Определение № 3161 от 04.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3161 гр. София, 04.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20241100606097 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 вр. глава 22 НПК.

С протоколно определение от 27.08.2024 година по НОХД № 2810/2024 година Софийски районен съд, НО, 102 състав, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, тъй като е приел, че в хода на досъдебното производство и при изготвянето на обвинителния акт са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемата и в частност правото й на защита.

Срещу определението на СРС е постъпил в срок частен протест от прокурор при СРП. В протеста се твърди, че определението на СРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

1

Частният протест е процесуално допустим, подаден е от легитимирано лице, в установения от закона срок и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол. Разгледан по същество, същият е основателен по следните съображения:

Съдебното производство е образувано по внесен на 23.02.2024 година в СРС обвинителен акт срещу подс. Г. М. Л. за престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, за това, че на 28.05.2022 година в гр. София, в условията на продължавано престъпление - с три деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, направила опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 280.94 лева (двеста и осемдесет лева и деветдесет и четири стотинки) от владението на различни лица без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията останали недовършени, поради независещи от дееца причини - била забелязана и задържана от охранители на търговския обект, като отделните деяния са извършени както следва:

1. На 28.05.2022 година в магазин „Зара“ в търговски център „Сердика“, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“ № 48, направила опит да отнеме чужда движима вещ - детски гащеризон на стойност 35,95 лева, собственост на „ЗАРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с правоприемник „А.Т.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК: ****, от владението на К.Д.Б. - управител на магазина, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини - била забелязана и задържана от охранители на друг търговски обект;

2. На 28.05.2022 година в магазин „Найк“ в търговски център „Сердика“, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“ № 48, направила опит да отнеме чужда движима вещ - дамска тениска на стойност 65 лева, собственост на „С.Т.Е.“ ЕООД, ЕИК: ****, от владението на Д.С.П. - заместник-управител 2 на магазина, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини била забелязана и задържана от охранители на друг търговски обект;

3. На 28.05.2022 година в магазин „П. и К.“ в търговски център „Сердика“, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“ № 48, направила опит да отнеме чужда движима вещ - дамска рокля марка „Кендъл Кайли“ на стойност 179,99 лева, собственост на „П. И К.“ ЕООД, ЕИК: ****, от владението на Н.В.С.-Р. - управител на магазина, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини - била забелязана и спряна от охранители на магазина при изхода на търговския обект.

Няма спор, че обвинителният акт е този, който дефинира в пълнота и подробности обвинението, както и че същият гарантира правата на обвиняемото лице да узнае обвинението и представлява отправна точка за организиране на защитата на привлечения към отговорност.

Принципно правилна е позицията, че същият не трябва да създава неяснота и колебание, както относно съдържанието му – излагане на релевантните факти, така и относно правната оценка - квалификацията на деянието.

В конкретния случай обаче настоящата въззивна инстанция не намира, че такава неяснота е налице, че внесеният обвинителен акт страда от пороци, които пречат на привлеченото към отговорност лице да узнае обвинението и да упражни правомощията си свързани с правото на защита. Такива възражения между впрочем не са били формулирани и от страните в хода на разпоредителното заседание.

Не може да се сподели констатацията на първоинстанционния съд, че държавното обвинение е допуснало противоречие между фактическото и юридическо обвинение по т.2 и т.3 от продължаваното престъпление, тъй като 3 в обстоятелствената част на обвинителния акт никъде не било посочено, че съответните деяния са извършени с техническо средство. Това, което действително е описано в обвинителния акт, досежно тези две деяния е, че са били премахнати алармените системи, без уточнението как точно е станало това. Очевидно е, че прокуратурата не е събрала доказателства за начина, по който алармените системи са били премахнати, поради и което е повдигнала обвинение именно по основния състав на чл.194 ал.1 НК, а не по квалифицирания такъв по чл.195 ал.1 т.4 НК. Конституционно правомощие на прокуратурата освен това е да прецени срещу кое лица какво обвинение и за какво престъпление да повдигне, като съдът не може да дава указания в тази насока.

Неоснователен се явява и вторият аргумент на първоинстанционния съд за порочност на обвинителния акт, базиран на преценката за довършеност на деянията по т.1 и т.2 от продължаваното престъпление. В обвинителния акт е посочено достатъчно пълно, точно и ясно, че се касае до опит за кражба, при условията на продължавано престъпление, в каквато насока е и дадената правна квалификация. Разминавания тук отново не се констатират.

Обвинителната теза е ясна и недвусмислена. Въпросът освен това относно довършеността или не на тези две деяния е по същество на делото и не може да бъде разрешаван в хода на разпоредителното заседание, а едва с крайния съдебен акт. С други думи в случая отново се касае до преценка на прокуратурата за това дали да повдигне обвинение за довършено престъпление или за опит, без възможност за съда да влияе на тази плоскост.

Предвид на така изложеното, съдът намира, че обвинителният акт отговаря на изискванията на закона и задължителната тълкувателна практика, паради и което е от естество да формулира законосъобразно обвинение.

Мотивиран от горното и на основание чл.249 ал.3 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 27.08.2024 година по НОХД № 2810/2024 4 година Софийски районен съд, НО, 102 състав, с което е било прекратено съдебното производство.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5