Решение № 463 от 17.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Плевен, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20234430106914 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София против М. В. В. от ***. В молбата се твърди, че на 16. 03. 2019 год. около 20. 30 часа в ***, ***, ***, ответникът е управлявал лек автомобил „Шкода Фабия“ с ДК№ *** и при опит за маневра на паркинга виновно причинил ПТП с паркирания автомобил „Форд Мондео“ с ДК№ *** с материални щети. Твърди се, че виновният водач напуснал мястото на ПТП, но бил установен по- късно от органите на МВР и му бил съставен АУАН № ***/ *** год. Твърди се, че за настъпилото ПТП бил издаден протокол за ПТП № ***/ *** год., в който е отразено, че виновният водач е напуснал местопроизшествието без да уведоми и изчака контролните органи. Твърди се, че към датата на събитието ответникът е имал застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на валидност от 01. 03. 2019 год. до 29. 02. 2020 год. Твърди се, че след предявена претенция от собственика на увредения автомобил „Форд Мондео“ с ДК№ *** към застрахователя по гражданска отговорност е 1 била образувана щета № ***, извършени са били оглед и опис на вредите от ПТП, експертиза и остойностяване на същите и на собственика на автомобила е било определено застрахователно обезщетение в размер на 74, 80 лв., което е било изплатено с преводно нареждане от 14. 05. 2019 год. Твърди се, че с изплащането на застрахователното обезщетение за ищцовото дружество е възникнало правото на регрес срещу ответника в размер на сумата от общо 84, 80 лв. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника и е било образувано ч. гр. дело № ***/ 20*** год. по описа на *** районен съд. Твърди се, че срещу издадената от съда заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника вземането за сумата от 84, 80 лв., от която 74, 80 лв. представляващи изплатено застрахователно обезщетение по щета № *** и 10, 00 лв. представляващи ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дела № *** по описа за 20*** год. на *** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е основателен.

2

Вземането на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.

София произтича от разпоредбите на чл. 500 ал. 1 т. 1 и т. 3 от КЗ, според които застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от виновния водач, когато той виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, респ. е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движението по пътищата. В конкретния случай наличието на всички елементи на описания по- горе фактически състав, пораждащ регресното право на ищцовото дружество, беше доказано по надлежния ред.

От приложената по делото застрахователна полица № *** от *** год. се установява съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ищцовото дружество от една страна, като застраховател, и М. В. В. от *** от друга страна, като застрахован. Видно е, че в полицата лекият автомобил на застрахованото лице е отразен като марка "Шкода", модел „Фабия“, с рег. № ***. Видно е, че срокът на действие на застрахователния договор е от 01. 03. 2019 год. до 29. 02. 2020 год.

Безспорно по делото е, а и видно от приложените протокол за ПТП № ***/ *** год. и акт за установяване на административно нарушение № *** от *** год., съставени от служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР ***, че на 16. 03. 2019 год. в ***, ***, ***, при маневра да влезе в ред паркирали автомобили водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ с ДК№ *** М. В. В. е ударил паркирания автомобил „Форд Мондео“ с ДК№ ***, като му причинил щети. Както в протокола за ПТП, така и в съставения акт за установяване на административно нарушение е изрично посочено, че след настъпването на процесното ПТП ответникът не е уведомил органите на МВР и е напуснал местопроизшествието. Тук е мястото да се отбележи, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление /срв. решение № 85- 2009- II т. о., решение № 24- 2011- I т. о., 3 решение № 98- 2012- II т. о. и много други/. В случая отразеното в протокола за ПТП се потвърждава по категоричен начин от показанията на актосъставителя В. Т., който посочва, че ответникът самоволно е напуснал мястото на ПТП, прибрал се е вкъщи и по този начин е осуетил и евентуална проверка за алкохол. Аналогични са и показанията на разпитания свидетел С.

А.. Не на последно място следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по отношение на ответника е налице и влязло в сила наказателно постановление № ***/ *** год. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР ***, с което са му наложени административни наказания за редица нарушения, едно от които по чл. 175 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 123 ал. 1 т. 3 от ЗДвП.

Безспорно по делото е, че във връзка с настъпилото ПТП е била образувана щета № *** по описа на ЗК „Лев Инс“ АД. Безспорно е, че щетата на увредения автомобил „Форд Мондео“ с ДК№ *** е била определена в размер на сумата от 74, 80 лв. и е била заплатена от ищеца с преводно нареждане от 14. 05. 2019 год. на собственика на увредения автомобил. От заключението на вещото лице ***. Ц. Ц. се установява, че действителната стойност на щетите на увредения лек автомобил „Форд Мондео“ към датата на процесното ПТП възлиза на сумата от 74, 00 лв. без ДДС или 89, 00 лв. с ДДС, което напълно съвпада с определената от застрахователя стойност по образуваната щета.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице всички предпоставки на чл. 500 ал. 1 т. 1 и 3 от КЗ и в полза на застрахователя е възникнало регресно вземане срещу застрахования за изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните ликвидационни разноски. В този смисъл предявеният от ЗК „Лев Инс“ АД положителен установителен иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 75, 00 лв. и направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 375, 00 лв., в които е включено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По така изложените съображения Плевенският районен съд РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. В. В. от ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от П. В. Д. и В. В. И., сумата от общо 84, 80 лв., от която 74, 80 лв. представляващи изплатено застрахователно обезщетение по щета № *** и 10, 00 лв. представляващи ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /23. 08. 2023 год./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М. В. В. от ***, ЕГН **********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от П. В. Д. и В. В. И., сумата от 75, 00 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА М. В. В. от ***, ЕГН **********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от П. В. Д. и В. В. И., сумата от 375, 00 лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5