Решение № 260034 от 21.10.2022, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 260034 гр. Тутракан, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в открито заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 279/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).

1.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 92 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „О.Б.Б." АД ***, представлявано от юрисконсулт Р.А.

(л. 36), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 650/13.10.2017 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.

417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 508/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответниците в условията на солидарност е разпоредено да заплати на ищеца:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 04.12.2007 г. сключен между „О.Б.Б.”

АД и ответника А.Ш.М., в размер на 12 346,60 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за периода: 25.11.2016 г. – 19.09.2017 г. в размер на 1 194,28 лв.;

1.3. неустойка, под формата на „наказателна лихва”, дължима на осн. чл. 92 от ЗЗД, съгл. чл. 6 от договора за кредит, за периода: 25.11.2016 г. - 09.11.2017 г. в размер на 180,09 лв.;

1.4. законната лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от (13.10.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.5. Отв.

В.С.М. отговаряла солидарно за задълженията на осн. чл. 25, ал. 2 от СК (отм., публ. ДВ, бр. 41/1985 г., в сила: 01.07.1985 г. - 01.10.2009 г.).

1.6. Поради незаплащането на дължимите суми кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 21.09.2017 г.

2. Ответниците А.Ш.М. и В.С.М., са депозирали отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначения с Определение № 260071/17.12.2020 г. особен представител адв. Д. ***, с който:

2.1. се оспорва факта на предоставяне на процесната сума;

2.2. е направено възражение за наличие на неравноправни клаузи по отношение на исковете, касаещи договорната и наказателната лихва;

2.3. е направено е възражение, че законната лихва би следвало да се дължи не от датата на подаване на издаване на заповед за изпълнение, а от получаване на исковата молба.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На

30.05.1990 г. страните са сключили граждански брак, видно от изготвената справка от НБДН (л. 57).

4. На

04.12.2007 г. между ответника, в качеството му на кредитодател и отв. А.М., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит МЕ **********/04.12.2007 г. за сумата от 20 000 лв. (л. 8 и сл.). Договорът е подписан и от отв. В.М., отбелязана като „съпруга”.

5. На

06.12.2007 г. от ответниците в полза на ищеца е учредена договорна ипотека (л. 18).

6. На

10.12.2007 г. е усвоена сумата по кредита, видно от представеното от Б.та извлечение (л. 150).

7. На

21.09.2017 г. на ответника е връчено уведомление от ищеца за обявяването на кредита за предсрочно изискуем видно от представената Товарителница № CL0000248011от 16.03.2017 г. на „Bulpost” (л. 26 - 29).

8. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 155 и сл.), която е установила непогасената част от процесните суми.

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I.

По допустимостта

9. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес за ищеца, което налага разглеждането им по същество.

II.

Общи положения

10. По делото е безспорно установено, че между страните е сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит МЕ **********/04.12.2007 г. за сумата от 20 000 лв. Съгл. чл. 2 от договора кредитът е отпусна за ремонт на Двуетажна масивна жилищна сграда с административен адрес: гр. Главиница, ул. „Трети март” № 5. Кредитът е усвоен на 10.12.2007 г.

11. На осн. чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗПК (отм., обн.

ДВ бр. 53, в сила от 01.10.2006 г. до 12.05.2010 г.) разпоредбите на този закон не намират приложение към процесния договор, обезпечен с ипотека. Към договора не е приложим и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн., ДВ, бр.

59 от 29.07.2016 г, в сила от 1.01.2017 г.).

12. Договорът е подписан и от съпругата В.М., която впоследствие е вписана в договора за учредяване на ипотека като ипотекарен длъжник (л. 18).

13. В тази връзка съдът приема, че кредитът е сключен за задоволяване на нужди на семейството, поради което на осн. чл. 25, ал. 2 от СК (отм., обн. ДВ, бр.

41/1985 г., в сила от 01.07.1985 г. до 01.10.2009 г.) ответниците отговарят като съпрузи солидарно за изпълнението на задълженията по договора.

14. Относно настъпилата предсрочна изискуемост.

14.1.

СИЕ е установила, че вноските по кредита не се изплащани редовно, поради което от страна на кредитодателя е отправено уведомление до кредитополучателя за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е получено от отв. А.М. на 21.09.2017 г. чрез А. А., на постоянния адрес на ответниците. Връчването на пълнолетно лице, което живее на същия адрес съгл. чл. 46, ал. 4, изр. 1, във вр. с ал. 2 от ГПК е приравнено на последиците на лично връчване.

14.2.

Последното налага извода, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 21.09.2017 г., като е настъпила изискуемостта на цялата главница.

15. Относно начислените с договора такси и застраховки

15.1. В исковата молба следва да бъде описан целият фактически състав, обуславящ възникването на вземанията. В конкретният случай следва да бъдат посочени всички обстоятелства, които определят непогасеният размер на вземанията, в частност следва да бъдат конкретизирани всички начислени суми (главница, възнаградителна лихва, такси, застраховки, неустойки и др.), както и заплатените от ищеца суми. По този начин може да бъде установено дали са възникнали действително всички вземания, с които кредиторът е приел за погасени, като при липсата на определени вземания, те бъдат изключени от калкулацията и с внесената от кредитополучателя суми се погасяват действителните вземания съгласно правилата на чл. 76 от ЗЗД.

15.2. Вещото лице е установило, че с плащанията по договора са удържани вноски по застраховка „Живот” и имуществена застраховка, които не са посочени в исковата молба. По делото не са и ангажирани доказателства за възникването на валидно застрахователно правоотношение, поради което при погасяването на вземанията на ищеца тези удръжки не следва да бъдат взети под внимание.

15.3. Същото се отнася до начислената такса „управление”, която също не е упомената в исковата молба, поради което не може да се установи на какво основание е възникнало вземането и дали същата евентуално не противоречи на ЗЗП. За нея инцидентно се споменава в Становище на ищеца вх. № 260416/11.07.2022 г. (л. 174) без обаче да е описан размерът ѝ (като сума), удържан от ищеца, като съответно не е посочено и основанието за възникването ѝ.