Решение № 238 от 20.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 3347/2023
- Вид
- Решение № 238
- Подписан
- 20.05.2024
- В сила
- 15.04.2024
- Състав
- Руси Алексиев, Христина Михайлова, Анелия Щерева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 296, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 19 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 238 гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Руси Алексиев
Членове:
Х. Михайлова
АН.я Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Н. Ив. С. като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100603347 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 20076999 от 30.01.2023 г. по НОХД № 5834/2021 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 136-ти състав, е признал подс. В. Г. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 296, ал. 1 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“, в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева. Осъдил е подсъдимия, на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски в досъдебната фаза, както и полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, и държавна такса, в размер на 5 (пет) лева, за служебното издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от така постановената присъда е останал служебно назначеният защитник на подс. В. С. - адв. Р. К., САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал въззивна жалба с допълнение. В нея бланкетно се твърди, че присъдата на СРС – НО, 136-ти състав е незаконосъобразна, постановена при неправилно прилагане на закона, в нарушение на процесуалните правила, като не е установена обективната истина за деянието и не са преценени правилно доказателствата относно вината на подсъдимия. Твърди се, че наложеното на подс. С. административно наказание е явно несправедливо и в завишен размер. Желае се отмяна на постановения съдебен акт и постановяване на друг, с който 1 подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание от 24.08.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с подадената въззивна жалба, както и с приложените материали към делото прецени, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице, както и разпити на свидетели и вещи лица. Прецени, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото..
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подс. С. обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд констатира, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подс. С. поддържа депозираната въззивна жалба. Навежда доводи, че съдът не е анализирал обстойно доказателствата по делото. Акцентира върху вътрешната противоречивост и алогичност на показанията на св. К.. Застъпва, че неправилно първият съд не е анализирал представените постановления на СРП по няколко преписки. Желае да се отчете от въззивния съдебен състав приложената кореспонденция по интернет базиран комуникатор „Вайбър“. В заключение, намира деянието на подсъдимото лице за несъставомерно, от една страна, от друга – с недоказан умисъл, а от трета – с „малозначителност и незначителност“.
Алтернативно, преценява, че наложеното наказание на подсъдимия е явно несправедливо, в насока – завишено. Пледира за отмяна на обжалваната присъда.
Представителят на прокуратурата, от своя страна, намира жалбата за неоснователна и предлага същата да бъде оставена без уважение, а присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Изтъква, че деянието, консумирано от подс. С. е съставомерно по чл. 296, ал. 1 от НК, от обективна и субективна страна. Съгласява се с преценката на първия съд, че са налице предпоставките за приложението на института на чл.
78а от НК. Преценява наложената „глоба“ от 2 500 лева за законосъобразна. Желае потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Подс. С., в правото си на лична защита и на последна дума, желае намаляване на наложеното му административно наказание „глоба“. Изтъква, че е безработен и продължава да се грижи за децата си. Сочи, че осъзнава, че е допуснал грешка и отзовавайки се на покана на св. Н. е нарушил ограничителната заповед.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.
Приобщил е, по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключение на способ на доказване – експертиза, а именно: гласни доказателствени 2 средства – обясненията на подс. В. С., депозирани в отрито съдебно заседание (о.с.з.) на 20.06.2022 г. (л. 63 от съдебното производство); показанията на свидетелите Х.С.Н., снети в о.с.з. на 20.06.2022 г. и в о.с.з. на 30.01.2023 г. (л. 62/гръб – л. 63 и л. 99 – л. 99/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 47 – л. 49) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Е.П. К., снети в о.с.з. на 20.06.2022 г. (л. 63 – л. 63/гръб и л. 65/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 50) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, С. Ч. С., снети в о.с.з. на 20.06.2022 г. (л. 64/гръб – л. 65/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 51) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, В.Е.П., снети в о.с.з. на 20.06.2022 г. (л. 66 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 52) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Л.В.Г., снети в о.с.з. на 20.06.2022 г. (л. 66 – л. 66/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 53) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Д.Т.Ш., снети в о.с.з. на 13.10.2022 г. (л. 77/гръб – л. 78 от съдебното производство); писмените доказателствени средства и писмени доказателства – заверено електрофотографско (ксерографско) копие на заповед за незабавна защита от 16.05.2018 г., издадена по гр. д. № 30792/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 89-ти състав (л. 32 – л. 33 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на съдебномедицинско удостоверение № 832/2016 г., издадено на Х.С.Н. (л. 38 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на решение № 553399/04.12.2018 г. и заповед за защита от 04.12.2018 г. – издадени по гр. д. № 30792/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 89-ти състав (л. 43 – л. 44 от досъдебното производство), писмо от СРС, ІІІ ГО, изх. № 9003196/07.11.2019 г., ведно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на заповед за незабавна защита от 10.02.2017 г., призовка до В. С., удостоверяваща връчването на заповедта, протокол от 14.03.2017 г. и протокол от 02.05.2017 г. – изготвени по гр. д. № 8094/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83-ти състав, и заповед за незабавна защита от 16.05.2018 г., протокол от 25.06.2018 г., протокол от 22.10.2018 г., протокол от 21.11.2018 г., решение от 04.12.2018 г. и заповед за защита от 04.12.2018 г. – изготвени по гр. д. № 30792/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 89-ти състав (л. 62 – л. 78 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ при 09 РУ – СДВР към 26.11.2019 г. (л. 103 – л. 104 от досъдебното производство), писмо от 03 РУ – СДВР, изх. № ЗМК – 2686/18.02.2020 г. (л. 106 от досъдебното производство), писмо от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 – София, рег. № 313/31.01.2020 г. (л. 109 от досъдебното производство), писмо от СРП, изх. № адм. 202/24.01.2020 г., ведно със справка от УИС (л.
110 – л. 111 от досъдебното производство), писмо от 03 РУ – СДВР, рег. № 227000 – 11969/24.08.2022 г. (л. 72 от съдебното производство), писмо от 03 РУ – СДВР, рег. № 227000 – 14994/25.10.2022 г. (л. 83 от съдебното производство), писмо от СРП, изх. № адм.
202/27.10.2022 г., ведно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на постановления на СРП за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № № 26848/2018 г., 35149/2018 г., 49696/2018 г., 54559/2018 г. и 4004/2019 г. по описа на СРП, образувани по сигнали, подавани от Х.С.Н. (л. 92 – л. 97 от съдебното производство), справка за съдимост на подсъдимия (л. 18 – л. 19 от съдебното производство); способ на доказване – заключение на съдебно – техническа експертиза № 128/18.03.2020 г. (л. 55 – л.
56 от досъдебното производство) и веществено доказателство средство по делото – оптичен носител на информация – приложение към съдебно – техническа експертиза №
128/18.03.2020 г.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно 3 не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд формира изводите си по фактите изцяло въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и писмени доказателствени средства и доказателствени средства и способ на доказване – експертиза, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя изцяло доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, включително и показанията им от досъдебното производство, приобщени чрез прочитане, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, обясненията на подсъдимото лице, приложените писмени доказателствени средства и доказателствена и използвания способ на доказване – експертиза. Първостепенният съд в основни линии е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, в съвкупност с посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени доказателства и способ на доказване – експертиза, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Първият съд не се е доверил на показанията на св. С. С. в частта им, в която същият сочи, че св. Н. сама е повикала подсъдимия в салона, както и че не е имало удари от негова страна, а само св. Н. е обиждала и псувала подс. С.. Преценил е, че същите са повлияни от близките приятелски отношения между подсъдимия и свидетеля, не са обективни и не кореспондират с показанията на св. К.. Първата съдебна инстанция не се е доверило и на обясненията на подс. С., че е отишъл на местоработата на св. Н. по взаимна предварителна уговорка, че не е влизал в салона, а е останал на вратата и когато тя започнала да го обижда веднага си тръгнал, както и че не я е удрял в корема. В тази насока е приел, че същите са изолирани и предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение. Като неотносими към предмета на доказване по делото, районният съд е оценил приобщените, под формата на заверени електрофотографски (ксерографски) копия, постановления на СРП за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № № 26848/2018 г., 35149/2018 г., 49696/2018 г., 54559/2018 г. и 4004/2019 г. по описа на СРП и разпечатки от кореспонденция по „Вайбър“, некасаещи инкриминираната дата.
Разпечатката съдържа 31 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d3e28a6-a5d5-4888-aa53-6c9cb9f1d1d6