Решение № 3804 от 28.10.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3804 гр. Варна, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Й.ова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело № 20243110100012 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ****срещу ***, с която са предявени установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация по чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 1138,25 лв. (хиляда сто тридесет и осем лева и двадесет и пет стотинки)- регресна претенция представляваща ½ част от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка за щета ***/09.02.2023 г. за ремонт на л.а. „***в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ ***/28.10.2022г. за вреди, получени вследствие на ПТП настъпило на 08.02.2023 г. в района на гр.*** / до ***, при което водачът на МПС „*** с рег. номер ***ри осъществяване на маневра „завой на дясно“, поради наличие на заледен участък на пътя, губи контрол върху управлението на автомобила, не успява да осъществи маневрата, завърта се и се удря в няколко колчета на тротоара, след което застава перпендикулярно на платното за движение, а движещото се зад него МПС л.а. „***предприемайки аварийно спиране, за да избегне удара със спрелия на платното за движение автомобил с рег. номер *** попада в заледения участък, губи контрол върху управлението на автомобила и се удря в задната част на МПС рег. номер ***за които обезщетени вреди длъжникът отговаря, тъй като чрез своите служители не е изпълнил задължението по ЗДвП да поддържа пътя, който стопанисва в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по пътя, да ги отстранява в най-кратък срок, както и да контролира в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, ведно със законна лихва за забава върху главниците от датата на подаване на заявлението / 27.10.2023 г./ до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.14025/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.

Ищецът твърди, че застрахован при него по застраховка „Каско на МПС“ и „*** на 08.02.2023 г. в срока на действие на застраховката в гр.Варна, на ул. „С***/ е участвал при ПТП, в което е бил увреден. Сочи се, че водача на л.а. „*** РР при осъществяване маневра „завой надясно“, при наличие на зеледен участък, е загубил контрол върху управлението на автомобила, завъртял се и се ударил в няколко колчета на тротоара след което спрял перпендикулярно на платното за движение. Движещото се зад л.а. „Да*** на 08.02.2023 г.

1 предприемайки аварийно спиране, за да избегне удара със спрялото на платното за движение МПС с рег. *** , попаднал в заледен участък, загубил контрол върху управлението на автомобила и се ударил в задната част на МПС с рег. № *** За обезщетяване на нанесените на л.а. „****“ при ищеца била образувана преписка за щета ***/09.02.2023 г., като от ищеца било определено обезщетение от 2276,50 лв. На 11.04.2023 г. определеното обезщетение било заплатено на сервиза, извършил ремонтирането на автомобила.

Излага се, че пътят на който е настъпило ПТП е общинска собственост на осн. чл.56, ал.2 ЗОС вр. пар.7, ал.1, т.4 оъ ЗМСМА. Съгласно чл.167 ЗДвП стопанисващият пътя е следвало да осигури поддръжката на пътя в изправно състояние, което ищецът счита, че ответникът не е извършил. Уточнява се, че в настоящото производство се претендира ½ ид.ч. от заплатеното на пострадалия обезщетение. Сочи се, че на ответника е била изпратена покана за плащане на сумата извънсъдебно, но такова не било извършено. Иска уважаване на претенцията.

Ответникът Община Варна оспорва предявения иск. Наведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, който не е изпълнил задължението по чл.20 ЗДвП. Счита, че претендиранта сума е завишена и иска съобразяване на действителната стойност на разходите, необходими за отстраняване на вредите по автомобила. Оспорва механизма на настъпване на произшествието Иска се отхвърляне на предявения иск или намаляване на определеното обезщетение.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД

Съобразно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата с плащането на застрахователното обезщетение до размера на платеното от него и обичайните разноски, направени по определяне на обезщетението. Суброгацията включва възможността застрахователят да предяви регресни претенции чрез реализиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, когато са налице основанията за това.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: 1. наличие на застрахователно правоотношение между него и увреденото лице по договор за имуществена застраховка на процесния автомобил, валиден към датата на събитието; 2. настъпване на застрахователно събитие по договора за имуществена застраховка - настъпването на пътно-транспортното произшествие 3. неговия механизъм, както и че същото 4. представлява покрит застрахователен риск съгласно договора; 5. причинените вреди и техния размер; 6. заплащането на застрахователно обезщетение и неговия размер; 7. обстоятелството, че произшествието е настъпило на път, за поддръжката на който е задължен ответникът, 8. противоправно поведение– действие или бездействие на служители на ответника или на лице, на което е възложена работа, по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат.

Вината на прекия причинител на вредата се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като оборването на презумпцията е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване, за което не сочи доказателства.

По установяване на посочените по-горе предпоставки съдът намира следното:

Наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице по договор за имуществена застраховка на процесния автомобил л.а. „*** валидно към датата на събитието – 08.02.2023г. се установява от застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС 00500100489061 със срок на действие 15.11.2022г.-14.11.2023г., представена по делото.

Настъпването на пътно-транспортното произшествие /за което няма спор, че представлява покрит застрахователен риск съгласно договора/, за неговия механизъм, вредите и връзката между ПТП и вредите са събрани писмени доказателства, гласни такива и съдебна експертиза.

По делото е представен протокол за ПТП 1864912/08.0.2023г., съдържащ схема на произшествието, в който за участник 1 е посочен л.а.“*** управляван от *** а за участник 2 „*** управляван от С. Г.. В раздела за обстоятелства е посочено, че участник едно като 2 несъобразил се с пътната обстановка- хлъзгав път се удря в 4бр. колчета на тротоара, завърта се на пътното платно и удря участник 2 в задната му част.

Въз основа на уведомление за настъпило застрахователно събитие от 09.02.2023 г.,е образувана преписка по щета №***.Видно от приемно-предавателен протокол л.а. „***“ е предадено за поправка в сервиз на „***

От показаниятa на свидетеля С. Г., водач на л.а. „***“ се установява, че е претърпял инцидент с автомобила на 08.02.2023 г. Сочи, че е се е движел до ТУ-Варна, където била станала верижна катастрофа. Разказва, че другия участвал в ПТП автомобил- микробус се опитал да влезе към паркинга на ТУ със завой на дясно, но се хлъзнал, съборил колчета до спирката. Два автомобила движещи се пред този на свидетеля успели да заобикалят катастрофиралия, но той въпреки, че натиснал спирачка, се подхлъзнал, загубил контрол над автомобила, успял само да завърти колата си настрани, за да намали скоростта, но тъй като задната част на микробуса била на пътното платно, задата дясна врата на автомобила на свидетеля /Ауди А5/ се ударила в задния десен ъгъл на микробуса. Уточнява, че когато натиснал спирачката, неговата кола също се подхлъзнала на заледен участък, спирачките не сработили и загубил за малко контрол. Заради приплъзването което усетил и тъй като спирачките не сработили, решил да завърти колата, за да опита да избегне удара. Посочва, че на това място често се заледявало, което не си личи. Сочи, че била увредена задната му врата и заден калник

От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че в условията на заледено пътно платно водача на л.а. „***“ загубва контрол над автомобила, причинява ПТП със заобикалящата платното пътна инфраструктура- понася удар с предна част спрямо метални колчета отделящи троотоара от пътното платно и се като се установява в неподвижно състояние в задната му дясна част в зоната на десен стоп се удря със задна дясна странична част л.а. *** управляван от С. Г., който е загубил управление спрямо заледения участък след рязко употребяване на авартийна спирачка. Установеното по *** вреди съответстват на описания механизъм на ПТП. Вещото лице е изчислило, че средно пазарните цени към датата на настъпване на застрахователното събитие са 3471,59 лв.

При събраните доказателства безспорно се установява механизма на ПТП. Той е описан от свидетеля-очевидец, като неговото описание съответства на съставения от органите на МВР протокол. Вещото лице е заключило, че описания от свидетеля механизъм е в причинно-следствена връзка с търпените вреди. Всички събрани по делото доказателства, ценени в съвкупност установява, както мястото на настъпване на произшествието, така и механизма на настъпване вкл., че част от причините за него е заледения пътен участък. Бланковото възражение на ответника, неподкрепено от събрани по делото доказателства е неоснователно.

По отношение на обстоятелството, че произшествието е настъпило на път, за поддръжката на който е задължен ответникът и на наличието противоправно поведение– действие или бездействие на служители на ответника или на лице, на което е възложена работа, по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, съдът намира следното:

Задължението за поддържане изправността на процесния пътен участък, находящ се в гр. Варна и представляващ местен общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, е възложено по силата чл. 8, ал. 3 и чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия закон на ответната община като юридическо лице, включително и упражняването на надзор върху служителите, отговарящи пряко за тази дейност / ответникът изрично е признал в първото по делото о.с.з., че мястото на настъпване на произшествието представлява общински път/. Съгласно цитираните норми задължение на Община Варна е да поддържа общинските пътища в изправно състояние така че да осигуряват безопасно и удобно движение - § 1, т. 14 от ДР на ЗП. Отделно от това, разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДП вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Следователно са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на 3 отговорността на ответната община за причинените на третото лице вреди, а именно собственикът на застрахования автомобил е претърпял имуществени вреди при станалото с автомобила му ПТП на 08.02.2023г., настъпило при преминаване през заледено пътно платно – общински път, чието управление е възложено на Община Варна, поради неизпълнение на задължения на служителите, на които общината е възложила работа за поддържане на пътя.

Налице е неизпълнение на задълженията на служителите на общината за осигуряване необходимите условия за безопасно движение, от което противоправно бездействие са причинени вреди, обезщетени от ищеца – застраховател. Ето защо са налице предпоставките за регресно обезщетяване на застрахователя, поради което и предявеният иск се явява доказан по основание.