Определение № 1767 от 10.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1767 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20255300900525 по описа за 2025 година и като констатира, че е проведена процедурата по размяна на книжа по реда на глава XXXII ГПК, предприе действия по подготовка на делото в закрито заседание, извърши проверката по чл.374, чл.377 и чл.140 ГПК, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Я. Т., ЕГН **********, чрез своята ** и законен представител Н. Т. Х., ЕГН **********, от *** подадена против „ТАФПРИНТ“ООД, ЕИК 160022753, гр.Пловдив, представлявано от Д. И.

Т., и против Д. И. Т., ЕГН **********, от **, с която е предявен иск за признаване за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на 10 дружествени дяла от капитала на ответното дружество, придобити по силата на наследяване по закон от нейния ** Я. И. Т., ЕГН **********, от **, починал на 11.07.2025 г. В исковата молба се поддържа, че е налице интерес от установяване на спорното право върху част от дружествените дялове, тъй като това право е оспорено от ответниците, вторият от които на 20.08.2025 г. е взел решение за поемане на дружествените дялове на прекратилия членството си съдружник Я.

Т., без да е налице прехвърляне чрез правнодопустим способ на съответната част от дяловете, придобита от ищеца чрез наследяване. Твърди се, че въз основа на това решение е подадено заявление А4 №20250821101157 за вписване на промени в обстоятелствата, регистрирани за „ТАФПРИНТ“ООД в търговския регистър, а именно – вписване на дружеството като ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Д. И. Т. и приемане на нов учредителен акт. Вписването на тези обстоятелства би нарушило правото на ищцата на собственост върху 10-те дружествените дяла, принадлежали приживе на нейния ** и съдружник Я. Т., като същите са поети от втория съдружник, без да е налице основание за това.

По повод горните твърдения се установява, че по партида на ответното дружество е подадено заявление А4 №20250821101157, с което е поискано вписване на промени в обстоятелствата, основани на решение от 20.08.2025 г. на съдружника Д. Т.. Към заявлението е приложено самото решение, с което се констатира смъртта и прекратяване членството на 1 втория съдружник Я. И. Т., починал на 11.07.2025 г., взема се решение за неприемане като съдружник на наследника на последното лице и се поемат дружествените дялове на прекратилия членството си Я. Т. от преживелия съдружник Д. Т., който става едноличен собственик на капитала на дружеството с общо 100 дружествени дяла, всеки на стойност 50 лв., като се приема нов учредителен акт на едноличното дружество с ограничена отговорност. Към датата на подаване на настоящата искова молба регистърното производство по това заявление е спряно с определение по ч.т.д.№526/2025 г. на ОС Пловдив. Установява се също така, че с определение от 09.10.2025 г. по в.т.д.№525/2025 г. на Апелативен съд Пловдив горното определение е отменено и молбата за спиране на регистърното производство по заявление А4 №20250821101157 е оставена без уважение. В резултат от това на 13.10.2025 г. заявените с това заявление промени в обстоятелствата за ответното дружество са вписани. Считано от този момент и понастоящем дружеството е регистрирано като еднолично с представляващ Д. И. Т., който притежава целия капитал на стойност 5 000 лв.

Съдът е сезиран с установителен иск за право, при който разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК изисква да е налице правен интерес. Правният интерес на ищеца е предпоставка за допустимост на производството, за която съдът следи служебно. Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск на едно лице за защита на твърдяно негово материално право е налице винаги когато друг правен субект го оспорва, застрашава или нарушава по някакъв начин.

Ищцата е малолетна – родена през 2017 г. Ако наследникът е малолетен, той не би могъл да иска да бъде приет за съдружник, тъй като за него не може да възникне членствено правоотношение. По аргумент от чл.125, ал.1, т.1 вр. чл.65, ал.1 ТЗ поставените под пълно запрещение и малолетните лица, не могат да бъдат съдружници в ООД, тъй като са недееспособни. Този наследник има право по чл.271 ТЗ в последващото след прекратяване на дружеството производство по ликвидация да получи имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите. Малолетният наследник, с оглед правилото на осн. чл.129, ал.1 ТЗ, наследява дружествения дял (имуществено право) на починалия съдружник съобразно наследствената си квота, но не и членственото правоотношение. Малолетният наследник не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател.

Притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на малолетния наследник да получи равностойността на дяловете по реда на чл.125, ал.3 ТЗ. Това имуществено субективно право се реализира спрямо ООД, в което е бил съдружник/едноличен собственик на капитала наследодателят и не се засяга от вписаните обстоятелства, предмет на предявените искове. Независимо дали наследява сам или с други лица, малолетният наследник на починал съдружник има само имуществени права спрямо дружеството. Имуществените си права може да защитава с осъдителен иск по чл.125, ал.3 ТЗ и в същото производство да установява при спор качеството си на наследник, размера на дела си от наследството и неговата равностойност от имуществото на дружеството. Този наследник няма интерес да води установителен иск за права върху дялове, още по-малко има 2 такъв интерес при вече извършено вписване на оспорените от него обстоятелства, в която хипотеза евентуална би била единствено възможността от защита с иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, който е различен от така предявения установителен иск по общия ред на чл.124, ал.1 ГПК. (В тази насока Решение №60117/28.10.2021 г. на ВКС, ТК, по т.д.

№1588/2020 г., І т.о.)

Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният иск е лишен от правен интерес, производството по него е недопустимо и следва да бъде прекратено.

При този резултат, ответната страна има право на деловодни разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК. Ответникът „ТАФПРИНТ“ООД претендира разноски и представя доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв., което следва да бъде присъдено в тежест на ищеца. Ответникът Д. Т. също претендира разноски, но данни за действително сторени такива от негова страна по делото няма, поради което не се присъждат.

Въз основа на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№525/2025 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ТО, ХVI състав.

ОСЪЖДА И. Я. Т., ЕГН **********, чрез своята ** и законен представител Н. Т. Х., ЕГН **********, от *** да заплати на „ТАФПРИНТ“ООД, ЕИК 160022753, гр.Пловдив, представлявано от Д. И. Т., сумата 2 000 лв. (две хиляди лева) – адвокатско възнаграждени, заплатено за производството по т.д.№525/2025 г. на ОС Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3