Определение № 647 от 25.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 647 гр. Варна, 25.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

М. Кр. Маринова като разгледа докладваното от М. Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500474 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от М. П. М. против определение №641/07.08.2024г., постановено по в.гр.д.№451/24г. по описа на ДОС, т.о., с което е оставена без разглеждане жалба вх.№4854/30.07.2024г./по описа на ДОС/, подадена от М. П. М., длъжник по изп.д. №51/24г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Балчик, както и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната жалба.

Въззиваемата страна К. И. П., редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт - чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр. т.2 от ТР №3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС.Същата е допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№451/24г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадената от М. П. М. жалба вх.№207/11.07.2024г./по описа на СИС при РСБалчик, с вх.№4854/30.07.2024г. по описа на ДОС, подадена пощата на 1

08.07.2024г./ против действия на ДСИ по изп.д. №20243210400051 по описа на СИС при РС-Балчик.В жалбата се излага, че на 19.06.2024г. страната е получила ПДИ по посоченото изп.дело, ведно разпореждане на ДСИ и копие от изпълнителния лист, с който е осъдена да освободи и предаде на К. И. П. посочения в листа недвижим имот, представляващ жилищна сграда със застроена площ от 97 кв.м., с идентификатор ***, построена в дворно място с площ от 200 кв.м., с идентификатор *** по КК на гр.Балчик, с административен адрес ***.В посочения двуседмичен срок подала възражение до ДСИ, а именно че постройка с 97 кв.м. в дворно място от 200 кв.м не съществува.На 05.07.2024г. получила уведомление от ДСИ по възражението си с указания, че може да подаде жалба.На 03.07.2024г. получила призовка за принудително изпълнение.Поддържа, че жилищна сграда със застроена площ от 97 кв.м. в дворно място от 200 кв.м. не съществува.На тези 200 кв.м. е разположена сграда с идентификатор *** с площ от 128 кв.м., от която тя притежава 1/8 ид.ч. и до която няма достъп, а сградата се ползва от К. П. и дъщеря й Панайотова.Притежава и 1/8 ид.ч. от дворното място с идентификатор ***, където има и сграда, непредназначена за живеене, с идентификатор ***.3 с площ от 28 кв.м., която също се ползва от П. и дъщеря й.Видно от н.а.№18/90г., жалбоподателката е единствен собственик.Предвид гореизложеното не разбира защо ДСИ отказва да прекрати изпълнителното дело и какво цели с призовката за принудително изпълнение с №990/03.07.2024г., с която й указва за деня на въвода да осигури достъп до имота и да го освободи от собствените си вещи, още повече, че за деня на въвода-10.07.2024г. има свой ангажимент в Служба по вписванията Балчик.Моли да бъде прекратено изпълнителното дело.

Въззиваемата страна К. И. П. в депозираното в срока по чл.436, ал.3 от ГПК възражение по жалбата поддържа становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност.

ДСИ е депозирал мотиви по обжалваното действие.

Изп.д.№20243210400051 е образувано на 24.04.2024г. по молба на К. И. П. въз основа на изп.лист №17/10.04.2024г., издаден по гр.д.№223/21г. по описа на РС-Тервел, по влязло в сила решение №187/25.03.2024г., постановено по гр.д.№4109/22г. по описа на ВКС, с което М. П. М. е осъдена на осн. чл.249, ал.1 от ЗЗД да освободи и предаде на К. И. П. държанието на недвижим имот, представляващ жилищна сграда със застроена площ от 97 кв.м., с идентификатор ***, построена в дворно място с площ от 200 кв.м., с идентификатор *** по КК на гр.Балчик, с административен адрес ***.ПДИ е връчена лично на длъжника на 19.06.2024г.След изтичане срока за доброволно изпълнение с разпореждане от 02.07.2024г. е насрочено на осн. чл.522, ал.1 от ГПК въвеждане във владение на взискателя в посочения в изп.лист недвижим 2 имот за 10.07.2024г. от 11, 00ч., както и е указано на длъжника да осигури достъп до имота и да го освободи от собствените си вещи.ППИ до длъжника е получена лично на 03.07.2024г.По изп.дело е приложена скица от 03.07.2024г. по КККР на гр.Балчик, одобрени 2004г., на поземления имот с идентификатор *** и разположените в него сгради, съответно с идентификатор ***/посочена площ 56 кв.м./, идентификатор ***.3/посочена площ 28 кв.м./ и идентификатор ***/посочена площ 97 кв.м./, както и справка от СВ-Балчик по партидата на имот с идентификатор *** и по партидата на сграда с идентификатор ***.Съгласно съставения на 10.07.2024г. протокол за принудително отнемане на недвижим имот, на посочената дата страните/взискател и длъжник/ са се явили лично, имотът/сграда с идентификатор ***, находяща се в ПИ идентификатор ***/ е предаден на взискателя с намиращите се в него вещи.Длъжникът е направил следните възражения: „това не е постройката, която е в 200-те кв.м., в жалбата до ВКС се иска имот с идентификатор ***, построен в 322 кв.м., а ВКС е решил за имот от 200 кв.м., ДСИ нарушава влязлото в сила решение №187/25.03.2024г. на ВКС“.

В нормите на чл.435, чл.462, ал.2 и чл.521, ал.3 от ГПК са лимитативно изброени действията на съдебния изпълнител в изпълнителното производство, които могат да бъдат обжалвани, и лицата, които могат да ги обжалват, съответно не е предвидена възможност за общо обжалване на всички извършени действия от съдебния изпълнител.Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.3 от ГПК, длъжникът може да обжалва отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението.Твърдения за ненадлежно уведомяване за въвода във владение жалбоподателката няма, напротив твърди, че е уведомена лично на 03.07.2024г. за насрочения за 10.07.2024г. въвод и горното се установява от приложената по изп.дело призовка.По изп.дело не е представено искане, отправено от същата до ДСИ, за прекратяване на изп.дело и съответно ДСИ няма постановен акт, с който да е отказал да прекрати принудителното изпълнение, за да се приеме, че жалбата има допустим предмет по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.Като ненасочена против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, подадената жалба е недопустима, предвид което образуваното по нея производството пред ДОС е подлежало на прекратяване.Постановеното в този смисъл обжалвано определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.В жалбата, инициирала производството пред ВАпС, са изложени и множество оплаквания, касаещи приключилия с влязло в сила решение спор за материално право между страните, които не могат да бъдат предмет на настоящото производство/отделно, те са и преклудирани от формираната между тях СПН/.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №641/07.08.2024г., постановено по в.гр.д.

№451/24г. по описа на ДОС, т.о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4