Решение № 15067 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15067 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110101211 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск, предявен от Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес в .. 2, чрез адв. В. П. Н., АК – София, с адрес за съобщения в град София, ул. „Петър Парчевич” № 14, партер против „Айкарт Кредит“ ЕАД, ЕИК 200739331, седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 76А, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор И.С.Т..

Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 9248 по описа за 2017 г. на Частен съдебен изпълнител М.Б.. Изпълнителното дело е образувано по молба на „Айкарт Кредит“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.02.2013 г. по частно гражданско дело № 49484 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, 51-ви състав, по силата на който Р. Д. М. е осъден да заплати на „Интеркарт кредит“ ЕАД (понастоящем „Айкарт кредит“ ЕАД) следните суми: сумата в размер на 10 594,26 евро главница по договор за предоставяне на кредитна карта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, 153,77 евро лихва за забава за периода 04.09.2012 г. - 15.10.2012 г., както и 600,43 лева - сторени съдебни разноски.

Ищецът твърди, че в хода на изпълнителното производство са изпратени запорни съобщения до различни търговски банки на 26.09.2019 г. Това действие е последното такова по принудително изпълнение, с което е прекъсната погасителната давност. Считано от 26.09.2019 г. до 03.12.2024 г. е изтекъл петгодишния давностен срок по чл. 117 ал. 2 от ГПК, включително и при приложението на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено е решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Ето защо, Р. М. претендира, че вземането на ответното дружество е погасено по давност поради изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 117 ал. 2 от ГПК.

С тези обстоятелства, ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите по изпълнителен лист, издаден на 01.02.2013 г. по частно гражданско дело № 49484 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, 51-ви състав.

1

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

В съдебно заседание Р. М., чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, с който признава иска. Излага подробни твърдения и доводи, с които признава, както фактите, на които се основава отрицателния устовителния иск, така и обстоятелствата, на които той се основава. Моли, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца, тъй като ответното дружество не е станало причина за завеждане на делото. Излага пространни съображения, че ответникът е признал извънсъдебно погасяването на вземането си по давност и не е предприемал действия по принудително изпълнение от 30.09.2019 г. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С отговора ответникът моли за събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен представител.

В откритото съдебно заседание, проведено на 17.03.2026 г., процесуалният представител на ищеца прави искане да бъде приключено съдебното дирене и делото да се разглежда при условията на чл. 237 ал. 1 от ГПК, с оглед депозирания от ответника отговор на исковата молба, с който признава предявения иск.

Въз основа на направеното признание и след искане от пълномощника на ищеца, с протоколно определение от 17.03.2026 г., на основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено съдебното дирене. Събирането на доказателства не е и необходимо, тъй като признанието на иска е изявлението на ответника, че не оспорва както правото, чието съдебно установяване се иска, така и фактите, които пораждат това право.

Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано, че решението се основава на признанието на иска.

Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона или добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.

Правото, чието съдебно отричане се иска в настоящето производство е правото на „Айкарт Кредит“ ЕАД – София да получи от ищеца следните суми: сумата в размер на 10 594,26 евро - главница по договор за предоставяне на кредитна карта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, 153,77 евро - лихва за забава за периода 04.09.2012 г. - 15.10.2012 г., както и 600,43 лева сторени съдебни разноски. Същото не противоречи на императивни норми на закона, нито пък на добрите нрави.

От друга страна, процесуалният представител на ответното дружество, депозирал отговора на исковата молба, в който е направено признанието на иска, притежава надлежна разпоредителна власт. Съгласно клаузите на пълномощното (л. 96 от делото), адв. В. Я., упълномощена от законния представител на ответното дружество, може да извършва всички процесуални действия, включително да признае иска, инициирал настоящето производство.

В този смисъл, пълномощникът на „Айкарт Кредит“ ЕАД, е лицето, което може да признае, че процесните суми не са дължими на ответника, като погасени по давност. Доколкото признанието на иска изхожда именно от надлежно упълномощен процесуален представител, съдът приема, че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.

237 ал. 3 т. 2 от ГПК.

2

Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът счита, че искът, предявен от Р. М., следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищецът. Според съда, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е налице само второто изискване – признание на иска от ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият демонстрира претенция по отношение на погасените по давност задължения, образувай изпълнително производство. Възражението за изтекла в полза на длъжника погасителна давност представлява субективно потестативно право, което може да се упражни само по съдебен ред, поради което именно предявяването на отрицателен установителен иск е способ длъжникът да защити правото си да осуети възможността на кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност вземания. Правният интерес в случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между страните кои вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност. Ответникът не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение № 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).

Ищецът не е направил разноски в производство, тъй като е освободен от заплащането на държавна такса, а процесуалният му представител му е предоставил безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ето защо, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 442,20 €, а в полза на адвокат В. Н. адвокатски хонорар в размер на 250 €.

Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

По иска, предявен от Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес в .. 2 против „Айкарт Кредит“ ЕАД, ЕИК 200739331, седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 76А, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор И.С.Т., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: сумата в размер на 10 594,26 евро - главница по договор за предоставяне на кредитна карта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, 153,77 евро - лихва за забава за периода 04.09.2012 г. - 15.10.2012 г., както и 600,43 лева - сторени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.02.2013 г. по частно гражданско дело № 49484 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, 51-ви състав.

ОСЪЖДА „Айкарт Кредит“ ЕАД, ЕИК 200739331, седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 76А, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор И.С.Т. да заплати на адв. В. П. Н., АК – София, с адрес в град 3

София, ул. „Петър Парчевич” № 14, партер сумата от 250 € (двеста и петдесет евро), представляваща адвокатски хонорар за предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Айкарт Кредит“ ЕАД, ЕИК 200739331, седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 76А, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор И.С.Т. да заплати по сметка на софийски районен съд държавна такса в размер на 442,20 € (четиристотин четиридесет и две евро и двадесет евроцента).

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4