Определение № 3326 от 12.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3326 гр. София, 12.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503241 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на И. К. З. срещу разпореждане от 11.11.2025г. на СГС, ГО, 22 състав, постановено по гр.д. № 12865/21г., с което е прекратено производството по делото като недопустимо.

Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт е недопустим, тъй като е постановен в спряно производство, което не е било възобновено.

Счита, че ако се приеме за допустим, той е неправилен. Недопустимо съдът е постановил обжалваното разпореждане без изрично да е възобновил производството по делото. То е необосновано, тъй като изложените в него съображения за извадени от контекст и несъвместими помежду си. Позовава се на ППВС № 4/75г. и поради това поддържа, че искът е допустим и ответниците има процесуална легитимация. Счита, че заповедта, с която е прекратено служебното й правоотношение не е минала на съдебен контрол.

Затова моли въззивния съд да обезсили атакуваното разпореждане като недопустимо, а при условията на евентуалност да го отмени и върне делото за продължаване на процесуалните действия.

Съдът, след като обсъди изложените в частната жалба доводи, намира същата за допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

За да постанови обжалваното разпореждане СГС е приел, че 1 производството е недопустимо и на основание чл.130 от ГПК е прекратил производството по делото.

Атакуваният съдебен акт е валиден .

По допустимостта му.

Съгласно чл.2 от ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. От друга страна принципът на служебното начало, регламентиран в чл.7 от ГПК, вменява в задължение на съда служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Това задължение е доразвито в чл.129 и чл.130 от ГПК. По следната разпоредба предвижда съдът служебно да извърши проверка по допустимостта на предявения иск и ако установи, че е недопустим, той връща исковата молба.

Първоинстанционният съд е извършил такава проверка на заявените с исковата молба искове от И. З. и е установил, че те са недопустими.

Първият въпросът, стоящ за разглеждане пред въззивния съд, е дали при спряно производство съдът може да постановява съдебен акт, с който се произнася по допустимостта на производството. Спирането на делото има за последица временно преустановяване на извършването на процесуални действия по движение на делото. Това е забрана за съда и страните да предприемат такива. Но проверката за допустимостта на производството не е свързана с процесуално действие по движение на делото, поради което тя може да се извърши и при спряно производство. Ако се установи, че то е недопустимо, няма пречка производството да бъде прекратено и без да е възобновено./ Опр. № 500/05.07.2012г. по ч.гр.д. № 282/12г., ВКС, IV г.о./ Обжалваното разпореждане не е недопустимо и не подлежи на обезсилване.

По правилността му.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че в исковата молба се релевират доводи за прекратено служебно правоотношение на ищеца поради злоупотреба от страна на ответниците.

Гражданското дело е обусловено от административното оспорване на прекратителната заповед. Жалбите на И. З. са били отхвърлени. Това, според 2 съда, обуславя недопустимост на иска срещу ответниците, тъй като не може да се твърди, че носят отговорност за прекратяването на правоотношението на ищеца, ако заповедта не е отменена по административен ред или не е установено престъпно обстоятелство.

Настоящата инстанция счита, че разпореждането е неправилно.

Ищецът е предявил обективно и субективно съединени искове за претърпените имуществени вреди от деликтно поведение на ответниците поради недобросъвестно упражняване на задълженията им по издаване на заповедта, с която е прекратено служебното й правоотношение. И. З. твърди в исковата молба и уточнителните молби, че те са осъществили противоправно поведение, от което за нея са възникнали вреди, тъй като са възприели акт за нейната трудоспособност, като им е било известно, че посоченото в него не е вярно. Следва да се посочи, че липсата на отмяна на заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца не е във връзка с допустимостта на предявените искове, а евентуално с тяхната основателност. В този смисъл следва да се съобрази и т.1 от ППВС № 4/75г.

Поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Той трябва да извърши преценка дали са налице предпоставките за възобновяване на делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 11.11.2025г. на СГС, ГО, 22 състав, постановено по гр.д. № 12865/21г., с което е прекратено производството по делото като недопустимо.

ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4