Решение № 51 от 28.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ерик Василев Касационно гражданско дело № 20258002102356 по описа за 2025 година

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на В. С. А., чрез адв. М. М. от АК–Стара Загора и касационна жалба на Н. С. А., чрез адв. И. М. от АК–Стара Загора, срещу решение № 293/24.10.2024 г. по в.гр.д.№ 614/2023г. на Окръжен съд Стара Загора, поправено с решение № 81/17.03.2025 г. по реда на чл.247 ГПК, постановени след връщане на делото за ново разглеждане с решение по гр.д.№ 3800/2021 г. на ВКС, с които обезсилва частично решение № 808/13.07.2020 г. по гр.д.№ 5665/2019 г. на Районен съд Стара Загора, постановено по иск за разваляне на договор за прехвърляне на 4/6 ид. части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между В. А. И. и внуците му Н. С. А. и В. С. А., до размер на 2/6 ид.части, а в останалата обжалвана част за другите 2/6 ид. части, решението на първоинстанционния съд за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение на основание чл.87, ал.3 ГПК е потвърдено.

Обжалването е допуснато за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, поправено по реда на чл.247, ал.1 ГПК, с оглед направеното искане в молба от 06.02.2024 г. на ответника Н. С. А. за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 581/2024 г. на Районен съд Стара Загора, по предявения иск на основание чл.30, ал.1 ЗН.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира че допустимостта на предявения 1 иск се определя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, за която съдът следи служебно, а липсата му води до порок при постановяване на решението. Така, съгласно т.1 на ТР № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ВКС, ОСГТК, въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо.

При проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, настоящият състав на ВКС констатира че с молба от 06.02.2024г. Н. С. А. е поискала спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, която въззивният съд е уважил. Производството е било възобновено след представяне на решение № 474/28.05.2024 г. по гр.д.№ 581/2024 г. на РС Стара Загора, влязло в сила на 12.06.2024г., с което е възстановена запазената част на Н. С. А. от наследството на В. А. И. в размер на 1/6 ид.част. Обжалваното въззивно решение в този смисъл не е постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

От доказателствата е видно, че с нотариален акт № 86/28.08.2012г. В. А. И. прехвърля на внуците си Н. С. А. и В. С. А. притежаваните от него 4/6 ид.части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. В хода на производството за разваляне на алеаторния договор е починал В. А. И., а неговият внук В. А. се легитимира като универсален правоприемник по завещание, с оглед на което съдът приема, че поради сливане на качествата ищец и ответник, делото следва да бъде прекратено за 2/6 ид.части /наследствената част на В. С. А./, а другите 2/6 ид.части на Н. С. А. са предмет на въззивно обжалване.

С решение № 474/28.05.2024 г. по гр.д.№ 581/2024 г. на РС Стара Загора, на основание чл.30, ал.1 ЗН, универсалното завещание в полза на В. С. А. е намалено до размер на 1/6 ид. част, с която е възстановена запазената част на Н. С. А.. Наследството се открива със смъртта на В.

А. И., поради което обосновано въззивният съдът приема, че извън наследственото имущество са прехвърлените 4/6 ид.части по договора за гледане и издръжка. В нарушение на материалния закон, обаче, въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по чл.30, ал.1 ЗН няма отношение към процесуалната легитимация по делото за разваляне на алеаторния договор, което не е приключило. Решението по гр.д.№ 581/2024 г. на РС Стара Загора /влязло в сила на 12.06.2024г./ легитимира Н. С. А. като наследник със запазена част от наследството на общия наследодател, т.е. правоприемник по смисъла на чл.227 ГПК е не само наследника по завещание В. А., а и Н. С. А., на която е възстановена 1/6 ид. част от наследството на В. А. И..

При тези данни, производството по делото следва да се прекрати поради сливане на качествата ищец и ответник, вкл. по отношение на притежаваната 1/6 ид.част от наследството /възстановена като запазена част на Н. А./. С оглед на обстоятелството, че въззивният съд се е произнесъл по иск за разваляне на договора между В. А. И. и внуците му Н. С. А. и В. С. А., без да зачете влязлото в сила решение на съда по чл.30, ал.1 ЗН, въззивното решение следва да бъде обезсилено, а производството прекратено и по отношение на 1/6 ид.част, която легитимира Н. С. А. като правоприемник по чл.227 ГПК.

2

Настоящият състав на Върховния касационен съд, с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира доводите по съществото на спора в касационната жалба на Н. С. А. за неоснователни. Задължението на приобретателя по договор за гледане и издръжка трябва да бъде изпълнявано лично или чрез трето лице, ако кредиторът приеме изпълнение от него.

Длъжникът по алеаторния договор изпълнява точно задълженията си, когато постоянно осигурява издръжка и непрекъснато полага грижи за здравето и домакинството на кредитора, от които той се нуждае, адекватни за неговите нужди. Кредиторът може да откаже съдействие и не е длъжен да приеме частично изпълнение на задължението за гледане и издръжка, но в този случай длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, за да се освободи от задължението, независимо дали има образувано производство за трансформация на задължението за издръжка.

Правилно и в съответствие с материалния закон, в случая, въззивният съд е възприел крайните изводи на първоинстанционният съд, че сключеният договор за гледане и издръжка между В. А. И. и внуците му Н. С. А. и В. С. А. не е изпълняван, което за Н. А. e било невъзможно, тъй като e пребивавала в чужбина, а В. А. е признал, че не е изпълнявал в пълен обем. Следователно, приживе за прехвърлителя не са полагани дължимите грижи и издръжка и е налице основание за разваляне на договора с нотариален акт № 86/28.08.2012г. поради виновното му неизпълнение, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, в частта относно прехвърлените от В. А. И. на Н. С. А. 1/6 ид. части /предмет на касационно обжалване след настъпилото правоприемство по чл.227 ГПК/.

По делото са поискани разноски от двете страни, които с оглед изхода на спора следва да останат в тежест на страните, както са направени от тях.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 293/24.10.2024 г. по в.гр.д.№ 614/2023г. на Окръжен съд Стара Загора, поправено с решение № 81/17.03.2025 г. по реда на чл.247 ГПК в частта, в която е уважен предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД относно прехвърлените от В. А. И. на Н. С. А. 1/18 ид.части от недвижимия имот и прекратява производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 293/24.10.2024 г. по в.гр.д.№ 614/2023г. на Окръжен съд Стара Загора, поправено с решение № 81/17.03.2025 г. по реда на чл.247 ГПК в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4