Определение № 411 от 20.05.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. гр. Добрич, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева М.

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243200500208 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК. Образувано е по въззивна частна жалба с рег. № 2299/01.02.2024 год.

/постъпила по електронната поща на Районен съд - Добрич на 31.01.2024 г./, подадена от Н. Б. М. с ЕГН ********** от гр. Д., чрез упълномощения адвокат М. В. от АК - гр. Добрич, срещу определение № 221/19.01.2024 г. на Добричкия районен съд по гр. Дело № 2489/2021 г., с което е прекратено производството по молбата на жалбоподателката, обективирана в нейна въззивна жалба с вх. № 3838/01.03.2023г., поправена с молба вх. № 4658/14.03.2023 г., срещу решение № 99/09.02.2023 г. по гр. дело № 2489/2021 г. по описа на Добричкия районен съд, и уточнена вх. № 14010 / 08.08.2023 г.

– поради неотстраняване на констатирани нередовности на молбата, като съдът е върнал същата на ищцата Н. Б. М..

Съображенията, с които се оспорва атакуваното определение, са свързани с неговата незаконосъобразност и неправилност. Според жалбоподателя актът на ДРС е неясен и му липсва конкретика.

В срока за отговор на частната жалба насрещната страна ЗАД „ОЗКЗастраховане“, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от главния изпълнителен директор А.П.Л. и от изпълнителния директор Р.К.Д., не е изразила становище по делото.

1

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на жалбоподателите и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да искат отмяна на неизгодна за нея определение, и срещу подлежащ на обжалване акт. Същата е депозирана в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

С решение № 99/09.02.2023 г. по гр. дело № 2489/2021 г. Добричкият районен съд е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ да заплати на Н. Б. М. с ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и стадания, настъпили в резултат на ПТП от дата 04.09.2019г., предизвикано от виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил с марка „Хонда“ с ДК № *** В. Г. В., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 05.08.2021 г. до окончателното изплащане като предявеният иск за горницата над 500 лева до 9 500 лв. е отхвърлен. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 57,92 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 500 лева за периода 15.06.2020 г. – 05.08.2021 г. като е отхвърлил иска за горницата над 57,92 лева до 1 849,86 лева и за периода 04.09.2019 г. - 15.06.2020 г.

Районният съд е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ да заплати на адвокат М. В. П. адвокатско възнаграждение в размер на 61,45 лева за предоставяна на ищцата по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА безплатна правна помощ. Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 22,76 лева, представляваща платена държавна такса и 30,72 лева - хонорар за вещото лице, съразмерно с уважената част от исковете, а ищцата е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 142,63 лева и хонорар вещо лице в размер на 332,80 лева, съответно на отхвърлената част от исковете.

Така постановеното решение е обжалвано в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивницата Н. Б. М. срещу ЗАД „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ – гр.София искове за осъждане на ответника да заплати на 2 ищцата парична сума в размер на разликата над 500 лева до 9 500 лева, и за разликата над 57,92 лева до 1 849,86 лева, пред Добричкия окръжен съд като е образувано в. гр. дело № 349/2023 г.

Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част, като се настоява за неговата отмяна и удовлетворяване на исковите претенции в пълния им предявен размер, както и че първоинстанционният съд неправилно разпределил разноските по делото.

С допълнителна молба с вх. № 4695/19.07.2023г., депозирана във връзка с дадените от ДОС с определение № 550/05.07.2023 г. по в. гр. дело № 349/2023 г., указания въззивницата е конкретизирала жалбата си по отношение на извършеното от първоинстанционния съд разпределяне на разноските. Н. Б. М. е уточнила, че от решението на ДРС не става ясно на база какви размери сторени разноски са определени крайните задължения на страните, не било ясно как е определен размерът на присъденото адвокатско възнаграждение, а също и не било взето предвид, че с поведението си ответникът дал повод за образуване на делото. Посочила е също така, че иска да бъде указано на първоинстанционния съд да изложи върху какви суми по основание и размер е разпределил разноските.

Добричкият окръжен съд с определение № 608/20.07.2023 г. е прекратил производството по в. гр. дело № 349 по описа на съда за 2023 г., като е върнал делото на Добричкия районен съд за предприемане на изискуемите процесуални действия по молбата на Н. Б. М. по чл. 248 от ГПК, обективирана във въззивната й жалба с вх. № 3838/01.03.2023 г., поправена с вх. № 4658/14.03.2023 г. на ДРС и вх. №4695/19.07.2023 г. на ДОС.

Уредената в чл. 78 ГПК отговорност за разноски почива на принципа, че разходите по водене на делото се възлагат на страната, дала повод за предявяване на иска – ответника съобразно уважената част от иска /чл.78, ал.1 ГПК/, освен ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска /чл.78, ал.2 ГПК/ и ищецът за неоснователната част от иска /чл.78, ал.3 ГПК/. Правото на разноски на ответника в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК – при прекратяване на делото – също възниква само доколкото ответникът не е станал причина за образуване на делото.

По принцип частта от решението, с която съдът възлага отговорността 3 за разноските по делото върху една от страните в зависимост от изхода на делото, има характера на определение. При положение, че съдът не се е произнесъл по искането за разноски, или решението в частта за разноските е неправилно, той може по реда на чл. 248 от ГПК да допълни или да измени постановеният акт в частта му за разноските, като се произнесе с определение.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността за разноските е облигационна и безвиновна, з а да бъдат присъдени обаче, разноските не само трябва да са поискани своевременно, но и да са направени. В договора за правна защита и съдействие следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В случая, въпреки липсата на прецизност и конкретност от страна на молителката М. при формулиране на отправеното до съда искане /въпреки няколкократно дадената й възможност да стори това/, следва да се приеме, че от изложените съображения срещу извършеното от първоинстанционния съд разпределяне отговорността на страните за разноските, молбата има характера на такава за изменение на решението по чл. 248 от ГПК, и както вече е посочил въззивният съд компетентен да се произнесе по искането по чл. 248 от ГПК е първоинстанционният съд.

При тези данни настоящият състав намира, че определението, с което производството по делото е прекратено следва да бъде отменено, като делото се върне обратно на ДРС за произнасяне по съществото на искането, с което съдът е сезиран.

Воден от изложеното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 221/19.01.2024 г. на Добричкия районен съд по гр. Дело № 2489/2021 г., с което е прекратено производството по молбата по чл. 248 от ГПК на Н. Б. М. с ЕГН ********** от гр. Д. , обективирана в нейна въззивна жалба с вх. № 3838/01.03.2023г., поправена с молба вх. № 4

4658/14.03.2023 г., срещу решение № 99/09.02.2023 г. по гр. дело № 2489/2021 г. по описа на Добричкия районен съд, и уточнена вх. № 14010 / 08.08.2023 г., като съдът е върнал молбата на ищцата Н. Б. М..

ВРЪЩА гр. дело № 2489/2021 г. на Районен съд - Добрич за произнасяне по искането на Н. Б. М. с ЕГН ********** от гр. Д., съдържащо се във въззивна жалба с вх. № 3838/01.03.2023 г. и уточнено с последващи молби с вх. № 4658/14.03.2023 г. и с вх. № 14010/08.08.2023 г., за изменение по реда на чл. 248 от ГПК в частта на разноските на решение № 99/09.02.2023 г. по гр. дело № 2489/2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5