Решение № 272 от 05.12.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Тетевен, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100152 по описа за 2024 година

Предявени са иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит и на договор за предоставяне на гаранция,съединени с осъдителни искове за заплащане на недължимо платени суми.

Ищецът излага,че на зг е сключил с „Неткредит“-ООД договор за потребителски кредит №дг, и с втория ответник договор за предоставяне на гаранция,като е усвоил изцяло предоставената му сума в размер на 1500.00 лева.

Договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК и на основание чл.143,т.19 от ЗЗП,поради неспазване на изискванията на чл.11,т.10 от ЗПК.

Съгласно договора за кредит лихвения процент по кредита е 48.77%.Твърди,че действително приложеният в кредитното правоотношение ГПЛ е различен от посочения в договора,кредиторът е заблудил ищеца,използвайки заблуждаваща търговска практика,което е довело до неравноправност на уговорката за ГПР.

Уговореното възнаграждение за фирма-гарант е разход по кредита,който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР.Поради невключване на възнаграждението в посочения договор за кредит в размера на ГПР ,последният не съответства на действително прилагания от кредитора.Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР съставлява невярна информация,която е заблудила потребителя.Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.5 от ЗПК,тъй като заблуждаващо е предоставил на 1 кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1500 лева с посочен ГПР в размер на 48.77%. Потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение,съобразно с неговите финансови възможности.

В договора за кредит кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР,като липсва разписана методика на формиране на ГПР.Кредиторът е заблудил потребителя,като е посочил по – висока стойност на ГПР и по този начин неравноправно е създал предпоставки да претендира от него престирането на недължими разходи по кредита.

Ако съдът не приеме изложените доводи за нищожност на контракта,твърдят,че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване от негова страна на лично обезпечение.Същата не поражда правни последици.

Поставянето на изискване на заплащане на обезпечение противоречи на Директива 2008/48,транспонирана в ЗПК.Клаузата,която предвижда,че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител /гарант е в пряко противоречие с целта на Директивата.Договорът за гаранция е с акцесорен характер ,той може да съществува валидно единствено при условие,че съществува действителен главен дълг.Недействителна е уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество-гарант.

Моли да бъде постановено решение,с което се прогласи нищожността на договора за потребителски кредит и на договора за предоставяне на гаранция,двата сключени на з година,сключен с ответниците по делото.

Моли да бъде осъден „Неткредит“ –ООД да му върне сумата от 122.91 лева/след допуснатото изменение на размера на иска в последното проведено открито съдебно заседание/възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит от зг,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Моли да бъде осъден „Неткредит“-ООД да възстанови на ищеца заплатени от него без правно основание суми в размер на 50.00 лева,съставляващи престирани от него плащания,извършени в изпълнение на непородилия правно дейс9твие договор за гаранция към договор за кредит от з година.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците ,както следва:

-От „Кредит Гарант БГ“-ООД-София,в който се излага,че искът е допустим, но разгледан по същество е неоснователен,тъй като между него и ищецът не е сключван договор за гаранция,такава не е издавана,респективно не е заплащано възнаграждение за издаване на гаранция.Неи е налице облигационно правоотношение между ищеца и дружеството.

-От „Неткредит“-ООД-София,в който се излага,че след излагане на възражение за 2 нередовност на исковата молба,са изложени доводи за допустимост на иска,но се оспорват твърдения на ищеца досежно недействителността на договора.Доколкото договорът за кредит не е обезпечен посредством предоставяне на гаранция,логично и закономерно не е налице разход,който да бъде приобщаван към ГПР по кредита и твърденията на ищеца са неоснователни.

Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции.

От представените по делото писмени доказателства и заключенията на съд.счетоводната експертиза/основно и допълнителни такива/,изготвени от вещото лице Р.

Х.,съдът приема за установено следното:

Приложен е договор за потребителски кредит №з/з година,сключен между „Неткредит“-ООД-София и Д. М. Д. от з,Лов.обл.,при следните параметри:

-Размер на отпуснатия заем-1500.00 .

-Размер на погасителната вноска-154.00 лева.

-Обща сума на вноските-1848.00 лева.

-Брой погасителни вноски-12.

-Срок на заема в месеци-12

-Дата на първа вноска: 25.02.2022г

-Дата на последна вноска -25.01.2023г.

-Фиксиран годишен лихвен процент-40.39%

-Годишен процент на разходите-48.77%.

Съгласно чл.4,ал.3 от договора,в срок до края на следващия ден от сключване на договора,кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията,предвидени в общите условия.Банковата гаранция или гаранцията,издадена от небанкова институция трябва да бъде за сума в размер на 1848.00 лева със срок на валидност до 26.01.2023 година.

Съгласно чл.6,ал.1 от договора,в случай,че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4,ал.3 от договора,в установения срок и съгласно реда и условията ,предвидени в общите условия по договора,той дължи на неустойка в размер на 1200.00 лева. дружеството

В отговора на исковата молба ответниците по иска изразяват становище,че договор за гаранция не е бил сключван между ищеца и ответника „Кредит гарант БГ“ООД.Доказателства за наличието на такъв договор не е открито и от вещото лице,изготвило съд.-счетоводната експертиза/основно и допълнително/,данни за такъв договор не са представени и от БНБ/писма стр.127,1390-131,134,146-147 от делото/.

От становище от ответника „Неткредит“-ООД/стр.153 от делото се установява,че процесният договор за потребителски кредит е бил предсрочно погасен от ищеца на дата 3

11.04.2022г,,като по кредита са заплатени следните суми: главница в размер на 1500.00 лева и възнаградителна лихва в размер на 122.91 лева

От заключенията на съд.-счетоводната експертиза се установява,че в годишния процент на разходите от 48.77% са включени разходите за лихва при годишен лихвен процент в размер на 40.39%,изчислен при анюитетни вноски за срока от зг до 25.01.2023г.

Годишният процент на разходите при включване на плащания за гаранта „Кредит Гарант БГ“-ООД в размер на 1200.00 лева ,разсрочен на месечни вноски по 100.00 лева за срока на кредита е изчислен в размер на 335.56%.

В предвид изложената фактическа обстановка, съдът намира за неоснователни и недоказани предявените установителни и осъдителни искове.

Ищецът обосновава доводите за си недействителност на договора за потребителски кредит,с невключване в годишния процент на разходите/ГПР/ на възнаграждение по гаранционна сделка ,сключена по негови твърдения с „Кредит Гарант БГ“-ООД.

Макар и в чл.4,ал.3 от Договор за потребителски кредит да е уговорено задължение за кредитополучателя/ищеца по делото/ за сключване на гаранционна сделка,за сума в размер на 1848.00 лева/или това е общата стойност по договора за потребителски кредит,включваща главница и възнаградителна лихва/,както и в чл.6,ал.1 от договора за е предвидена санкция,неустойка,за не представяне на обезпечение в размер на 1200.00 лева,то реално доказателства за сключването на подобна гаранционна сделка,т.е. за възникнали облигационни правоотношения между ищеца и ответника „Кредит гарант БГ“-ООД,с цитирания източник,не са представени по делото. Ответниците изрично твърдят,че такава сделка не е сключвана,подобни данни не са представени и от БНБ,по искане на ищеца.

Съдът е задължил ответниците,съгласно чл.190 от ГПК,да представят цитирания в исковата молба договор за гаранция,но последните изрично са отговорили,че такъв не е сключван,поради и което в случая,при липса на индиции за наличие на посоченото доказателство,настоящият решаващ състав намира,че не може да се приеме,съгласно чл.161 от ГПК, за доказан факта на сключване на договор за гаранция между ищеца и ответника „Кредит гарант БГ“-ООД.

В предвид изложеното и с оглед заключението на вещото лице по съд.-счетоводната експертиза/стр.77 от делото:/,че в ГПР е включен годишния процент на лихвата от 40.39%,при липса на други плащания,които би следвало да се включат в ГПР, съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за недействителност на договора за потребителски кредит,сключен между ищеца и „Неткредит“-ООД-София.

Този кредит е погасен предсрочно,съобразно неоспорените данни от ответника „Неткредит“-ООД/стр.153 от делото/,само 3 месеца след сключването му-на 11.04.2023 година,като заплатените от ищеца суми са отнесени както следва: главница в размер на 1500.00 лева,т.е. чистата стойност на кредита и възнаградителна лихва в размер на 122.91 лева,.т.е. по-малко от уговорената в договора,очевидно и съобразно предсрочното му погасяване от ищеца.

4

В предвид изложеното и с оглед недоказването на твърдения от ищеца факт на сключване на договор за гаранция с ответника „Кредит гарант БГ“-ООД,то неоснователен и недоказан се явява и установителният иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция от з година.

Съобразно изхода на делото по установителните искове,неоснователни и недоказани се явяват и осъдителните такива,за осъждане на ответника „Неткредит“-ООД-Софияп да заплати на ищеца сумата от 122.91 лева,представляваща недължимо платена възнаградителна лифхва по нищожен договор за потребителски кредит,сключен на 24.02.2022 година,както и да заплащане на сумата от 50.00 лева,представляващи престирани парични плащания ,извършени в изпълнение на непородил правно действие договор за гаранция №д година.

В предвид изхода на делото,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците разноски за юристконсултско възнаграждение,на основание чл.78,ал.3 от ГПК,в размер на по 100.00 лева,за всеки един от тях.

Мотивиран от горното,съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от Д. М.

Д.,ЕГН:********** от з,Лов.обл. против „Неткредит“-ООД,с ЕИК:201253421,със седалище и адрес на управление в град София,ул.“Лъчезар Станчев“ №3,ет.10,представляван от 0ауправител,за прогласяване нищожност,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,на Договор за потребителски кредит №дг,поради противоречието му със закона.

ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от

Д.

М.

Д.,ЕГН:********** от з,Лов.обл. против „Кредит Гарант БГ“-ООД,с ЕИК:203107568,със седалище и адрес на управление в град

София,ул.“Лъчезар

Станчев“

Разпечатката съдържа 60 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d37be15-de05-4b04-aa22-34840eee9f95