Решение № 2764 от 23.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2764 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20211110133923 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Н. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София, . чрез адвокат Л. В. срещу Прокуратурата на РБ, с която са предявени искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 316, предл. първо, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, предл. първо НК, производството по което било прекратено по реда за възобновяване на наказателното производство на основание чл.

24, ал. 1, т. 3 НПК с Решение № 512 от 18.12.2019г., постановено по НД № 798/2019г. по описа на САС, НО, влязло в сила на същата дата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер от 13 000 лв., от които 5 000 лв., представляващи пропуснати ползи, 7 000 лв. за заплатен в наказателното производство адвокатски хонорар, както и 1 000 лв., представляващи транспортни разходи за пътуване до РС-Разлог и ОС-Благоевград за участие в о.с.з., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че с постановление от 16.06.2017г. е бил привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл. 316, предл. първо, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, предл. първо НК по ДП № 29/2016г. по описа на ОСО на ОП-Благоевград за деяние, извършено на 03.06.2008г.

На 07.07.2017г. в РС-Разлог бил внесен обвинителен акт по повдигнатото му обвинение и било образувано НОХД № 552/2017г. по описа на РС-Разлог, което завършило с осъдителна присъда, потвърдена от втората инстанция. На 11.07.2019г. било приведено в изпълнение наложеното му наказание „пробация“. С Решение № 512/18.12.2019г., постановено по НД № 798/2019г. по описа на САС, НО, влязло в сила 1 на същата дата, по реда на възобновяването наказателното производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, поради изтичане на предвидената в закона давност.

Ищецът твърди, че във връзка с образуваното ДП № 29/2016г. по описа на ОСО на ОП - Благоевград е многократно призоваван, тормозен и разпитван, получил е множество заплахи, което се отразило негативно върху психиката му. Посочва, че бил задържан за период от 24 часа в 4 РУ, без право да се обади на роднините си и да уведоми когото и да било за това къде се намира и какво се случва с него. Допълва, че разбрал, че е обявен за общонационално издирване, което преобърнало живота му, бил заведен в Централния софийски затвор, а след това - в гр. Благоевград. Твърди, че вследствие от привеждането в изпълнение на наложеното му наказание „пробация“, не успял да осъществи организираните от него работни срещи в Турция и Албания, тъй като вече не можел да напуска мястото на адресната си регистрация, да пътува и работи. Допълва, че осъждането му довело до уволнението му като дългогодишен председател на Националната съдийска колегия към Българската федерация по водна топка, както и до накърняване на доброто му име в обществото, като сочи, че е родител на деца, които в този период се намирали в специфична възраст. Бизнесът му също се сринал. Твърди, че това състояние продължило до 08.01.2020г., но и към момента търпял вредните последици от действията на ответника. С оглед на тези обстоятелства, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане.

Поддържа, че в хода на наказателното производство претърпял и имуществени вреди пропуснати ползи на стойност 5000 лв., изразяващи се в неполучени очаквани доходи по сключен договор за извършване на услуга на стойност 1000 лв. на месец, който бил прекратен поради невъзможността на ищеца да напуска страната, заплащане на сумата от 7000 лв. на адвокат за осъществяване на процесуално представителство, както и направил разходи в размер на 1000 лв. за пътуване до РС-Разлог и ОС-Благоевград за участие в о.с.з, поради което претендира ответникът да бъде осъден да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху същите, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратура на Република България в законоустановения срок е представила писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Счита твърденията на ищеца за настъпили в неговата правна сфера неимуществени вреди в резултат от действията на ответника за недоказани.

Посочва, че срещу ищеца са водени и други наказателни производства, едно от които е завършило с влязъл в сила акт на съда за извършено престъпление по чл. 290 НК. В този смисъл оспорва наличието на пряка причинно - следствена връзка между действията на прокуратурата по повдигане на обвинението и твърдените вреди. Сочи се, че Прокуратурата на Република България не е разпространила информация относно воденото наказателно производство срещу ищеца, поради което твърдяното уронване на доброто му име и злепоставяне в обществото не са резултат от нейни действия.

Счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността й по повод евентуални неправомерни действия на полицейски служители по време на задържането на ищеца по реда на ЗМВР. Оспорва размера на претенцията за претърпени от ищеца имуществени вреди, като поддържа, че същата е недоказана и прекомерно завишена.

Оспорва посочения в исковата молба начален момент за начисляване на законна лихва върху претендираните от ищеца суми.

2

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 16.06.2017г. ищецът В. Н. Г. бил привлечен като обвиняемо лице за престъпление по чл. 316, предл. първо, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, предл. първо НК за това, че на 03.06.2008г. в кантора, находяща се в гр.. пред . – нотариус с рег. № 502 в регистъра на НК, с район на действие РС-., съзнателно се ползвал от неистински официални документи – удостоверение за наследници с изписан № 3, на който е придаден вид, че е издаден на 07.01.2008г. от длъжностно лице – кмет на с. Г. и удостоверение за наследници с изписан № ., на което е придаден вид, че е издаден на 18.03.2008г. от длъжностно лице – главен специалист „Гражданско състояние“ в община В., район „П.“. По отношение на ищеца не е взимана мярка за неотклонение във фазата на досъдебното производство.

На 07.07.2017г. РП – Р. внесла обвинителен акт по повдигнатото на ищеца обвинение. В резултат от това било образувано НОХД № .по описа на РС – ., по което била постановена осъдителна присъда на 20.09.2018г., с която на ищеца било наложено наказание „пробация“, включващо пробационни мерки, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес на подсъдимия за срок от една година, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Постановената от първоинстанционния съд присъда е обжалвана от ищеца в срок, предвид което било образувано . по описа на ОС-. По последното било постановено Решение № ., потвърждаващо присъдата на РС-, която влязла в сила на 17.06.2019г. С оглед на това, на 11.07.2019г. било приведено в изпълнение наложеното на ищеца наказание „пробация“.

С Решение от 18.12.2019г. по НД № 798/2019г. по описа на САС, НО, по реда на възобновяването – глава XXXIII от НПК, е извършена преквалификация на процесното деяние, като същото е квалифицирано като престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1, предл. 1 НК и наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.

1, т. 3 НПК. На 08.01.2020г. е преустановено изтърпяването на наложеното наказание.

От представения по делото договор за услуга от 20.05.2019г. се установява, че ищецът, в качеството си на изпълнител, е сключил с трето за производството лице – „“ ООД, имащо качеството възложител, договор с предмет проучване на пазара в , за доставка и продажба на минерална вода, собствена марка на дружеството. Съгласно същия ищецът се задължил да извърши услугата в срок до 2020г., като било уговорено възнаграждение в размер от 1000 лв. на месец. Видно от приложената в заверен препис молба, ищецът е отправил искане до възложителя за прекратяване на посочения договор, считано от 10.06.2019г., по взаимно съгласие, поради невъзможност за изпълнение по лични причини. Възложителят е посочил, че договорът е прекратен след изплащане от страна на изпълнителя на неустойка в размер от 500 лв.

Съгласно представената по делото служебна бележка ищецът е заемал длъжността „“ от 20.04.2009г. до освобождаването му от длъжност с решение на УС на БФВТ на 20.09.2019г.

Представен е и договор за транспортна услуга от 01.02.2017г., сключен между ищеца, като възложител и , в качеството на изпълнител, имащ за предмет извършване на транспортна услуга по маршрут със срок до приключване на . Възложителят се задължил да заплати на изпълнителя сумата от 1000 лв. в изпълнение на договора.

3

По делото е представена разписка отв, в която се посочва, че ищецът му е платил сумата от 800 лв. за осъществени осем броя пътувания до гр., както и разписка за предадени от ищеца 200 лв. за още две пътувания до гр. .

По делото са приети и писмени доказателства, представени от ответника. Видно от справка за съдимост от 07.04.2022 г., издадена от РС , ищецът е осъждан – налице е одобрено споразумение, по силата на което на ищеца е наложено наказание глоба, за извършено престъпление през 2004г.

От справка на НСС от 11.04.2022 г. е видно, че срещу ищеца има образувани досъдебни производства за периода 05.02.1998 г. – 27.08.2015 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля в. От показанията на свидетеля се установява, че познава В. Г. отдавна, но не знае защо е било образувано процесното наказателно производство. Полицията започнала да вика ищеца, да го разпитва, а след като започнал да получава призовки, жена му се настроила срещу него, като настройвала и общото им дете. Свидетелят виждал ищеца омърлушен и свит, искал му пари в заем за плащане на ток и парно. Г. му разказвал, че от РУ в гр. г постоянно го викат, тормозят го и го заплашват. Ищецът имал някакви сделки с , както и бил много добър съдия по водна топка, председател на съдийската колегия, но вече бил отстранен, не ходел никъде и си стоял вкъщи, заради наложеното наказание пробация. Ищецът му споделил, че не осъществява необходимите пътувания, свързани с длъжността му във федерацията по водна топка, поради несъвместимостта им с наложеното наказание. Свидетелят три пъти давал в заем на ищеца суми в размер от по 2000 лв., за заплащане на адвокатски възнаграждения в наказателното производство. Ищецът имал автомобил, но той се ползвал от жена му, с която имали влошени отношения заради образуваното наказателно дело. Според свидетеля процесното производство се отразило негативно на ищеца, който не можел да се среща с хора, както преди. Отрича да е чувал общи приятели да имат негативно мнение за ищеца.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 4 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление. В тежест на непозволено увредения от разследващите органи, прокуратурата или съда, при осъществяване на тяхната дейност е да докаже: поведението – действие или бездействие на съответния орган, неговата противоправност, вредата и причинната връзка между тях. В тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е било повдигнато обвинение по чл. 316, предл. първо, вр. с чл.