Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 29.05.2023, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Гражданско дело 273/2023
Вид
Решение № 65
Подписан
29.05.2023
В сила
14.06.2023
Състав
Асен Цветанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Раднево, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева в присъствието на прокурора В. Ив. Г. като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20235520100273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 30 ЗЗакрД.

Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане” гр.

Раднево /ДСП – Раднево/ с искане за прекратяване на взета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД - настаняването на детето С. С. Р. в семейството на близки и роднини – Р. Г. П. и Р. Й. С. /баба и дядо по майчина линия/, с цел реинтеграция на детето в биологичното семейство, по реда на чл. 30, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

В молбата е посочено, че детето С. С. Р. е родено на 22.10.2009 г. и е второ дете на майката С. Р. С., а бащата не бил вписан в акта за раждане и бил неизвестен, макар да имало данни майката да е съжителствала на съпружески начала с мъж, който сочи за биологичен баща на двете си деца. Посочено е, че майката след раздялата с мъжа, с който е живяла, се върнала да живее при родителите си, а на 31.07.2011 г. година заминала за Германия и оставила двете си деца без особен представител в страната. Предвид това, че майката трайно не полагала грижи за децата си А. и С. и те са останали без законен представител са настанени по административен ред, а след това и със съдебно решение за отглеждане и възпитаване в семейството на Р. Г. П. и Р. Й. С., баба и дядо на детето по майчина линия, като мярка за закрила по ЗЗакрД. На 12.01.2018г. при посещение в отдел „Закрила на детето” майката С. С. заявила 1 писмено със заявление желанието си децата да бъдат върнати в семейството й. При рутинно посещение на служители на ДСП – Раднево, на 26.01.2018 г. в дома, в който се отглеждат децата, е установено, че те не са там. Бабата и дядото на децата – Р. П. и Р. С. информирали служителите, че дъщеря им С. заедно с децата А. и С. са заминали за Германия, която информация се потвърдила и от направената справка в РУ-Раднево, а именно, че майката и децата са напуснали страната на 12.01.2018г. през ГКПП „Калотина” и нямали последващи влизания в страната, предвид на което настаняването на детето С. в семейството на совите баба и дядо по майчина линия е прекратено с административна заповед на Директора на ДСП гр. Раднево № ЗД/Д-СТ-Р006/19.03.2018г. и потвърдена с решение № 24/13.04.2018г. на РС-Раднево.

Твърди се, че пребиваването на децата в Германия е било за кратък период, майката ги връща в България и ги оставя на грижите на свои познати в гр.

Нова Загора, тъй като през този период родителите й са били в Кипър.

Голямото дете А. успява да си тръгне от гр. Нова Загора и заживява при леля си в гр. Раднево, кв. „К.”, като от 30.07.2021г. спрямо същото е предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Когато Р. П. и Р. С. се завръщат в България разбират, че С. е оставен на грижите на чужди хора, отиват в гр.

Нова Загора и вземат детето, от което разбират, че му е позволявано да напуска къщата. В молбата е посочено, че със съдебно решение № 98/15.09.2022г. на РС-Раднево, влязло в сила на 29.09.2022г. спрямо детето С.

С. Р. повторно е взета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД – настаняване в семейството на близки и роднини – Р. Г. П. и Р. Й. С.. На 17.01.2023г. след проведен разговор с Р. П. се установило, че майката С. Р. С. се върнала в България, закупила е апартамент в гр. Раднево и е заявила желание да отглежда сина си С., каквото желание е и на детето – да живее със своята майка. При рутинна проверка на 06.04.2023 г. в дома където се отглежда А. - сестра на С., се установило, че С. е заминал с майка си за Германия, а Р. П. и Р. С. са в с. К., общ. Нова Загора, която информация се потвърдила и от направената справка в ОД на МВР – Стара Загора, видно от която момчето е напуснало РБългария на 02.02.2023г. през ГКПП „Русе Дунав мост” и няма последващи влизания в страната. Предвид горното по административен ред със заповед № ЗД/Д-СТ-Р-010/11.04.2023г. на директора на ДСП-Раднево била прекратена временно мярката за закрила спрямо детето С. С. Р..

2

Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати взетата мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД спрямо детето С. С. Р. – настаняване в семейството на близки и роднини по реда на чл. 30, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Искането е с правна квалификация чл. 30 от Закона за закрила на детето, като в това производство в тежест на сезиращия съда орган - дирекция „Социално подпомагане” гр. Раднево е да докаже наличието на предпоставките за прекратяване на настаняването на детето извън семейството му, а именно в семейството на роднини и близки.

В откритото съдебно заседание за молителя ДСП – Раднево не се явява процесуален представител. С молба вх. № 1898/09.05.2023г. Директорът на ДСП-Раднево – С.Д., изразява становище, че в интерес на детето е да бъде уважена молбата за прекратяване на настаняването.

Представителят на РП-Раднево взема становище в съдебно заседание като счита молбата на ДСП-Раднево за основателна и за което излага съображения.

Заинтересованата страна С. Р. С. не се явява в откритото съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за раждане № 0117007 от 23.10.2009 г., издадено от община Раднево, се установява, че детето С. С. Р., ЕГН **********, е родено на 22.10.2009 г. в гр. Раднево от майка С. Р. С. и баща невписан.

От представеното решение № 98 от 15.09.2022 г. по гр.д. № 586/2022 г. на РС-Раднево, е видно, че детето С. С. Р. е настанено в семейството на Р. Г.

П. и Р. Й. С. /баба и дядо по майчина линия/, като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗакрД. Решението е влязло в законна сила на 29.09.2022 г.

От представения по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Раднево, се установява, че Отдел „Закрила на детето“ работи по случая с детето С. С. Р. от 2011 г. На 31.07.2011 г. майката на детето заминала за чужбина и го оставила за отглеждане на своите родителите, поради което с посоченото по-горе била взета спрямо него мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т.

2 ЗакрД. Докато била в чужбина майката поддържала контакт с детето, макар 3 да се връщала рядко в страната, като изпращала ежемесечно финансови средства на родителите си за отглеждането на децата. Предвид това, че майката трайно не полагала грижи за децата си А. и С. и те са останали без законен представител са настанени по административен ред, а след това и със съдебно решение за отглеждане и възпитаване в семейството на Р. Г. П. и Р.

Й. С., баба и дядо на детето по майчина линия, като мярка за закрила по ЗЗакрД. На 12.01.2018г. при посещение в отдел „Закрила на детето” майката С. С. заявила писмено със заявление желанието си децата да бъдат върнати в семейството й. При рутинно посещение на служители на ДСП – Раднево, на 26.01.2018 г. в дома, в който се отглеждат децата, е установено, че те не са там. Бабата и дядото на децата – Р. П. и Р. С. информирали служителите, че дъщеря им С. заедно с децата А. и С. са заминали за Германия, която информация се потвърдила и от направената справка в РУ-Раднево, а именно, че майката и децата са напуснали страната на 12.01.2018г. през ГКПП „Калотина” и нямали последващи влизания в страната, предвид на което настаняването на детето С. в семейството на совите баба и дядо по майчина линия е прекратено с административна заповед на Директора на ДСП гр.

Раднево № ЗД/Д-СТ-Р-006/19.03.2018г. и потвърдена с решение № 24/13.04.2018г. на РС-Раднево. Твърди се, че пребиваването на децата в Германия е било за кратък период, майката ги връща в България и ги оставя на грижите на свои познати в гр. Нова Загора, тъй като през този период родителите й са били в Кипър. Голямото дете А. успява да си тръгне от гр.

Нова Загора и заживява при леля си в гр. Раднево, кв. „К.”, като от 30.07.2021г. спрямо същото е предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Когато Р. П. и Р. С. се завръщат в България разбират, че С. е оставен на грижите на чужди хора, отиват в гр. Нова Загора и вземат детето, от което разбират, че му е позволявано да напуска къщата. В молбата е посочено, че със съдебно решение № 98/15.09.2022г. на РС-Раднево, влязло в сила на 29.09.2022г. спрямо детето С. С. Р. повторно е взета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД – настаняване в семейството на близки и роднини – Р. Г. П. и Р. Й. С.. На 17.01.2023г. след проведен разговор с Р. П. се установило, че майката С. Р. С. се върнала в България, закупила е апартамент в гр. Раднево и е заявила желание да отглежда сина си С., каквото желание е и на детето – да живее със своята майка. При рутинна проверка на 06.04.2023 г. в дома където се отглежда А. - сестра на С., се установило, че С. е заминал с майка си за 4

Германия, а Р. П. и Р. С. са в с. К., общ. Нова Загора, която информация се потвърдила и от направената справка в ОД на МВР – Стара Загора, видно от която момчето е напуснало РБългария на 02.02.2023г. през ГКПП „Русе Дунав мост” и няма последващи влизания в страната.

Поради тази причина е преценено, че най-добрият интерес на детето е да се прекрати мярката за закрила и то да бъде реинтегрирано в биологичното си семейство, предвид което със заповед № ЗД/Д-СТ-Р-010/11.04.2023г. на директора на ДСП-Раднево по административен ред на основание чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29, т. 6 и т. 9 от ЗЗакрД е прекратено временно настаняването на детето С. С. Р. в семейството на Р. Г. П. и Р. Й. С. /баба и дядо по майчина линия/, до произнасяне на съда с решение по реда на чл. 30 ЗЗакрД, т.е. до приключване с влязъл в сила акт по настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗЗакрД настаняването се прекратява от районния съд по искане на ДСП, освен в случаите на чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11 ЗЗакрД.

Настоящият случай попада под обхвата на разпоредбата на чл. 29, т. 9 ЗЗакрД –промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. В случая се установява, че майката има трудови доходи, изградила е нормална семейна среда, има желание да отглежда и да се грижи за детето си С. С. Р. и е заминала с него в Германия, където се е установила да живее от дълги години и има постоянна работа и жилище.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗакрД настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Не само от буквалния смисъл на разпоредбата, но и цялата концепция на Закона за закрила на детето, се поставя като основен принцип необходимостта от отглеждане и възпитаване на детето от неговите родители. Именно затова настаняването извън семейството е мярка за закрила.

Тъй като майката е взела детето при себе си, макар и да е била взета мярка за закрила – настаняване в семейството на роднини и близки, то найдобрият интерес на детето е да бъде отглеждано и възпитавано от своите родители, в случая от неговата майка.

5

Съдът счита, че действително в интерес на детето е да бъде реинтегрирано и отглеждано в семейството на неговата майка с оглед поддържане и на емоционална връзка помежду им, получаване на семейна топлина и обич, още повече, че е налице желание за това и от страна на майката.

Така мотивиран и на основание чл. 30, ал. 1 ЗЗакрД във вр. с чл. 29, т. 9 ЗЗакрД, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА взетата по отношение на детето С. С. Р., ЕГН **********, родено на 22.10.2009 г. в гр. Раднево от майка С. Р. С. и баща невписан в акта за раждане, мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, взета с решение № 98 от 15.09.2022 г. по гр.д. № 586/2022 г. на РС-Раднево – настаняване в семейството на Р. Г. П. и Р. Й. С. /баба и дядо по майчина линия/.

На основание чл. 30, ал. 3, изр. 2 ЗЗакрД решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в седемдневен срок от съобщаването му на страните.