят е предвидил процедура, позволяваща законосъобразно финализиране на административнонаказателното производство, а именно – химико-лабораторно изследване.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които регламентират тестването с техническо средство за употреба на алкохол и въпреки това е отказал да ги спази, като по този начин е избягнал установяването дали е управлявал МПС след употреба на алкохол.

Нарушението е формално като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват причините за извършването му.

Нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП е напълно доказано откъм обективните си и субективни признаци от АНО. Съдът приема, че са налице безспорни доказателства, които установяват, че именно жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на нормата на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП като в АУАН е описана действителната ситуация, а АНО правилно е издал оспорваното НП № 23-0344-000192 / 30.05.2023 г.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. Предявените факти, за които на жалбоподателя са наложени наказания, съставляват административно нарушение и наказващият орган при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Не са допуснати 4 съществени нарушения на процесуалните правила. Наложените наказания са съобразени с критериите по чл.27 ЗАНН в рамките на предвидения в закона размер за нарушението на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Доколкото от въззиваемата страна не е заявена претенция за разноски, а и не са налице доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0344-000192 / 30.05.2023 г. на Началника на РУ - Сливница, с което на Ф. В. Ф., с ЕГН ********** от гр. ............. , за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и на основание същата разпоредба е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

5