Решение № 53 от 30.09.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Габрово, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел Неделчев

Галина Косева

Славена Койчева при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (ОП-Габрово) като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214200600156 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба от подсъдимия М. П. Ч. от гр. София (грешно посочен в присъдата с бащино име П.), чрез договорния защитник адв. Е.К., срещу присъда № 260007 от 25.03.2021 г. по НОХД № 452/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

С атакуваната присъда състав на Районен съд – Севлиево е признал подсъдимия М. П. Ч. за виновен в това, че на 25.04.2019 г., в гр. Севлиево, противозаконно присвоил чужди движими вещи - сумата от 500 евро и 90 лева всичко на обща стойност 1082,76 лева, собственост на „Глобал Биомет“ ЕООД гр.

София, вещи, намирали се във владението му, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 206, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на седем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено, като е определен тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият М. П. Ч. е осъден да заплати на „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД гр. София, ЕИК 121446525, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Никола Йонков Вапцаров“ № ***, представлявано от управителя В.А., 1 сумата от 1082,76 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

С присъдата подсъдимият Ч. е осъден да заплати по сметка на Районен съд Севлиево държавна такса върху уважения гражданския иск в размер на 50 лева.

Със същата присъда подсъдимият Ч. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Севлиево разноски в размер на 62 лева, направени в съдебното производство, както и да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на сумата от 344,26 лева и държавна такса от 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В депозираната от подсъдимия, чрез защитника, въззивна жалба се развиват съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил цялостна проверка на доказателствения материал, от който не се били установили по категоричен начин обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. Излага се, че подсъдимият действал със съзнанието, че дължи връщане на получените от работодателя пари и отказът му да ги върне се основавал на личното му убеждение, че вещта ще бъде върната, след като му бъде върнат депозита от 1000 лева, удържан му при сключване на трудовия договор, а това по своите характеристики представлявало прихващане (компенсация) на насрещни задължения, като материално-правното прихващане било уредено в ЗЗД и се извършвало извънсъдебно. На следващо място, в жалбата се посочват оплаквания, насочени към годността на обвинителния акт – в него не били описани действия на разпореждане с процесната вещ и прокурорът не бил мотивирал наличието на умисъл. Подсъдимото лице претендира за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението.

В съдебно заседание пред настоящия състав въззивната жалба се поддържа от подсъдимия Ч. и защитника му – адв. К., по изложените в нея съображения. В последната си дума подсъдимият заявява, че не счита, че е извършил престъпление и претендира за постановяване на оправдателна присъда.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Счита, че в случая не се касае за упражняване на право на задържане, а за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Моли присъдата да бъде потвърдена.

За гражданския ищец „Глобал Биомет“ ЕООД, редовно призован, не се явява 2 представител при разглеждане на делото пред тази съдебна инстанция.

Въззивният съд, след като разгледа жалбата, обсъди становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за обжалването му.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Доколкото във въззивната жалба се излагат съображения за пороци в обвинителния акт, настоящият състав първо следва да вземе отношение по този въпрос, тъй като при установяване на съществено процесуално нарушение произнасянето по съществото на спора става безпредметно.

Прегледът на протокола от проведеното пред районния съд разпоредително заседание сочи, че при вземане на отношение по въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК адв. К. е изразила становище, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.

246 от НПК, тъй като бил написан твърде съкратено и от него не се разбирали определени обстоятелства по фактическата обстановка, за да може подсъдимият да изгради своята защитна позиция. По-конкретно възраженията са се свеждали до следното: в обстоятелствената част на обвинителния акт било написано, че заповедта за командироване е издадена на 25.04.2020 г., а обвинението било за деяние, извършено на 25.04.2019 г.; не било посочено мястото на издаване на заповедта за командироване; не била описана субективната страна на инкриминираното деяние.

Първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, които да обуславят прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Счел е, че не е налице неяснота по фактическите твърдения относно мястото на получаване на командировъчните пари от страна на подсъдимия, както и че в обвинителния акт са очертани изискуемите обективни и субективни признаци от състава на престъплението, за което Ч. е предаден на съд, като изрично е посочена и формата на вината. По отношение на годината на издаване на процесната заповед за командироване е уточнено, че се касае за 2019 г. Определението, с което съдът се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, не е обжалвано.

Настоящият състав следва да напомни, че съгласно нормата на чл. 248, ал. 3 от НПК в съдебно заседание на въззивния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, които не 3 са поставени на обсъждане в разпоредителното заседание. Единственото възражение, което е направено в разпоредителното заседание и се повдига отново във въззивната жалба, е за липса на изложения в обвинителния акт относно субективния състав.

Същото възражение районният съд е счел за неоснователно по съображения, които се споделят от настоящия съд. Видно е от обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство, че формата на вината е изрично посочена. В тази връзка следва да се има предвид, че престъплението, за което подсъдимият Ч. е предан на съд, е възможно само при пряк престъпен умисъл – точно както е посочил и прокурорът.

При извършената служебна проверка въззивният съд не установи първоинстанционното производство да е проведено при изначално порочен обвинителен акт и при наличие на основанията на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Не могат да се споделят твърденията във въззивната жалба, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти, които да обуславят обективните и субективните признаци на престъплението. Освен, че такива възражения (като същите са посочени бланкетно и не са конкретизирани), не са правени в разпоредителното заседание и е недопустимо за първи път да се поставят на обсъждане пред тази инстанция, въззивният съд намира, че подобни твърдения не отговарят на действителното положение. Прегледът на обвинителния акт показва, че фактическото обвинение е изложено достатъчно подробно и ясно, като в същото са очертани всички съставомерни признаци на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд и по начин, който да му позволи да упражни правото си на защита в пълен обем.

По съществото на делото въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал всички относими доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия М.Ч.; показанията на свидетелите М.Д., З. П. и И.Г.; показанията на свидетеля В.А., дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им; писмените доказателства – трудов договор, длъжностна характеристика, заповед за командироване и разходни касови ордери; заключенията на експертизите. Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по основните моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:

Подсъдимият М. П. Ч. е роден на 28.03.1961 г. в гр. Сливен. Същият е със средно образование и не е осъждан.

По силата на трудов договор № 1667 от 30.09.2015 г., сключен между 4 подсъдимия М. П. Ч. и „Глобал Биомет“ ЕООД гр. София, представлявано от свидетеля В.А., подсъдимият бил назначен на длъжност „Шофьор на товарен автомобил“. На датата на възникване на трудовото правоотношение на Ч. била връчена длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност „Шофьор на товарен автомобил (международни превози)“, в която (т. 23 от същата) му било вменено задължение да използва предоставените му парични средства само по предназначение.

Към инкриминираната дата - 25.04.2019 г., на подсъдимия Ч. била поверена автокомпозиция, съставена от влекач марка „Скания“ с рег. № *** и полуремарке марка „Шмитц“ с рег. № ***, собственост на дружеството-работодател.

Със заповед № 625 от 24.04.2019 г. на „Глобал биомет“ ЕООД София (заверен препис на л. 10 от ДП), издадена на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, подсъдимият Ч. бил командирован с поверената му автокомпозиция до Англия, считано от 24.04.2019 г., със задача: „Международен транспорт“. Управляваният от него камион следвало да бъде натоварен с продукция в дистрибуционния център на дружеството-работодател, намиращ се в гр. Севлиево. Във връзка с командироването, свързано с изпълнение на трудовата му функция, на база нормативната уредба и действащите в дружеството вътрешни правила, на подсъдимия се следвали командировъчни пари.

На 25.04.2019 г. управляваната от подсъдимия М. П. Ч. товарна композиция била натоварена в дистрибуционния център на „Глобал Биомет“ ЕООД в гр. Севлиево.

На същата дата - 25.04.2019 г., на основание посочената заповед за командироване, подсъдимият получил от свидетелката М.Д. сумата от 500 евро и сумата от 90 лева.

Сумата от 500 евро била връчена на Ч. с РКО за валута с №1001005982 от 24.04.2019 г.

(заверен препис на л. 11 от ДП), а сумата от 90 лева с РКО с №1001005236 от 24.04.2019 г. (заверен препис на л. 12 от ДП). При получаване на командировъчните пари подсъдимият се подписал в цитираните РКО срещу графи „подпис“ и „получил сумата“. Едновременно с това същият се подписал и в Дневник за получени суми, воден от свидетелката Д..

На 26.04.2019 г. свидетелката Д. извършила проверка на списъка на композициите, които са налични на паркинга в дистрибуционния център в гр.

Севлиево, като констатирала, че автомобилът на подсъдимия Ч. не е отпътувал.

Уведомила ръководството на дружеството. Подсъдимият Ч. не бил намерен и поради тази причина бил изпратен друг шофьор, който да осъществи международния транспорт.

На 07.05.2019 г. управителят на „Глобал Биомет“ ЕООД гр. София – свидетелят В.А., подал жалба срещу подсъдимия, в която описал горепосочените 5 обстоятелства и поискал да се предприемат мерки. До приключване на производството подсъдимият Ч. не върнал и отказал да върне или да възстановил получените от него суми от 500 евро и 90 лева с равностойност в български лева в размер на 1082,76 лева, които получил като командировъчни във връзка с изпълнение на трудовата му функция по международен превоз на товари.