Решение № 23 от 18.01.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 23 гр. Варна, 18.01.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ

СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№634 по описа за 2018г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, гр.София, представлявано от управителя Веселин Брезин, срещу постановеното решение №637/10.08.2018г. по т.д.№1629/2017г. на ВОС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Твърди се, че между страните по делото не е налице спор по фактите, които са надлежно установени от съда при разглеждане на делото. Спорът е за последиците от отмяната на класирането на научноизследователския проект, наличието на валиден договор и основание за задържане на заплатените по същия суми.

От доказателствата се установява, че класирането на проекта е било отменено от Министъра на образованието, младежта и науката, по реда на чл.99, т.1 от АПК. Ответниците са адресати на този акт, а не трети спрямо него лица, поради което придобитите от тях права отпадат с обратна сила. Като такива те не могат да се разглеждат и като добросъвестни лица, доколкото в рамките на конкурса е следвало да се уведомяват съгласно предвидените в него правила, а не да очакват да бъдат уведомени.

Договорът с ответниците е бил сключен въз основа на извършено класиране от органа по чл.29, ал.3 от ЗННИ, след конкурс, в който е бил представен научноизследователски проект. Същевременно за ищеца – възложител, като страна по договора, е възникнала последваща обективна невъзможност /обусловена от властнически акт/ за изпълнение. С влизане в сила на решението за отмяна на класирането от по-висшестоящ административен орган, тази невъзможност е била трайна и е довела до разваляне на договора между страните по право /чл.89, ал.1 от ЗЗД/.

Посочената разпоредба е приложима съответно на уговореното в чл.29 от договора, както е приложима и разпоредбата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД – че договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени по взаимно съгласие на страните или на основанията предвидени в закона.

В този смисъл, не е било необходимо едностранно изявление на ищеца – длъжник за прекратяването, а съдът е следвало да приеме, че договорът между страните е преустановил действието си преди предявяването на исковете, като вследствие на развалянето му по право, с обратна сила, ответниците дължат връщане на авансово получените суми.

Неправилни са и изводите на съда по отношение на акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Конститутивното действие на решението настъпва с обратна сила; действа от момента на издаването на административния акт; с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация, което обосновава основателността на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. При разваляне на договор с обратно действие, не е необходима покана от страна на кредитора за връщане на заплатеното по него, тъй като в закона е предвидено, че по разваления договор всяка страна дължи да върне това, което е получила по него.

По същество моли съда да отмени решението и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът, чрез адв.М, поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена, по изложените в нея съображения, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна

УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, гр.Варна, представлявана, с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез ю.к.В. и ю.к.Р, оспорва жалбата като неоснователна.

Излага, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

Твърди, че отмяната на утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране от ФНИ не води до отмяна на основанието за плащане на сумата от 112 042лв. по сключения между страните договор като авансово плащане за изпълнение на първия етап по чл.3, ал.2 от него. Изхождайки от смесения фактически състав на договарянето и изпълнението на научното финансиране, с окончателното приключване на процедурата и обективиране на класирането на участниците в нея, административната част на процедурата е придобила окончателен характер и е породила действието си като предпоставка за гражданско-правния елемент – сключването на договора.

За да се приеме, че правата на УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД по договора ще бъдат засегнати от последващата отмяна на класирането, е необходимо да бъде опровергана презумпцията за добросъвестност, което не е сторено в хода на производството. Напротив, установява се своевременно и точно изпълнение на поетите с договора задължения. Липсва уведомяване до добросъвестната страна за настъпилите непредвидени обстоятелства и факти, които са от съществено значение за договора, поради което същият не може да се счита развален.

До уведомяване на насрещните страни по договора за отпадане на административния акт, същите не могат да се считат недобросъвестни, поради което и не дължат връщане на получените по договора суми.

Неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска за забавено плащане.

По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението на ВОС и му присъди направените поделото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна

ФОНДАЦИЯ „ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, с писмен отговор, чрез адв.К., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е постановено въз основа на пълен анализ на събраните по делото доказателства, подробно обсъждане на наведените от страните твърдения и правилното им съотнасяне към съответните правни норми.

Твърденията за процесуални нарушения са неоснователни.

Излага, че въведеният с жалбата довод за разваляне на сключения между страните договор по право не следва да бъде разглеждан, тъй като не е релевиран в съответните процесуални срокове. Твърденията за разваляне на договора на посоченото основание се въвеждат за първи път с въззивната жалба и в нея не са заявени релевантни към това твърдение обстоятелства, които да обосновават развалянето на договора по право. Основанието на претенцията е изрично уточнено в о.с.з. на 12.07.2018г. и същото не включва разваляне на договора по право.

Отпадането на административноправния елемент от фактическия състав по сключване на договора не е с обратно действие и не заличава възникналите до отмяната му правни последици. В случая процесния индивидуален административен акт е отменен по извънредния способ по чл.99 от АПК и тази отмяна има действие занапред. От влизане в сила на заповедта на Министъра на образованието, младежта и науката възниква основание за Фонда да развали договора, поради обективна невъзможност да изпълни по смисъла на чл.24, ал.1 от договора. По делото не са представени доказателства за отправено такова изявление. Напротив, с приложеното писмо от 22.08.2017г. е отправено предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, което означава, че самия ищец е приемал договора за действащ, а не развален по право.

Независимо от горното, дори да се приеме, че сключения между страните договор е прекратен по право, то това прекратяване има действие занапред и не влияе на отношенията породени до този момент. Следва да се отчете, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора по отношение на първия етап от действието му до момента на прекратяването му, поради което същите не могат да бъдат отменени.

За първи път с въззивната жалба се въвеждат и твърденията за недобросъвестност на ответника. В отговора на исковата молба изрично е направено изявление, че ответникът е изправна страна по договора, което обстоятелство не е било опровергано в хода на производството. Ново възражение в този смисъл не следва да бъде разглеждано.

Още повече, че от събраните по делото доказателства се установява, че такова поведение не е налице. Заповедта на министъра е индивидуален административен акт и като такъв същият следва да бъде съобщен на заинтересованите страни.

Моментът на уведомяване за постановяването на този акт, обуславя и началото на правните последици, които същият поражда.

По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението на ВОС и му присъди направените по делото разноски.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд.

Производството пред

ВОС е образувано по предявени искове от ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, гр. София, срещу МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, гр.

Варна, и ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, гр. Варна, за връщане на средствата за първи етап от финансиране, получени на отпаднало основание след отмяна на административен акт за одобряване на финансиране на проект за научни изследвания в национален конкурс за 2012 г., както следва: от МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, гр. Варна сумата от 112 042 лв., представляваща получени средства за първия етап от финансирането по договор № ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012 г., на отпаднало основание след отмяна на класиране на участници в конкурс на осн. чл. 55, ал.

1, пр. 3 ЗЗД, както и за сумата 56 996,02 лв., претендирана като обезщетение за забава, считано от нареждането на тази сума на 27.11.2012 г. до предявяване на иска, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от ФОНДАЦИЯ

“ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, гр. Варна сумата 27 958 лв., представляваща получени средства за първия етап от финансирането по договор № ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012 г., на отпаднало основание след отмяна на класиране на участници в конкурс на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и за сумата 14 222,29 лв., претендирана като обезщетение за забава, считано от нареждането на тази сума на 27.11.2012 г. до предявяване на иска, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че в изпълнение на административна процедура по класиране на предложения на кандидати за публично финансиране срещу задължение за изпълнение на научен проект, пред Фонд „Научни изследвания“, между страните по делото е сключен договор №ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект №FFNNIPO_12_01078 за срок от 24 месеца и представяне на средства в размер на 200 000лв.

В изпълнение на договора, на 27.11.2012г. ФНИ е превел на ответниците авансово суми в размери, както следва: от 112 042лв. по сметка на МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, гр. Варна и от 27 958лв. по сметка на ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, гр. Варна.

Излага се още, че въз основа на постъпили сигнали за нарушения при провеждане на конкурса е проведена проверка, която е констатирала нарушения на конкурсната процедура. Въз основа на изготвения от проверката доклад и на основание чл.99, ал.1 от АПК, на 11.02.2013г. Министърът на образованието, младежта и науката издава Заповед № РД 09 - 122/11.02.2013 год., с която отменя утвърденото класиране по проектните предложения за финансиране от ФНИ, предложени от ВНЕК по „Педагогика“ и „Мултидисциплинарни изследвания с приложение на повече от едно приоритетно направление“.

Твърди, че с отмяната на индивидуалния административен акт, по силата, на който е сключен процесния договор, породените от него последици отпадат с обратно действие, поради което извършените от ФНИ плащания на 27.11.2012г. в общ размер на 140 000лв. се явяват извършени на отпаднало основание и следва да бъдат върнати от ответниците.

Липсата на връщане на заплатените суми, обосновава интереса от предявените искове, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците. Претендира се и заплащане на обезщетение за забавено пращане в размер на законната лихва, за процесния период на забава за всеки един от ответниците.