Решение № 7487 от 28.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7487 гр. С., 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20241110110811 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от "ТС" ЕАД срещу Й. А. Ц., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че ответникът била потребител на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТС" ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот - находящия се в гр. С., ж. к. "Л.", бл.

***, вх. *, ет. *, апартамент **, абонатен № ******, за периода от 01.05.2021 г. до 1

30.04.2022 г., но не заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „МХ Е” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в к р а я били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 50757 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което му е назначен особен представител, който е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Поддържа се, че по делото не били представени доказателства, от които да се установявало за кой месец какви суми се дължали, кога е настъпила изискуемостта им и за какво са начислени – авансово, разсрочено или по изравнителни сметки. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност.

Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Като трето лице-помагач по делото е конституирано „МХ Е” ООД (с ново наименование „Д Е“ ЕООД), което не изразява становище по спора между страните.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Й.

А. Ц., в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. С., ж. к. "Л.", бл. ***, вх.*, ет. *, апартамент **, абонатен № ******, дължи на "ТС" ЕАД следните парични суми: 1/ сумата от 416,28 лева, представляваща 2 стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 54,29 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г.; 3/ сумата от 3,27 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.04.2023 г., начислена върху платена такса за дялово разпределение, за които на 13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 50757/2023 г. по описа на Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови 3 нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 10.12.2024 г. открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на валидно възникнали договорни отношения между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период и качеството на ответника на потребител на топлинната енергия, доставена в процесния имот през исковия период.

Тези обстоятелства се установяват и от представените с исковата молба писмени документи (Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 20.12.2002 г.; искане за вписване на възбрана от 20.09.2013 г.; заявление-декларация за откриване на партида от 11.11.2004 г.), видно от които Й. А. Ц. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, като няма данни да е отчуждила това право или да е извършила разпоредителни действия с него до края на исковия период. Напротив – същата е изразила нарочна воля да встъпи в облигационно правоотношение с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия в имота, поради което съдът намира, че такова е действително възникнало и обвързва страните по делото.

Представен протокол от общо събрание на етажните собственици, проведено на 27.08.2002 г., на което „МХ Е“ ООД е избрано да извършва дяловото разпределение в сградата. Същото дружество /с ново наименование „Д Е“ ООД/ е извършвало дяловото разпределение в процесната сграда през исковия период, видно от представените от третото лице-помагач документи. Установено е следователно в производството, че са възникнали облигационни отношения между етажните собственици и посоченото дружество, поетите по които задължения са били изпълнявани, доколкото потребителите на топлинна енергия от етажната собственост са допускали представителите на третото лице-помагач да отчитат уредите за индивидуално измерване, а въз основа на тези отчети последното е извършвало дяловото разпределение на топлинната енергия. По този начин страните са потвърдили обвързаността си с дружеството за топлинно счетоводство. На следващо място, съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.) потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата „дялово разпределение“, за 4 резултатите от който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди към процесния период общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото в коментирания договор лице, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е бил уведомен писмено за новия избор. Предвид изложеното, се налага изводът, че за исковия период третото лице-помагач в производството е извършвало въз основа на валидно съществуващо свое договорно задължение дяловото разпределение и отчитането на потребената в гр. С., ж. к. "Л.", бл. ***, вх. *, топлинна енергия. По делото е представен и договор между "ТС" ЕАД и „МХ Е“ ООД, по силата на който третото лице-помагач, в качеството си на изпълнител, е поело задължение да извърша услугата дялово разпределение, а ищцовото дружество, като възложител, е поел насрещното задължение да заплаща цената на изпълнителя извършваната услуга.

Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат на "ТС" ЕАД цената на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от етажните собственици в съответната сграда търговец.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице основания ищецът да претендира заплащането цената на услугата „дялово разпределение“, доколкото е налице нормативно основание за възникването на това вземане в патримониума на ищцовото дружество, както и реалното извършване на дялово разпределение в процесната сграда.

Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответника е доставяна топлинна енергия, както и нейните количество, цена и начин, по който е формирана, са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, като същите се установяват и от документите, представите от третото лицепомагач, извършило дяловото разпределение на потребената в имота топлоенергия.