Решение № 8 от 09.01.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Смолян, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500456 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 75/05.07.2024 г. по гр. д. № 369/2023 г. Девински районен съд е приел за установено по предявения установителен иск на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 430 и следващите от ТЗ от „Банка ДСК“ АД по отношение на Г. Б. Б., съществуване на вземания на „Банка ДСК“ АД, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 22/27.02.2023 г. и Изпълнителен лист № 18/27.02.2023 г. по ч. гр. д.

№№ 50/2023 г. на РС – Девин, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит – овърдрафт от 03.06.2016 г., включващи: главница 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, договорна /възнаградителна/ лихва 830, 69 лева за периода от 05.09.2021 г. до 05.06.2022 г.; обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ 748, 70 лева за периода от 05.05.2022 г. до 22.02.2023 г.; разноски по делото 231, 59 лева ДТ и 180 лева юрисконсултско възнаграждение. Със същото решение ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 761, 58 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от 1 ответницата Г. Б. Б., с оплаквания, че е недопустимо, алтернативно неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Във въззивната жалба се излагат съображения за недопустимост на обжалваното решение предвид разпоредбата на чл. 637 ал. 1 от ТЗ, като се твърди, че след като е открито производство по несъстоятелност срещу ЕТ „Г.

Б., е недопустимо да бъдат завеждани дела за вземания, които не са били предявени в производството по несъстоятелност.

Във връзка с оплакванията за неправилност в жалбата се твърди, че процесното вземане е възникнало преди откриването на производството по несъстоятелност; това вземане не е било предявено в производството по несъстоятелност, което производство е приключило със заличаване на търговеца. Прави се позоваване на т. 1 от ТР № 2/13.07.2020 г. по т. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС и на разпоредбата на чл. 739 ал. 1 от ТЗ. Твърди се, че всички активи, притежавани от длъжника, независимо дали са предназначени за търговска дейност или не, попадат в масата на несъстоятелността и с предмет на универсалното принудително изпълнение, в което удовлетворение могат да получат само тези кредитори по търговски и нетърговски вземания, които са ги предявили в това производство. Сочи се, че в производството по несъстоятелност на едноличния търговец се удовлетворяват всички кредитори на физическото лице – ЕТ, като на осребряване подлежи цялото имущество на длъжника – придобито в резултат на търговска дейност, лично имущество и половината СИО, като се прави позоваване на Решение № 65/31.05.2024 г. по гр. д. № 531/2023 г. на ВКС.

С въззивната жалба се прави искане първоинстанционното решение да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно – да бъде отменено като неправилно и вместо него се постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемият не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Смолянски окръжен съд счита жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

По реда на чл. 422 от ГПК ищецът претендира признаване за установено, че ответницата Г. Б. Б. дължи главница в размер на 10 000 лева, възнаградителна лихва в размер на 830, 69 лева за периода от 05.09.2021 г. и лихва за забава в размер на 748, 70 лева за периода от 05.05.2022 г. до 22.02.2023 г., които суми са дължими по Договор за кредит – овърдрафт от 03.06.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Г. Б. Б..

2

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява дължимостта на горепосочените суми поради неиздължавянето им по договора за кредит. Поради липса на доказателства за надлежно връчване на уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, следва да се счита, че с исковата молба ответницата е узнала за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

В отговора на исковата молба е направено възражение, че вземането не е предявено в производството по несъстоятелност, проведено по отношение на ЕТ „Г. Б.“, поради което е погасено на основание чл. 739 ал. 1 от ТЗ.

Пред районния съд е представен Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 25.10.2019 г., с който ЕТ „Г. Б.“, ЕИК **** При справка в Търговския регистър се установява, че на 29.10.2021 г. е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Г. Б.“, същата дата е начална дата на неплатежоспособността, от същата дата ЕТ „Г. Б.“ е обявен в несъстоятелност. С Решение № 358/09.11.2022 г. по т. д. № 283/2021 г. на ОС – Пловдив е прекратено производство на основание чл. 632 ал. 4 от ТЗ и е постановено заличаване на търговеца ЕТ „Г. Б., ЕИК ****.

С оглед така установеното следва да се има предвид, че съгласно чл. 16 от ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права.

Съгласно разпоредбата на чл. 617 ал. 1 от ТЗ всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност – в настоящия случай вземането на банката следва да се счита изискуемо от 29.10.2021 г.

Въпреки че процесния договор за кредит е сключен с физическото лице Г. Б. Б., а не с ЕТ „Г. Б.“, както и независимо дали средствата от тези кредит са използвани за търговска дейност, с оглед приетите разрешения в Тълкувателно решение № 2/13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, се погасяват на основание чл. 739 ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност, прекратено с решение по чл. 632 ал. 4 от ТЗ, вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

Приема се в ТР, че всички активи, притежавани от длъжника, независимо дали са предназначени за търговската му дейност или не, попадат в масата на несъстоятелността и са предмет на универсалното принудително изпълнение, в което удовлетворение могат да получат само тези кредитори по търговски и нетърговски вземания, които са ги предявили в производството по несъстоятелност; в производството по несъстоятелност на едноличния търговец се удовлетворяват всички кредитори на физическото лице – ЕТ, като на осребряване подлежи цялото имущество на длъжника – придобито в резултат на търговска дейност, лично имущество и половината от СИО.

3

С Решение № 65/31.05.2024 г. по т. д. № 531/2023 г. на І т.о. на ВКС е прието, че кредиторите следва да предявят нетърговските си парични вземания спрямо физическото лице – едноличен търговец; при отсъствие на такова предявяване настъпват последиците по чл. 688 ал. 1 изр.второ и по чл.

739 от ТЗ. Приема се в посоченото решение на ВКС, че принципното тълкуване на чл. 739 ал. 1 от ТЗ, възприето в т. 1 от ТР № 2/13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС е приложимо по отношение на непредявени в производството по несъстоятелност вземания спрямо физическо лице – едноличен търговец, поети от него в качеството му на физическо лице, а не в търговско качество.

В настоящия случай търговецът ЕТ „Г. Б.“ е заличен от 18.11.2022 г., поради което е погасено непредявеното в производството по несъстоятелност вземане на „Банка ДСК“ АД на основание чл. 739 ал. 1 от ТЗ.

Кредиторът не може да реализира вземането си нито чрез универсалното принудително изпълнение, нито в недопустимото поради производството по несъстоятелност индивидуално принудително изпълнение.

Това обосновава отпадане на правния интерес на ищеца от търсената защита.

Тъй като наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно по време на висящността на производството, с отпадането му отпада и правомощието на съда да разреши спора между страните. В този смисъл Определение № 60201/15.07.2021 г. по гр. д. № 2475/2018 г. на ІV г.о. на ВКС, Определение № 322/15.07.2019 г. по ч. т. д. № 1638/2019 г. на І т.о. на ВКС.

С оглед на това постановеното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 75/05.07.2024 г. по гр. д. № 369/2023 г. на Девински районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 369/2023 г. на Девински районен съд по иска по чл. 422 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на Г. Б. Б., ЕГН **********, съществуване на вземания на „Банка ДСК“ АД, за които са издадени Заповед за изпълнение на 4 парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 22/27.02.2023 г. и Изпълнителен лист № 18/27.02.2023 г. по ч. гр. д. №№ 50/2023 г. на РС – Девин, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит – овърдрафт от 03.06.2016 г., включващи: главница 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, договорна /възнаградителна/ лихва 830, 69 лева за периода от 05.09.2021 г. до 05.06.2022 г.; обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ 748, 70 лева за периода от 05.05.2022 г. до 22.02.2023 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по В. гр. д. № 456/2024 г. на Смолянски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5