Определение № 471 от 23.05.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. Перник, 23.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело № 20231700100208 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 1862/27.03.2023 г., п.к. 24.03.2023 г., депозирана от Й. К. Д., ЕГН **********, гр. Перник, махала „Ч.“ № 1, чрез адвокат Н. Д., съдебен адрес: С. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, гр.София, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 68, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в общ размер на 87064,00 лева, от които: 80000,00 (осемдесет хиляди) лева - представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 7064,00 (седем хиляди шестдесет и четири) лева - представляваща обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за операции, болничен престой, медицински консумативи и медицински прегледи, във връзка с реализирано на 24.11.2022 г. ПТП в гр. Перник, на ул. „Л.П.“, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 23.01.2023 г. до окончателното й изплащане

Ищцата излага в исковата молба, че на 24.11.2022 година в гр. Перник, на ул. „Л.П.“, на кръстовището с „Б.Г.“, поради движение с несъобразена скорост, лек автомобил марка „Рено“, модел „М.“ с рег. № ******, управляван от Д.К.Л., ЕГН ********** самокатострофирал, излизайки от пътното платно и реализирал ПТП в крайпътно дърво. Твърди, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил – Д.Л.. За настъпилото пътно транспортното произшествие е било образувано ДП № *** г., по описа на Второ РУ на МВР- Перник, както и пр. пр. № *** г., по описа 1 на Районна прокуратура – гр.Перник, по което разследването и към настоящият момент продължавало. На водача на автомобила бил съставен АУАН GA/609272 от 24.11.2022 г.

В резултат на инцидента Й. К. Д., пътничка в лек автомобил марка „Рено“, модел „М.“ с рег. № ****** е получила телесни повреди, изразяващи се в: счупване на горния край на тибията (голям пищял), закрито и открита рана по окосмената част на главата. Пострадалата по спешност била закарана в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД - гр. Перник с основна диагноза закрито счупване на тялото (диафиза) на тибията. Установено било наличие на разкъсно контузна рана в областта на фронталната кост със „С“ образна форма и размери около 6 см. Палпаторна болезненост в шийна и гръдна област и лява колянна става. От направено изследване - рентгенография на дясна коленна става (фас и профил) се установила фрактура на дясна тибия в проксимален край. На 25.11.2022 г. по желание на пострадалата, същата била транспортирана със специализиран транспорт в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД по повод травма на главата и ляв крак след ПТП, където я приемат за лечение. Съгласно Епикриза ИЗ № 42556 от отделение по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ са били необходими оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник.

Отразеното обективно състояние е било - болка, оток и ограничен обем на движение в областта на ляво коляно. От проведено компютъртомографско изследване на крайниците Р000139 на лява колянна става, се установява полифрагементна интраартикуларна фрактура на латералното и медиалното тибилано плато с максимална депресия на фрагмент от латералното плато Юмм. Налице е трансверзална фрактурна линия, ангажираща проксималната метадиафиза на тибията. Данни за фрактура на тибиалното плато на лявото коляно тип „Schatzker VI”. От проведената консултация била установена открита рана по окосмената част на глава. Пострадалата изпитвала болка и имала ограничена подвижност в ляв долен крайник. Ищцата била оперирана в клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

Извършена била репозиция за фрактурата и фиксация със заключваща плака и винтове. Извършена била и фиксация на фрактурата със заключваща плака и винтове. Направени са контролни рентгенографски снимки, лаваж и дренаж.

Направена е стерилна превръзка. Проведена е обезболяваща терапия с дексофен, венозни вливания, антибиотична терапия, антикоагулантна 2 профилактика. Оперативната рана е била със зачервени отточни ръбове и съпурация.

От издадена Епикриза ИЗ № 43512 от отделение по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, съответно КП 198 е видно, че на пострадалата е било необходимо хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани. Отразеното обективно състояние е било с болка и ограничен обем на движение в областта на ляво коляно. Рана със зачервени ръбове оточно и с гноевидна секреция.

С исковата молба се сочи, че от оперативен протокол № 222223766 223199 от 02.12.2022 г. се извежда, че Д. е оперирана в операционната на втора клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

На 06.12.2022 г. пострадалата била изписана от УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“, като са й дадени препоръки за хранително-двигателен режим и домашно лечение, да не натоварва и стъпва на увредения крайник за срок от 75 (седемдесет и пет) дни.

Във връзка с претърпяното, пострадалата е търпяла 13 дни болнично лечение, а целият период на временна нетрудоспособност към момента на депозиране на исковата молба е за 131 календарни дни. Сочи се, че от 03.01.2023 г. Д. започнала активна рехабилитация в „ДКЦ I Перник“ ЕООД, където са и проведени инвазивни диагностични и терапевтични процедури, като тест на обем движения, измерване на тяло, физикална терапия, активно мускулно-скелетно упражнение и трениране на ходене и походка, която продължава и към настоящият момент. Твърди се, че Д. все още търпи болки и страдания, същата все още имала нужда от медикаменти, от чужда помощ, за да може да се придвижва, къпе, облича и грижи за хигиената си. В исковата молба са наведени твърдения, че всички тези болки, мъки и страдания са довели до тежка депресия, пълна липса на надежда и вяра, че ще оздравее и отново ще бъде здрав човек.

Твърди се, че поради силните болки ищцата не могла да спи по цели нощи, което допринесло за тежкото й психическо състояние. И до момента Й.

Д. продължавала да страда и от постравматичен стресов синдром изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх от движение по пътното платно. Отбелязва се, че от посочените увреждания и операции, щели да 3 останат силно загрозяващи белези по тялото на ищцата, от които тя се притеснявала и преживявала. В исковата молба е изложено, че получените травматични увреждания се отразили негативно на психиката на ищцата.

Всички грижи относно нейното физическо здраве са поети от нейното семейство - майка и баща. От дата на ПТП до настоящия момент майка й полагала и продължава да полага ежедневни грижи, като я преоблича, дава лекарства и извършва цялостното обслужване според нуждите на ищцата.

Това карало пострадалата да изпитва силен срам и безпомощност, както и да се чувства в тежест на семейството си. Посочва се, че и към настоящия момент ищцата е с поставени заключващи плаки и винтове в областта на ляво коляно. Направени са твърдения, че след пълно зарастване на костите, в зависимост от функционалното състояние на Д. ще се наложи и провеждане на оперативна намеса за екстракция на поставените заключващи плаки и винтове в областта на ляво коляно, което от своя страна ще доведе до нови болки и страдания, затруднения, болнично лечение и страх от медицинската интервенция и възстановителен период. Допълва се, че ще бъдат необходими и бъдещи интервенции, години наред рехабилитация и физиотерапия, работа с психолог за постигането на нормален начин на живот, който е имала ищцата преди ПТП.

В исковата молба се твърди, че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като по отношение на лек автомобил марка “Рено”, модел “М.”, с peг. № ******, рама № *** към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 030269049, като застраховател, предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ за периода от 16.09.2022 г. до 15.09.2023 г.

С оглед изложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД да заплати на Й. К. Д. сумата от 80 000 лева - представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 7 064 лева - представляваща обезщетение за имуществени вреди / извършени разходи за операции, болничен престой, 4 медицински консумативи, медицински прегледи, във връзка с реализирано ПТП/, ведно със законната лихва върху посочените по - горе две суми, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 23.01.2023 г. до окончателното й изплащане;

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искови претенции за неимуществени вреди - както по основание, така и по размер. Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на Д., като сочи, че предвид характера на получените травми, същата е била без поставен обезопасителен колан и с поведението си е допринесла съществено за негативните последици от ПТП.

В продължение се оспорва, че не всички травми са получени в резултат на процесното ПТП. Възразява се, че претендирания размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди е силно завишен по размер и не отговаря на реално претърпените от пострадалата болки и страдания. Оспорват се направените в исковата молба твърдения, че пострадалата е имала нужда от ежедневна помощ за да се грижи за своя тоалет и хигиена. Оспорени са твърденията на ищцата за претърпените от нея психологични последици в резултат на претърпения инцидент. С отговора се твърди, че ищцовата претенция не е съобразена по размер с обичайната съдебна практика. Относно претенцията на пострадалата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди са наведени твърдения, че същата е неоснователна и недоказана. В допълнение се сочи, че същите не й били необходими за възстановяването на здравето от травмите, получени в резултат на претърпения инцидент, а били въпрос на нейно лично субективно желание. На следващ място като неоснователни се сочат предявените акцесорни искове за лихви, като се допълва, че застрахователното дружество не е в забава.

Оспорен е размера на исканото обезщетение, както и неговата основателност като се сочи, че от една страна искът е недоказан, а от друга е силно завишен, което се потвърждавало и от съществуващата съдебна практика. Отбелязва, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Сочи се, че понятието “справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, едно от които е поведението на пострадалата и наличието на съпричиняване на 5 вредоносния резултат от нейна страна. Оспорени изцяло са исковете за присъждане на лихви. Твърди се, че единственият задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита деликвента (застрахования). Моли се съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от Й. К. Д. искове. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение. Противопоставя се на доказателствените искания, направени от ищцата за призоваване на свидетели. Моли да бъде оставено без уважение и направеното от ищцата доказателствено искане застрахователното дружество да представи копие на застрахователната полица и на образуваната преписка.

Направено е искане от ответника, на осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК Д.К.Л. да бъде конституирана като трето лице – помагач на страната на ответника по делото, тъй като същата е управлявала процесното МПС без да е правоспособен водач.