Протокол № 128 от 05.04.2024, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 128 гр. С., 02.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Съдия:

Пламен Д. Стефанов

Съдебни

ПЛАМЕН ХР. ГАГАМОВ заседатели: Камелия М. Михова

М.слав В. Митев при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА и прокурора В. Д. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело от общ характер № 20232200200637 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура-гр.С., редовно призована, се явява прокурор В.

Б..

Подсъдимият Г. Р. В., редовно призован, се явява лично и с адв.П. Т. от АК гр.Я., редовно упълномощен от досъдебното производство.

Частният обвинител Н. Х. Р., редовно призована, се явява лично и с повереника си адв.Д. Д. от АК С., редовно упълномощен.

Свидетелят В. Р. Г., редовно призован, се явява лично.

Свидетелят М. Р. Р., редовно призован, се явява лично.

Свидетелят В. Е. Д., редовно призован, се явява лично.

Вещото лице д-р Т. А. Ч., редовно призован, се явява лично.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв.Д.: Да се даде ход на делото.

Частният обвинител Р.: Да се даде ход на делото.

Адв.Т.: Да се даде ход на делото.

Подс.В.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

Делото е във фазата на съдебно следствие.

1

САМОЛИЧНОСТ на явилите се свидетели:

М. Р. Р. - на 28г., българин, български гражданин, средно образование, работи, неосъждан, без родство със страните;

В. Е. Д. - на 36г., българин, български гражданин, средно образование, работи, неосъждан, без родство със страните;

В. Р. Г. - с установена по делото самоличност.

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл.290 от НК, обещават да говорят истината, като свид.В. Р. Г. е запознат с правото му по чл.119 и чл.121 ал.1 от НПК.

Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.

Вещото лице д-р Т. А. Ч. - с установено по делото самоличност.

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл.291 от НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.

СТРАНИТЕ: Запознати сме със заключението. Не се противопоставяме първо да бъде разпитано вещото лице.

Съдът ПРОЧЕТЕ заключението по изготвената допълнителна съдебномедицинска експертиза.

В.л. Т. Ч., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам даденото от мен заключение.

Тези описани прободно-порезни рани добре отговарят да са получени от един и същи нож. При безразборни замахвания движенията са хоризонтално, а не с цел пробождане, проникване. Не бих могъл да твърдя, че са били безразборни замахвания с ръка. Раните са със значителни дълбочини, с увреждания на значителни тъкани. Чак толкова голяма сила, като да замахва с чук, не е било необходимо, за да се причинят. Ножът е бил наострен, с остър връх и с добре наточен режещ ръб. Не е било необходимо прилагане на чак такава голяма физическа сила с този нож, за да бъдат причинени установените по време на аутопсията травматични увреждания. Не е било като да замахваш с чук и не е необходимо толкова голяма сила, както с чук или с мотика, или с друг предмет. Причиняването на тези увреждания с ножа не изисква прилагането на съществена физическа сила.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА заключението по изготвената допълнителна съдебно-медицинска експертиза № 17/2024г.

За изготвянето на експертизата на вещото лице д-р Т. А. Ч. да бъдат изплатени 307.89 лева от бюджетните средства на съда. (изд.РКО) Съдът покани в залата свид.М. Р. Р. и пристъпи към разпит му.

Свид. М. Р., РАЗПИТАН КАЗА: Обещавам да говоря истината и да не затаявам истина. На 27 април 2023г. в с.Г.А. посетихме произшествие.

Получихме сигнал от оперативната дежурна част за, ако не греша, мисля, че 2 беше семеен скандал. Разбрахме се с подаващия сигнала на самата бензиностанция да се срещнем, защото там е трудно с улиците. Мисля, че големият син ни посрещна и ни показа къде е къщата. Мъж ни посрещна и ни показа къщата, където е станало произшествието. Заведе ни до там. Когато пристигнахме на място имаше група хора, може би трима или четирима човека, които бяха пред вратата, която е входната на самата къща. Спомням си кои бяха там. Единият е от свидетелите, братът на обвиняемия, беше там.

Възрастната баба беше там. Двамата сина – деца на пострадалия бяха там.

Имаше и едно младо момиче, което не си спомням, предполагам сме установили, но не помня коя беше. Пострадалият беше легнал на земята с кръв по тениската. Двамата му сина го бяха заобградили, плачеха и се молеха и ме питаха дали бил жив. В отговор на това аз им казах, че не мога да констатирам подобна информация и чакаме екип на медицинската помощ, които съответно да си работят по направление. Паралелно с това запазихме местопроизшествието. Докладвахме на дежурния. Уведомихме за установеното на място. Уведомихме си прекия ръководител, който каза, че се отправя към местопрестъплението. Подсъдимият по делото беше там. Още, когато влязохме и още като видя униформени служители, каза „Аз съм виновен“. Подсъдимият беше седнал на стъпалата, по мой спомен, точно на входната врата на самата къща и още като ни видя заяви, че извършителят е той. Каза „Аз го намушках. Аз го наръгах“. Имаше думи от това естество.

Уведомихме групата и те казаха, че идват. С колегата Д. направихме необходимото за запазване на местопроизшествието, поставихме белезници на извършителя. Обикновено в селските райони и не само там, хората когато видят сините буркани, светлините, присъствието на полиция, събират се съседи, които искат да влязат в двора. В случая това не се случи.

Ограничихме свободния достъп до жилището, като не позволихме на тълпата да влезе вътре двора, а тези които бяха в двора те са част от семейството и те останаха там. Подсъдимият, непосредствено след установеното от нас, го приведохме в патрулния автомобил с белезници и колегата Д. остана да го охранява, съответно докато аз охранявам местопроизшествието до пристигане на оперативната група. След това изготвих докладна записка за извършените действия.

Подсъдимият сподели, че са се скарали и по време на скандала, който са водили помежду си, просто е забелязал пред себе си нож, взел го е и го е използвал. Това разбрах аз от първоначалната беседа с него. От събраната информация стана ясно, че в смисъл поне на мен ми стана ясно, че самото деяние се е случило или вътре в къщата или на самия вход на къщата, което нас ни ограничава. Ние не влязохме вътре в къщата, предвид това да запазим веществени доказателства, улики и да оставим непокътнато местопроизшествието. Стана ясно, че се е случило с нож, но въпросната вечер ние не го установихме ножа. Вече разследващия полицай, дознател, то е по тяхното направление да изясняват нещата. Аз нож не видях. Пострадалият, по моя преценка, не беше жив, когато пристигнахме. Ние бяхме там, когато 3 пристигна линейката. Не мога да се ангажирам със срокове, след нас дойде линейката. Лицето, което каза, че е извършител на деянието, се намира в залата и е подсъдимия по делото.

Предприехме действия за ограничаване достъпа до самата сграда, до къщата. Не позволявахме на лица да влязат вътре в къщата. Мисля, че бабата, възрастната дама, имаше необходимост да седне на стол. Мисля, че тя влезе вътре и после веднага след това излезе със стол. Мисля, че беше влязла за нещо вътре. Само възрастната дама видях да влиза вътре в къщата, като след няколко секунди излезе. По-млада жена имаше, тя е съпругата на пострадалия, доколкото разбрах аз. До пострадалия бяха две момчета, които разбрах, че са му синовете. Те му държаха ръцете, придържаха му главата и му говореха. Беше легнал на цимента пред стълбите на къщата. Бабата, жената на подсъдимия, беше там на място. Впоследствие дойде и съпругата.

Може би след три или четири минути, след нашето пристигане, забелязах и съпругата на пострадалия, която не мога да кажа дали тогава е пристигнала или е била в някоя стая. Не разбрах откъде дойде тя. Съпругата на пострадалия е частния обвинител по делото. Подсъдимият също беше там и неговия брат, доколкото разбрах, също беше там. Името на брата не го знам.

Той е единият от свидетелите, които са днес с нас по делото. Не знам как се казва. Всички бяха отвън в двора пред къщата първоначално, впоследствие се опитахме максимално да запазим произшествието, като изкарахме другите хора навън пред двора на къщата, на улицата, а при пострадалия останаха само децата и съпругата, които също в хода на работата изкарахме навън на улицата.

Братът на подсъдимия помня, че стоеше върху една моторна фреза с ремаркенце. Тази фреза беше на улицата отпред пред двора на къщата. В двора не си го спомням братът на подсъдимия. Смятам, че братът на подсъдимия беше отвън на улицата като пристигнахме. Между другото, то си беше голяма галимация, суматоха, хора влизаха, излизаха, не ни слушаха разпорежданията. Все пак моментът беше очевидно травмиращ. Хората бяха изпаднали в паника и беше наистина голяма галимация. Влизаха, излизаха.

Ние крещяхме, бутахме се, опитахме се максимално да си свършим работата, обаче разбираемо е нещата не стават в този момент винаги по презумпция, както трябва да станат.

Братът на подсъдимия, аз не си спомням да съм осъществил контакт с него. Колегата Д. мисля, че проведе разговор с него. Ние изпълняваме ППД в Участък „П.“. Персонално аз не съм ходил на инциденти или скандали с тези лица, тъй като аз постъпих няколко месеца преди този случай на работа в Участък „П.“ и лично аз нямам опит и нямам спомен с това семейство лично да съм бил при тях на сигнали по служебна необходимост за инциденти.

Нямам някаква информация за семейството.