Решение № 63 от 19.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Русе, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Антоанета П. Христова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20254520102133 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба от „Обединена Българска Банка“АД, ЕИК 000694959, представлявано от Изп. Дир. С. А. Г. и Т. В. М., чрез юрк. Д. З., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК срещу И. В. В., ЕГН **********, от гр. Русе, с правно основание чл.

422 ГПК за съществуването на следните вземания: 1/ сумата 975,95 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сумата, заета по Договор за потребителски кредит от 19.11.2018 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД сега „Обединена Българска Банка“АД, и И. В. В. в първоначален размер от 5078,75 лв.; 2/ сумата 17,22 лв. – вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД – договорна лихва за периода от 05.11.2021 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 04.06.2022 г. /подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/; 3/ вземане по чл. 86 от ЗЗД за сумата 357,29 лв. – обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 05.11.2021 г. до 20.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 21.06.2024 г. до окончателното изплащане, за които вземания е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3471/2024 г. на РРС.

1

По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК претендираното право произтича от следните обстоятелства: 1./ по сключен договор за потребителски кредит ищеца е предоставил на ответника сумата от 975,95 лв. – главница, /първоначално в размер от 5078,75 лв./, а ответника се е задължил да я върне на 42 месечни вноски от по 133,67 лв., считано от 05.01.2019 г., с краен срок за издължаване на дълга 05.06.2022 г.; 2./ настъпване падежа на вземането.

По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит ищеца е предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател сумата от 975,95 лв., а ответникът е осъден да я върне заедно с възнаграждението за ползване под формата на договорна лихва за сумата от 17,22 лв., при ГЛП в размер на 5,70% и ГПР в размер на 9,35%.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД правото произтича от следните обстоятелства: 1./ наличие на парично вземане на ищеца спрямо ответника; 2./ неизпълнение на паричното задължение, в резултат на което е настъпила забава на ответника; 4./ изтекъл срок от деня на забавата.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, чрез назначеният му особен представител адв. Й. М., която счита иска за допустим и частично основателен, като не оспорва необходимостта ответника да заплати сумата 1350,46 лв., като остатък по Договор за кредит от 19.11.2018 г. Моли, да се отхвърли иска предявен от „ОББ“АД, поради нарушение нормите на етиката и добрите нрави, поради неполагане на усилия за откриване на ответника.

В съдебно заседание ответника се представлява от адв. Й. М., като признава предявените искове изцяло.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Д. З., ищеца моли съда да уважат исковете съобразно признанието, като оттегля искането си за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и да постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

2

Предявени са установителни искове, с правно основание чл.422 ГПК, за съществуването на следните вземания: 1/ сумата 975,95 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сумата, заета по Договор за потребителски кредит от 19.11.2018 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД с правоприемник „Обединена Българска Банка“АД, и И. В. В., в първоначален размер от 5078,75 лв.; 2/ сумата 17,22 лв. – вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл.

240, ал. 2 от ЗЗД – договорна лихва за периода от 05.11.2021 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 04.06.2022 г. /подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/; 3/ вземане по чл. 86 от ЗЗД за сумата 357,29 лв. – обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 05.11.2021 г. до 20.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 21.06.2024 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1765 от 21.06.2024 г. по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3471/2024 г. на РРС.

Издадената Заповед е връчена на длъжника чрез ЧСИ И. Х. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Ответника направи признание на иска в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Й. М..

Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение съобразно признанието на иска, като му се присъдят направените разноски в заповедното производство и по настоящото дело.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответната страна направи изрично изявление за признание на иска. С оглед представените, като писмени доказателства по делото: Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1811162450131305/ 19.11.2018 г. и Погасителен план към него, Извлечение от счетоводните книги на „ОББ“ АД 3 към 21.06.2024 г., Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 18647/ 21.06.2024, Заповед № 1765 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.06.2024 г., постановена по ч.гр.д. № 3471 по описа на Районен съд – Русе, Изпълнителен лист № 1473/ 21.06.2024 г. от РРС, Молба от 20.09.2024 г. за образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ рег. № 832 И. Х. с район на действие ОС Русе, както и от доказателствата по приложеното гр.дело № 3471/2024 г. по описа на Районен съд Русе, искът се явява основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска и представените писмени доказателства, съдът намира предявените искове по чл.422 ГПК за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски в размер на 122,99 лв. за държавна такса /от които са внесени 54,02 лв. и на осн. чл. 77 от ГПК се дължат 68,97 лв. от общо определените 150 лв. за обективно кумулативно съединените три иска, след приспадане на внесените по заповедното производство 27.01 лв./, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. за особен представител на ответника, както и разноските по ч.гр.д. № 3471/2024 г. на РРС, в размер на 77,01 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Обединена Българска Банка“АД, ЕИК 000694959, представлявано от Изпълнителния Директор С. А.

Г. и Т. В. М., чрез юрк. Д. З., ЧЕ И. В. В., ЕГН **********, от гр. Русе, дължи на ищцовото дружество на осн. чл. 422 от ГПК следните вземания:

1/ сумата 975,95 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сумата, заета по 4

Договор за потребителски кредит от 19.11.2018 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД с правоприемник „Обединена Българска Банка“АД, и И. В. В. в първоначален размер от 5078,75 лв.;

2/ сумата 17,22 лв. – вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД – договорна лихва за периода от 05.11.2021 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 04.06.2022 г. /подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/;

3/ сумата 357,29 лв. – вземане по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 05.11.2021 г. до 20.06.2024 г., 4 / ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 21.06.2024 г. до окончателното изплащане, за които вземания е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3471/2024 г. на РРС.

ОСЪЖДА на осн. чл. 77 от ГПК „Обединена Българска Банка“АД, ЕИК 000694959, представлявано от Изпълнителния Директор С. А. Г. и Т. В. М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Русе сумата 68,97 лв. държавна такса.

ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, от гр. Русе, ДА ЗАПЛАТИ на „Обединена Българска Банка“АД, ЕИК 000694959, представлявано от Изпълнителния Директор С. А. Г. и Т. В. М., направените по настоящото дело разноски за 622,99 лв., както и разноските по заповедното ч.гр.д. № 3471/2024 г. на РРС, в размер на 77,01 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5