Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 120 от 13.10.2026, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно наказателно дело 144/2026
Вид
Определение № 120
Подписан
13.10.2026
В сила
13.10.2026
Състав
Петър Христов Маргаритов, Дафинка Тодорова Чакърова, Елен Михайлов Маламов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Смолян, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева в присъствието на прокурора А. И. като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно частно наказателно дело № 20265400600144 по описа за 2026 година И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ от НПК във вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК.

От осъденият Р. Д. К., с ЕГН **********, чрез защитника си адв. М. О. е постъпила въззивна жалба срещу протоколно определение от 25.06.2026г. постановено по НОХД № 46/2026г. по описа на районен съд - Мадан, с което на осн. чл.343б, ал.5 от НК подсъдимия е осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 700 евро, представляваща равностойността на управлявания от него автомобил Фолксваген Венто с рег. № ** **** **, послужил за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на определението, тъй като автомобилът е съпружеска имуществена общност, поради което подсъдимия следва да плати половината от стойността на автомобила, а не цялата й стойност, така както е постановил съдът.

В досъдебното производство са ангажирани доказателства чрез свидетелството за регистрация на МПС, както и представените доказателства за сключване на брак на осъдения, че той е собственик на процесният автомобил, заедно със своята съпруга. Представени са и доказателства за това, че двамата съпрузи придобиват имущество в режим на съпружеска имуществена общност. Известно е, че вещите, които са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, са съсобствени, съсобствеността е бездялова, като при прекратяване на съсобствеността се презумира, че всеки от съпрузите има по равна част от вещите, освен ако не бъде доказан по-голям или изключителен принос на съответния съпруг. Бездяловата общност може 1 да бъде прекратена по различен начин включително и чрез отчуждаване на вещта.

В конкретния случай е безспорно, че автомобилът е съпружеска имуществена общност, като няма ясни правила за това как се прилага нормата на чл.343б ал.5 НК.

Основният принцип, изведен от ДОПК в чл. 259, е, че по отношение на вещи съпружеска имуществена общност за вземане се изнасят на публична продан съразмерната част, която се дължи от вещта и стойността се присъжда на държавата. В този смисъл счита, че тъй като вещта е част от съсобствена бездялова съпружеска имуществена общност, то следва да се присъди половината от стойността на вещта да се плати в полза на държавата, а не цялата й стойност, както е постановил PC Мадан в настоящия случай.

Разпоредбата на чл.5, ал.2 от Конситуцията повелява непосредственото приложение на нормите на Конституцията, пред законови разпоредби от понизши по степен закони, които й противоречат. Ал.4 на същия текст предвижда прякото приложение на Международните договори, по които Република България е страна при противоречие с вътрешното право.

Считано от

7.09.1992г., Република България е ратифицирала международно споразумение - Протокол 1 - допълнителен от ЕКПЧОС, чийто член 1 е посветен на защита на правото на собственост, като основно човешко право. Според който: „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да ползва своята собственост. Никой не може да бъде лишен от неговата собственост, освен в интерес на обществото, съгласно условията, предвидени в закон, в общите принципи на международното право и не на последно място тогава когато мярката лишаване от свобода е съразмерна.

В практиката си ЕСПЧ насочва, че понятието „в интерес на обществото“ е твърде „предполагаеми мерки, които са предпочитани и целесъобразни в едно демократично общество, а не само необходими“.

Задължително изискване при въвеждане на лишаване от собственост от страна на националните държави, в отклонение от приетото в Протокол 1 на ЕКЗПЧОС е изискването за съразмерност на мярката с преследваната цел.

В практиката си съдът в Страсбург изследва дали е постигнато справедливо равновесие между интересите на обществото и изискванията за защита на основните права на отделния човек. Трябва да съществува обосновано отношение на пропорционалност между използваните средства и целта, чиято постигане се търси, чрез лишаването на едно лице от собствеността му. На лицето не следва да е наложено „особено и прекомерно“ бреме, а ако такова е налице, на лицето трябва да са гарантирани средства за защита, да са налице процесуални гаранции /делото „Хентрих“/.

В контекста на приетото по-горе от ЕСПЧ, вън от всякакво съмнение е противоречието с ЕК, поради липса на пропорционалност при налагането на обсъжданата мярка - в генерален план - при положение, че за голям процент от българските граждани, притежаваната собственост единствено се свежда до 2

МПС, което освен инвестиция - вещ, за закупуването на която са изразходвани значителни средства от семейния/ индивидуалния бюджет, имаща битово значение понякога е средство за осъществяване на обществено-полезен труд и за реализиране на правомерни доходи. Отнемането на МПС лишава не само конкретното лице - нарушител, но и членовете на неговото семейство и домакинство - сред които малолетни лица и лица в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние, изпитващи трудности при придвижването и участие в социалния живот и задоволяване на насъщните си нужди пр. от посещение на болнично заведение за диагностика и лечение при тенденции на все-по-нарастваща урбанизация и снижаване на реалните доходи на българските граждани.

С осъждането на подсъдимия да заплати цялата равностойност на управляваното от него моторно превозно средство, а не на 1/2 от нея, колкото реално притежава той, води и до нарушаване правото на собственост на съпругата на подсъдимия, която не е извършила престъпление по чл.343б, ал.1 НК.

Освен, че е налице липса на пропорционалност в тесен смисъл - спрямо характера и тежестта на престъплението, от гледна точка на изискването, поставено в ЕКЗПС и откроено в практиката на съда в Страсбург, отнемането на имущество да бъде придружено с действителни съдебни и процесуални гаранции за защита на правата на собственика, разпоредбата на чл.343б, ал.5, вр. ал.1 от НК се явява несъответна, тъй като е определена като императивна норма, повеляваща безусловно отнемането на собствеността, без да има статута и характеристиките на наложеното наказание, което следва да бъде индивидуализирано спрямо характера и тежестта на съответното деяние и обществената опасност на дееца.

Наложената на подсъдимия мярка по чл.343б, ал.5, вр.ал.1, вр.чл.53 НК, за отнемане в полза на държавата цялата равностойност на управляваното МПС е незаконосъобразна поради противоречие с разпоредбите на чл.17, ал.1 и 3 от Конституцията на РБ и международно съглашение, по което Р България е страна - чл.1 от Протокол 1 /допълнителен протокол/ на ЕКПЧОС.

Отправено е искане съдът да отмени определението, в частта за присъждане в полза на Държавата на сумата над 350.00 евро до пълния присъден размер от 700.00 евро.

В с.з представителят на Окръжна прокуратура Смолян пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Изразява становище за наличието на предпоставките на закона за приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК по отношение на осъденото лице

Осъденият Р. К., редовно призован, не се явява. Не се явява и защитника адв. М. О..

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните изразено в с.з. и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановеният срок, поради което е процесуално допустима.

При разглеждане на делото по същество, съдът установи следното:

С протоколно определение от 25.06..2026г. по НОХД № 46/2026г. по описа на районен съд Мадан, съдът е одобрил споразумение, по силата на което Р. Д. К., с ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на 11.06.2026г., около 22.39 часа, в село Елховец, общ. Рудозем, на общински път SML 3222, при км 0+350, с посока на движение към мах. Хаджарско, управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка и модел „Фолксваген Венто”, с рег. № ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда (1,79 на хиляда), установено по надлежния ред (с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с №ARPM-0758, калиброван със срок на валидност до 09.09.2026г.) - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.343б, ал. във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание - лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години на осн. чл.66, ал.1 от НК.

На осн. чл.55, ал.3 от НК на подсъдимият не е наложено комулативно предвиденото наказание глоба.

На основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.1 и вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на Р. Д. К. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като съдът е приспаднал времето, през което за същото деяние подсъдимия е бил лишен по административен ред от възможността да управлява МПС със Заповед за ПАМ № 26-0298000053/12.06.2026г., считано от 12.06.2026г. Определението е влязло в законна сила на 25.06.2026г.

С протоколно определение от същата дата съдът на осн. чл.383, ал.2 във вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр. чл.343б, ал.5 от НК е осъдил Р. Д. К. да заплати в полза на Държавата сумата от 700 евро, представляваща равностойността на управлявания от него автомобил Фолксваген Венто с рег.

№ ** **** **, послужил за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

При постановяване на определението, съдът се е съобразил с наличните по делото доказателства, а именно, че престъплението е било извършено с горепосоченото МПС, както и че същото не е изключителна собственост на дееца, а е в режим на съсобственост с неговата съпруга, в режим на СИО, както и с стойността на автомобила.

От събраните по делото доказателства се установява, че при извършване на престъплението от Р. К. е използван лек автомобил марка "Фолксваген“, модел „Венто“, с рег. № ** **** **, който е послужил за осъществяване на изпълнителното деяние. От представените документи и справките по делото се установява, че използваното моторно превозно средство не е изключителна собственост на дееца, а е в режим на съсобственост с неговата съпруга В. К.а, в режим на СИО. От заключението на 4 назначената съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че към датата на деянието пазарната стойност на автомобила възлиза на 700 евро.

При така установените факти съдът приема следното:

Според разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, в случаите на извършено престъпление по чл.343б, ал. 1 - 4 от НК, а именно при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност.

В случая е безспорно установено, че процесният автомобил е послужил за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК и че не е изключителна собственост на дееца, а е в режим на съсобственост с неговата съпруга В. К.а, в режим на СИО, поради което са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 343б, ал. 5 НК по отношение на присъждане в полза на държавата на равностойността на лекия автомобил, послужил за извършване на престъплението.

Съдът съобрази, че присъждането на равностойността на моторното превозно средство представлява намеса в имуществената сфера на осъдения и следва да бъде преценено и през призмата на чл.1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и на чл. 17, чл.49, § 3 и чл.52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.