Решение № 1444 от 20.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1444 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. ПЕ.а

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. ПЕ.а Въззивно гражданско дело № 20243100502339 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. К. Т. чрез адвокат А. П. против решение № 2956 от 05.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 20243110103364 по описа на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата иск с правно основание член 344, алинея 1, точки 3 във връзка с член 225, алинея 1 от Кодекса на труда /КТ/ за разликата над сумата от 18 271,44 лева до пълния предявен размер от 19 575 лева, както и за периода от 23.07.2024 г. до 04.08.2024 г., представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за периода от 05.02.2024 г. до 22.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че към настоящия момент въззивницата продължава да не полага труд по трудово правоотношение, поради което и така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, каквото искане прави във 1 въззивната си жалба.

Направено е доказателствено искане за извършване на справка по оригинала на трудовата книжка на въззивницата, както и за представяне в съдебно сазедание на регистрационна карта от Бюрото по труда за доказване на обстоятелството, че М. Т. не полага труд към момента.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в които се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Постъпила е и въззивна жалба от Детска градина *** – Варна , представлявана от директора И.Е.Г. чрез адвокат Р. Е. против решение № 2956 от 05.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 20243110103364 по описа на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, в частта, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на М. К. Т., извършено със заповед № 370 от 05.02.2024 г, издадена от директора на Детска градина *** - Варна, на основание член 344, алинея 1, точка 1 от КТ; в частта, с която е възстановена М. К. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор учебна дейност“ в Детска градина *** - Варна, на основание член 344, алинея 1, точка 2 от КТ; в частта, с която е осъдена Детска градина *** – да заплати на М. К. Т. сумата от 18 271,44 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за периода от 05.02.2024 г. до 22.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /20.03.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 1 от КТ.

В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че единствената цел на работодателя при въвеждането на допълнително изискване за професионална квалификация за заеманата на длъжността, която е заемала въззивницата, е била по този начин да се прекрати трудовото й правоотношение, като в тази връзка се прави подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и по кредитирането на свидетелските показания. Счита се, че съдът е обосновал решението си на предположения, а не на установени по делото факти. Излага се, че не отговаря 2 на съдебната практика становището, че е необходимо да е налице промяна в нормативните изисквания, за да бъде направена промяна в изискванията на работодателя, като се базира на тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г., постановено по тълк.д.№ 4/2017 г. на ОСГК на ВКС. Също така се възразява и против направеният от първостепенния съд извод, че работодалеят е избегнал необходимостта да спази правилата за предварителна закрила по член 333 КТ, от каквато е установено, че Т. се ползва. Намира, че районният съд не е извършил доклад по делото, респективно обсъждането на показания, за които не са изложени твърдения и които не са включени в доклада, представлява процесуално нарушение. Иска се отмяна на обжалваните части на решението и отхвърляне изцяло на исковете.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в които се излага, че решението в обжалваните му части е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Оспорва се приемането на писмени доказателства, като се твърди, че същите са съставени с оглед процеса, а останалите касаят период след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и са неотносими. Също така се възразява и против преразпит на свидетелката Златарова за опровергаване показанията на свидетелката С., като се набляга, че в случая единственият способ е да бъде извършена очна ставка между тях.

Постъпила е и частна жалба от Детска градина *** – Варна , представлявана от директора И.Е.Г. чрез адвокат Р. Е. против определение № 10447 от 17.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 20243110103364 по описа на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, с което е оставена без уважение молбата от 16.08.2024 г. на Детска градина *** – Варна за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Отговор на частната жалба от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна 3 следното:

Ищцата твърди, че в периода от 01.06.2018 г. до 03.02.2020 г. работила по трудов договор по член 67, алинея 1, точка 1 от КТ като заместник-директор по учебна дейност в Детска градина *** - Варна, филиал 2, находящ се на ***.

На 04.02.2020 г. й била връчена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение поради съкращаване на щата, която оспорила пред съда и искът й бил уважен с решение № 2947 от 08.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 3173/2020 г. по описа на Районен съд - Варна. Със заповед № 919 от 11.09.2020 г. на директора на детската градина била възстановена на длъжността „заместник-директор учебна дейност“, считано от 14.09.2020 г., при условията преди прекратяването, определени с трудов договор № 865 от 01.06.2018 г. и допълнително споразумение към него № 702 от 28.01.2020 г., длъжностна характеристика, връчена на 05.01.2018 г., както и професионален профил към длъжността, утвърден със заповед № 794 от 14.08.2019 г., връчен на 16.09.2019 г. Заявява, че в цитираната длъжностна характеристика е вписано следното изискването за образование: „висше образование на образователноквалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“. На 18.10.2021 г. й била връчена нова длъжностна характеристика, утвърдена със заповед № 21 от 29.09.2021 г. на директора, в която е вписано, че длъжността „заместникдиректор учебна дейност“ се заема от лица, придобили висше образование в съответното на длъжността професионално направление и професионална квалификация, необходима за изпълнението на съответната длъжност. На 29.01.2024 г. й била връчена длъжностна характеристика, с която било въведено изискване длъжността „заместник-директор учебна дейност“ да се заема от лица, които притежават „магистър“ по „Управление на образованието“ или „Образователен мениджмънт“, получена в акредитирано висше училище или завършено специализация в акредитирано висше училище с продължителност една година по специалност „Управление на образованието“ или „Образователен мениджмънт“. На 05.02.2024 г. й била връчена заповед № 370 от 05.02.2024 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание член 328, алинея 1, точка 6 от КТ – поради липса на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Ищцата поддържа, че връчената й на 29.01.2024 г. длъжностна характеристика е напълно идентична с предходно действалата, утвърдена със заповед № 21 от 29.09.2021 г., като единствената разлика се 4 състои в изискването за допълнителна квалификация. Позовава се на Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, издадена от министъра на образованието и науката, в приложения към която са вписани компетентностите, които следва да притежава за заемането на длъжността „заместник-директор учебна дейност“. Сочи, че притежава свидетелство за професионална квалификация

„детски учител“ по специалност

„предучилищна педагогика“. Заявява, че е придобила професионалноквалификационна степен „магистър“ по специалността „Начална училищна педагогика“, а наред с това има и професионална квалификация „учител по информатика и информационни технологии“. Счита, че тази й квалификация напълно отговаря на нормативното изискване за заемане на длъжността „заместник-директор учебна дейност“.

Черпи аргументи за незаконосъобразността на уволнението от задължителното тълкуване, дадено с тълкувателно решение № 4 от 01.02.2017 г. на ОСГК на ВКС, постановено по т.д.№ 4/2017 г. Поддържа, че прекратяването на трудовото й правоотношение, както и изменението на изискванията за заемане на длъжността, представляват злоупотреба с право. Твърди, че директорът е избрал да прекрати трудовото правоотношение именно на посоченото основание с цел заобикаляне на специалната закрила по член 333, алинея 1, точка 2 и точка 3 от КТ, тъй като на ищцата е призната трайно намалена работоспособност и същата е председател на СС при КТ Подкрепа ДГ „***“. Сочи, че промяната в изискванията за изпълнение на длъжността противоречи и на член 18, алинея 1 от Общинския колективен трудов договор, сектор „Образование“, с рег.№:

Д23000226ВН/22.02.2023 г., в сила от 01.01.2023 г., съгласно който прекратяването на трудовото правоотношение с работник или служител се осъществява само при наличие на съответните нормативни основания.

Изтъква, че не са въвеждани промени в нормативната уредба относно заемане на длъжността „директор“, което да води до промяна в изискванията за заеманата от нея преди уволнението длъжност. Наред с това твърди, че няма промяна в извършваната работа от постъпването й през 2018 г., което да предполага изменение на квалификационните изисквания. Заявява, че директорът е прекратил трудовото й правоотношение, тъй като не желае да работят заедно. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение останала без работа и доходи, поради което претендира от работодателя 5 заплащането на обезщетение за оставане без работа в периода от 05.02.2024 г. до 04.08.2024 г. в размер на 19 575 лева, формирано като сбора от месечното й брутно трудово възнаграждение за посочения период /в размер на 3262,50 лева месечно/.

Отправя искане до съда за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 370 от 05.02.2024 г., издадена от директора на Детска градина *** - Варна, и отмяна на същото; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор учебна дейност“; за осъждане на ответника да й заплати сумата от 19 575 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за периода от 05.02.2024 г. до 04.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /20.03.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.

В срока по член 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Излага, че процесната заповед е законосъобразна и издадена при спазване на материалните и процесуалните разпоредби. Не оспорва притежаваните от ищцата образование и професионална квалификация, описани в исковата молба. Сочи, че към 05.02.2024 г. тя не е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността „заместник-директор учебна дейност“, въведени с утвърдена на 26.01.2024 г. длъжностна характеристика. Навежда доводи, че работодателят има право да променя с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като се позовава на практика на ВКС. Заявява, че с новата длъжностна характеристика е въведено изискване за допълнителна квалификация, на което ищцата не отговаря, поради което трудовото й правоотношение е прекратено на основание член 328, алинея 1, точка 6 от КТ.