Решение № 891 от 06.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. Бургас, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120105047 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на Д. И. Г. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Е. И. от АК Пловдив, съдебен адрес: *** против „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

*** и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която са предявени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, с които ищецът иска да бъде прието за установено, че договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/ ***., сключен между него и „Кредисимо“ ЕАД и договор за поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник „Ай тръст“ ЕООД са нищожни. Предявени са и искове по реда на чл. 55 от ЗЗД, с искане ответникът „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК *** да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 20 лв. - платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/ ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 50 лв., съставляващи престирани от него парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договора за кредит.

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № ***/ ***. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 2000 лв. Сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ***/ ***. лихвеният процент по кредита е в размер на 19.86 %, а годишният процент на разходите е 21,77%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,77 % е заблудил 1 потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Намира, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Излага подробно съображенията си в тази насока като счита, че поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.

68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Ищецът твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 2000 лв. с посочен ГПР 21,77 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Сочи, че кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за него начин действителната стойност на ГПР. Счита, че с оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по- силната икономически страна в гражданския оборот, законът е предвидил при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 11, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК.

По отношение на иска за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД поради накърняване на добрите нрави се излагат сходни аргументи, като се твърди, че договорът нарушава добросъвестността в отношенията, поради явната нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова претенция. Сочи, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД, доколкото Договор за потребителски кредит № ***/ ***. и Договор за предоставяне на поръчителство от ***. към днешна дата не са действащи между страните.

Счита, че страната би получила търсената от нея защита и само при условие, че предяви исковете си по реда на чл. 55 от ЗЗД.

По отношение основателността на предявените искове ответникът излага, че същите са неоснователни. Не оспорва сключването на процесните договори при сочените от ищеца параметри, но излага твърдения, че ищецът е погасил задълженията си по договора за кредит доброволно и предсрочно, предвид което не е заплатил в пълен размер уговорената с договора 2 възнаградителна лихва. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“). Излага съображения в тази насока и сочи, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай ТРЪСТ“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл.

19 от ЗПК, както и, че единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

По изложените съображения ответникът моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание, ищецът с писмена молба подадена чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове.

Ответниците не се представляват в съдебно заседание, но с писмена молба оспорват исковете.

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, както и осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че между страните са сключени Договор за потребителски кредит № ***/ ***. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и Д. И. Г. /кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от ***. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Д. И. Г.. Не е спорно, че във връзка с погасяването на задълженията си по процесните договори ищецът е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 20 лв., разпредЕ. за погасяването на задължението му за договорна възнаградителна лихва и сума в размер на 50 лв., разпредЕ. за погасяването на негови задължения към другото дружество ответник „Ай ТРЪСТ“ ЕООД. Не се спори, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема и администрира вместо „Ай Тръст“ ЕООД изпълнението на задължението на ищеца за плащане на възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство. Не е спорно, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай ТРЪСТ“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, както и, че единственият разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва

Представен е Договор за потребителски кредит № ***/ ***., видно от който размер на кредита е 1500 лв. Предвидена е застрахователна премия платима от кредитополучателя в размер на 66,12 лв. Ищецът се е задължила 3 към ответника да върне заетата сума в срок от 8 месеца с годишна лихва в размер на 40 %, като записаната общо дължимата от потребителя сума е 1813,73 лв. Посочен е ГПР – 48,21 %. Сумата се дължи на 8 месечни вноски, съобразно представен погасителен план. Уговорено е, че кредитополучателят следва да осигури поръчител одобрен от кредитодателя в срок от 48 часа.

Представен е Договора за предоставяне на поръчителство от 09.12.2022 г. сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Д. И. Г., видно от който е уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 917, 95 лв., платимо на осем месечни вноски.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили договор за потребителски кредит. Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Установено е по делото, че сделката е сключена съобразно ЗПФУР.

Съдът установи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият състав, съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите в размер на 48, 20 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат включени при определяне на коректния процент на годишния процент на разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.

Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те 4 представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В настоящия случай, след анализ на уговореното от страните в чл.4, ал.1 и 2 от договора за потребителски кредит може да се направи извод, че сключването на договор за поръчителство с лице, посочено от кредитора, представлява задължителна стъпка за получаването на съответния кредит.

Именно от приложимите общи условия и цитираните клаузи, както и тяхната съпоставка с договора за поръчителство, сключен с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, се установява, че дължимото възнаграждение по договора за поръчителство на практика представлява скрито възнаграждение на кредитора. Това е така, доколкото по този начин от страна на потребителя не се изисква доказването на доход към момента на отпускане на заемната сума, което безспорно му дава възможността да получи търсената от кредитора сума, срещу заплащането на съответното за това възнаграждение. Още повече, че е предвидено, че в случай на неосигуряване на посоченото обезпечение, заявлението за отпускане на кредит няма да се счита за одобрено, съответно договорът не поражда действие между страните.