Решение № 128 от 04.11.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Велико Търново, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500334 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана въззивна жалба от СВ. М. С. срещу Решение № 260096/ 19.04.2021 г. по Гр.д. № 292/ 2020 г. по описа на ОС - Русе в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от него против Гаранционен фонд искове за обезщетение за причинени му от ПТП на 01.07.2019 г. неимуществени вреди за разликата над 13 000 лв. до пълния претендиран размер – 40 000 лв. и за имуществени вреди за разликата над 800 лв. до пълния претендиран размер – 1600 лв.

Счита, че присъденото от съда обезщетение неправилно е занижено, като съдът не е съобразил претърпените от него болки и страдания в тяхната съвкупност, като продължителност и интензитет, не е отчел затрудненията му в ежедневното обслужване и придвижване, невъзможността да упражнява трудова дейност. Съдът неправилно приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в употребен алкохол и движение по пътното платно, защото първото обстоятелство нямало отношение към настъпването на ПТП, а второто се дължало на факта, че липсвал тротоар и банкет, по който той да е бил длъжен да се движи. Заема становище, че ако налице е принос от негова страна, то приетият процент на съпричиняване е неоправдано висок с оглед конкретния механизъм на ПТП при съпоставяне поведението на участниците в него. Моли решението в обжалваната му част да бъде 1 отменено и съдът да присъди пълния размер на търсеното обезщетение със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане. Процесуалният му представител претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. с вкл. ДДС за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника Гаранционен фонд. Пред въззивния съд процесуален представител не се явява и становище по жалбата не е заето.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамки на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, изложени в исковата молба: Ищецът като пешеходец е пострадал на 01.07.2019 г. около 21.40 ч. в гр. Русе при ПТП, причинено от водач на неустановен лек автомобил, който при извършване на маневра ляв завой ударил пешеходеца с предната част на автомобила. Според вещото лице по комплексната експертиза при установената пътнотранспортна ситуация водачът е имал обективна възможност да възприеме пешеходеца и техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране. Видно от снимковия материал на експертизата, на ул. Христо Ясенов, по която се е движил пешеходецът и където непосредствено до кръстовището й с бул. Гоце Делчев е станало ПТП-то, има добре поддържан десен тротоар и затревена площ от лявата страна на платното.

Анализирайки данните по делото и получените от ищеца увреждания, вещото лице сочи, че ударът между предната част на автомобила и тялото на пешеходеца найвероятно е настъпил на платното за движение. Пострадалият е бил употребил алкохол, като установената концентрация в кръвта му е била 1.79 ‰, което според вещото лице – медик е в рамките под средните стойности на средна степен на алкохолно опиване и при такова състояние при лица, непривикнали към употреба на алкохол, се наблюдават нарушения в мисленето, съобразителността, вниманието и концентрацията, ориентацията, координацията на движенията, забавени реакции. В резултат на 2 произшествието С. е получил травматични увреждания и при лечението на същите е направил разходи за закупуване на метална остеосинтеза в размер на 1600 лв. С. е отправил до Гаранционен фонд писмена претенция за изплащане на обезщетение, но на 09.03.2020 г. е постановен отказ.

Същата фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд и неговите правни изводи за доказаност на изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Основателността на така предявения иск с правно основание чл.558 ал.5 КЗ е обусловена от установяване осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане – чл.45 ЗЗД: извършено противоправно деяние – нарушение на правилата за движение, уредени в ЗДвП, от водач при управление на неидентифицирано МПС, вредоносен резултат – причинени неимуществени и имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието и вина на извършителя. По делото са доказани всички елементи непозволеното увреждане. Предвид обстоятелството, че автомобилът, управляван от виновния водач, не е идентифициран, отговорността на виновния водач за причинените от него вреди подлежи на покриване от Гаранционен фонд. Спорът по делото пред въззивния съд е сведен само до справедливия размер на дължимото обезщетение при преценяване обема и степента на засягане на телесния интегритет на ищеца.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД при съобразяване на претърпени от ищеца болки и страдания , тяхната интензивност и продължителност и цялостните последици за здравето му, проведеното лечение, начинът на настъпване на увреждането, отражението на увредата върху личната и социална сфера на ищеца. В тази връзка, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус взе предвид следното:

От приетите по делото медицински документи и изготвеното въз основа на тях заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на процесното ПТП на С. е причинена една сериозна травма, представляваща средна телесна повреда и довела до трайно затрудняване движението на долния му ляв крайник – счупване на лява голямопищялна гост, както и леки травми – охлузвания по главата, шията и дясната лакетна става. Във връзка с фрактурата на С. е престоял в болница 23 дни, където му е извършена оперативна интервенция и поставена остеосинтеза, а след това му е проведена рехабилитация и физиотерапия за възстановяване двигателната функция на крайника. В пряка връзка с фрактурата ищецът е получил и оток и контрактура на лява колянна става. Изписан е с подобрен кинезиологичен статус, ходещ с помощно средство – патерици, като в 3 издадената му епикриза е посочено, че в ежедневието се нуждае частично от чужда помощ. Вещото лице дава заключение, че основният възстановителен период при такава травма продължава между 4 и 8 месеца и от показанията на св. Е. И. – брат на пострадалия – се установява, че при ищеца възстановяването е протекло по-бавно, към максималния срок, сочен от вещото лице, като до м.02.2020 г. е изпитвал болки, не можел да стъпва на увредения си крак, ползвал е патерица за придвижване. При липса на ангажирани доказателства за обратното, съдът приема, че претърпените от ищеца болки са обичайните при подобен род травматични увреждания – най-интензивни непосредствено след получаване на травмата до имобилизиране на крайника и медикаментозно обезболяване, както и в следоперативния период и периода на раздвижване на крайника. Вещото лице сочи, че болки с по-ниска интензивност могат да се усещат продължителен период от време особено при физическо натоварване и промяна в атмосферните условия, но актуалният статус на ищеца не е установен поради неявяване на последния за извършване на преглед от вещото лице, при което в конкретния казус не е доказано, че две години след инцидента болковата симптоматика при ищеца не е отшумяла. По същата причина съдът приема, че функцията на увредения при ПТП крайник е възстановена в пълен обем, защото по делото не е доказано да са настъпили усложнения за здравния му статус и ищецът да продължава да има някакви ограничения в движението. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че той не е провеждал друга рехабилитация и физиотерапия след изписването му от болницата и от показанията на св. И., че брат му е заминал за чужбина през м.07.2020 г., където е започнал работа, което предполага, че е в добро здравословно състояние, позволяващо му да бъде достатъчно активен, за да полага труд. Освен това следва да се отчете, че ищецът към датата на инцидента е на 46 г. и в добро здравословно състояние, при което способността на организма за възстановяване следва да бъде преценена като добра. Пострадалият е търпял постепенно намаляващи ограничения в ежедневието си за период от 8 месеца, свързани основно с възможността му да се придвижва с лекота и без помощни средства, като през този период не е можел да използва увредения крайник пълноценно и за някои дейности е имал нужда от чужда помощ. Св. И. сочи, че брат му се е притеснявал от отока на коляното и че няма да се възстанови от травмата, при което съдът приема, че негативните емоционални преживявания на пострадалия са в степен, обичайна за хората, претърпели такива увреждания, а не се доказа да се отличават със специфика и по-голяма интензивност.

При сходни травматични увреждания от ПТП през 2019 г. съдилищата са определяли обезщетения в рамките между 20 000 лв. и 50 000 лв., като по-високите размери са свързани с наличието на съчетани травматични увреждания, по-продължителен период на цялостно възстановяване, усложнено лечение и трайни последици за здравето.

Включително в представените от жалбоподателя съдебни решения при пострадалите лица е налице трайно ограничение на двигателната функция на увредения крайник без 4 възможност за пълното му възстановяване за в бъдеще и е преценено, че са преживели по-интензивен от обичайния стрес. Съдът съобрази и лимита на застрахователно покритие по чл.492 КЗ и средната работна заплата в страната по данни на НСИ за първото тримесечие на 2019 г. – 1208 лв. При съвкупния анализ на тези обстоятелства съдът в настоящия му състав счита, че обезщетение в размер на 26 000 лв. е годно да обезщети причинените на С. неимуществени вреди.

По изложените съображения съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя срещу определения от окръжния съд размер на обезщетението 26 000 лв., като намира, че този размер съответства на критериите на справедливост съгласно чл.52 ЗЗД и следва принципа, че обезщетението има предназначение да служи единствено за репариране на причинените вреди, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия.

Окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от основателността на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от С. чрез нарушаване на задължението си по чл.108 ЗДвП да се движи по тротоара или банкета на пътното платно и поради състоянието си на алкохолно опиянение. ВТАС намира за частично основателно оплакването на жалбоподателя срещу изводите на окръжния съд по въпроса за приноса на пострадалия за настъпване на вредите. Съдебната практика е категорична, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на соченото основание изисква доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неблагоприятните последици.