Определение № 3335 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3335 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300502975 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. М. С., ЕГН 8704270070, чрез пълномощника й по делото адвокат А., против определение № 12556/10.10.2024г. по описа на РС Пловдив, III бр. с., постановено по гр. д. № 13744/2024г. на Пловдивски районен съд, с което се прекратява производството по гр. д. № 13744/2024г. на Районен съд Пловдив и се изпраща делото на Районен съд Кърджали по подсъдност.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението.Моли се същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд Пловдив като местно компетентен съд да разгледа предявените искове.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата – Д. В. К., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адвокат М., е подал писмен отговор, в който я оспорва. Моли се за потвърждаване на атакуваното определение.

След преценка на приложените доказателства и въведените оплаквания, съдът достигна до следните изводи:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – ищец в първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият състав след като се запозна с материалите по приложеното дело и взе предвид изложените доводи в обжалваното определение, както и оплакванията в частната жалба, намира същата за основателна.

Районен съд-Пловдив е сезиран с искова молба на Г. М. С., ЕГН 8704270070, с която против Д. В. К., ЕГН **********са предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права и режим на лични отношения по отношение ненавършилите пълнолетия деца А. Д. К., ЕГН ********** и В. Д. К., ЕГН **********, определени със съдебна спогодба по гр. д. № 542/2021 г. по описа на РС-Момчилград. Иска се упражняването на родителските 1 права спрямо А. Д. К. и В. Д. К. да бъде предоставено на майката Г. М. С.; да бъде определено местоживеене на децата на адреса на майката в

*********************************** да бъде определен режим на лични отношения между децата и бащата Д. В. К.; да бъде осъден бащата Д. В. К. да заплаща месечна издръжка за децата А. Д. К. и В. Д. К., чрез тяхната майка и законен представител, в размер на 300 лв. и 250 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че едното дете А. Д. К. има настоящ адрес и трайно пребивава на територията на гр. Пловдив, другото дете В.

Д. К. има настоящ адрес и трайно пребивава на територията на гр. Кърджали.

С оглед на тези данните по делото районният съд неправилно е приел, че местно компетентен да разгледа предявените искове е Районен съд Кърджали, където към момента е фактическото местопребиваване само на едното детето.

Във връзка с подсъдността на първо място следва да се отбележи, че в константната съдебна практиката приема, че в производството по чл. 127, ал. 2 СК, респ. по чл. 59, ал. 9 СК (каквото е настоящето съдебно производство, доколкото съдът е сезиран с искане за промяна в постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права и режим на лични отношения и определяне на нови такива, поради поддържано от ищеца изменение в обстоятелствата) е налице засилено служебно начало, като законодателят възлага на съда да следи за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на детето. В тези производства служебното начало има значителен превес над диспозитивното и съдът следва да се произнесе по всички въпроси по чл. 127, ал. 2 СК, независимо от искането, с което е сезиран.

Предвидената в чл. 127, ал. 2 СК местна подсъдност е специална и не се подчинява на общите правила по чл. 105 – чл. 117 от ГПК. Става въпрос за императивна норма, с която се въвежда задължителна местна подсъдност и за която съдът е длъжен да следи служебно. Този извод напълно съответства и на предвиденото в ГПК, тъй като в чл.

105 – чл. 117 ГПК не се съдържат правила за местна подсъдност по дела за упражняване на родителски права, поради което е логично и правилата по чл. 119 ГПК да се отнасят само до чл. 105 – чл. 117 ГПК. Такова разрешение е напълно в интерес и на детето, което е централна фигура в производството по чл. 127, ал. 2 СК, респ. по чл.

59, ал. 9 СК, и е необходимо да се извършат процесуални действия с участието му, вкл. и при съблюдаване на ЗЗкрД. Напълно в интерес на детето е делото да протича в съда по настоящия му адрес, тъй като именно в района на този съд са разположени и съответните администрации, които следва да осигурят сътрудничество на съда при решаване на делото.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК не съдържа изрични правила относно местната подсъдност за разглеждане на спора за изменение на по-рано определени мерки относно родителските права и режим на лични отношения, но съдебната практика непротиворечиво приема, че по аналогия ще следва да намери приложение специалната местна подсъдност за разрешаване на повдигнатия съдебен спор, уредена в чл. 127, ал. 2 СК, а именно - местно компетентен да се произнесе по този спор е съответният районен съд по настоящия адрес на детето /в този смисъл - вж Определение № 289 от 18.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1852/2019 г., IV г.о., ГК;

Определение № 77 от 1.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 254/2021 г., III г. о., ГК и др. /.

Въззивният съд намира, че в сега действащия СК липсва легалната дефиниция на понятието "настоящ адрес на детето". Такава е дадена в § 1, т. 15 от ДР на ЗЗакрД, според която "настоящ адрес на дете" е адресът, на който то пребивава. Трайната съдебна практика за настоящ адрес на детето приема неговото фактическо 2 местопребиваване към момента на предявяването на исковете, като при спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата обичайна среда на живот. Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му, нито отвеждането му от обичайното местопребиваване от единия родител, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където то е отведено. В този смисъл са Определение № 188 от 17.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1331/2019 г., IV г. о., ГК; Определение № 217 от 27.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1439/2021 г., III г. о., ГК; Определение № 99 от 15.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 736/2022 г., III г. о., ГК; Определение № 4138 от 19.09.2024г. по ч.гр.д. № 3417/2024г., IV ГО; Определение № 724/19.02.2024г. по ч.гр.д. № 469/2024г.

Обичайната среда на живот на детето А. Д. К. е гр. Пловдив, а на В. Д. К. е в гр. Кърджали.

Отнесени към настоящия случай, тези фактически констатации водят до правния извод, че са налице множество подсъдности. Поради това следва по аналогия да се приложи чл. 116 ГПК, който предвижда, че искът се предявява по избор на ищеца в съда на един от различните съдебни райони. След като ищцата е избрала съдебния район на ПдРС, то именно той е местно компетентен да разгледа така предявените искове.

Поради това обжалваното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде изцяло отменено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло определение № 12556/10.10.2024 г., постановено по гр. дело № 13744/2024 г. по описа на РС – Пловдив, III бр. с-в.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, III бр. с-в. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3