Решение № 179 от 21.06.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. гр. Димитровград, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610101771 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че на 11.05.2009г. между „Банка ДСК“ЕАД и **, като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление. Предоставен бил кредит в размер на 7000 лева, при базов лихвен процент от 7,44%, като лихвения процент по кредита бил общо 14,95%. ГПР по кредита бил в размер на 16,88%, като можел да бъде променян при предпоставките, предвидени в ОУ. Кредитът бил усвоен чрез разплащателна сметка с титуляр **. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, като падежната дата на всяка вноска е 7-мо число от месеца. Крайният срок за погасяване на задължението бил 07.05.2019г., съгласно приложения към Договора Погасителен план. Изпълнението на задължението по Договора било обезпечено с поръчителство от страна на ответника А.Н. ** /Й./, която била солидарно задължена и отговаряла заедно с кредитополучателя спрямо кредитора при неизпълнение на задълженията и условията по кредита. В тази връзка бил подписан Договор за поръчителство от 11.05.2009г. между „Банка ДСК“ЕАД и ответника.

Съгласно т.19.2 от ОУ към Договора, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целия остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъка от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Поради преустановяване на погасяването на задълженията за заплащане на месечни вноски по Договора и при наличие на предпоставките на т.19.2 от ОУ, Банката обявила предсрочната изискуемост на кредитополучателя ** чрез нотариална покана, връчена на 13.04.2017г. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. На 26.04.2017г. Банката депозирала в РСДимитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ** и А.Н. ** /Й./. Образувано било ч.гр.д.№659/2017г. по описа на РС-Димитровград, по което на 1

27.09.2017г. съдът издал Заповед №439 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С нея разпоредил на двамата длъжници да заплатят в полза на Банката сумата от 2903,92 лева- главница по горепосочения Договор, 242,31 лева- договорна лихва за периода от 07.10.2016г. до 25.04.2017г., 18,44 лева- наказателна лихва, за периода от 07.09.2016г. до 25.04.2017г., 120 лева заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.04.2017г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 165,69 лева. Тази заповед била връчена на ** лично, като в указания й срок тя не депозирала в съда възражение против нея. По отношение на поръчителя А.Н. ** /Й./ заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 21.06.2017г., „Банка ДСК“ЕАД прехвърлила в полза на ищеца „ОТП Факторинг България“ЕАД пакет от вземания, сред които и вземането, което имала по горепосочения договор за кредит. На базата на изрично пълномощно, предоставено от Банката, ищецът изпратил от нейно име уведомително писмо за прехвърляне на вземането до **, както и уведомително писмо до ответника ** ** /Й./. Предвид липсата на плащане на задължението по така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, ищецът предявява настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на поръчителя А.Н. ** /Й./, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 №439/27.04.2017г. и Изпълнителен лист №708/27.04.2017г. по ч.гр.д.

№659/2017г. по описа на РС-Димитровград, произтичащи от Договор за кредит от 11.05.2009г. и Договор за поръчителство от 11.05.2009г. Претендира присъждане на направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски.

Ответникът АТ. Н. Й., чрез назначения й от съда особен представител адв.Д.**, депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Не били представени от страна на ищеца доказателства за това кога ответника е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит. Такова уведомление било извършено само на ищеца. Тъй като ответника била поръчител, а срока на договора изтичал на 07.05.2019г., тя трябвало да бъде уведомена за изискуемостта на кредита до 6 месеца, като след изтичане на този срок на основание чл.147 от ЗЗД нейната отговорност за плащане била погасена. На следващо място поддържа, че по делото нямало доказателства ищеца да е уведомявал ответника за извършеното прехвърляне на вземането по договора за кредит. Изпратеното до нея уведомително писмо не било връчено, а приложеното по делото уведомление за цесия също нямало как да достигне да знанието на ответника, тъй като тя не била открита на адреса си и в производството се представлявала от особен представител, назначен от съда. Така не било спазено изискването на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, като цесията не била породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Поради това ответникът не дължала плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор за заем в полза на ищцовото дружество. Предвид изложеното иска предявения иск да бъде отхвърлен като 2 неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представеното от страна на ищеца Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.№СЛ-1/04.04.2022г., издадено от община Димитровград, АТ. Н. Й., с ЕГН **********, и А.Н. **, са имена на едно и също лице.

Видно от представения от ищеца препис от Договор за кредит за текущо потребление на 11.05.2009г. „Банка ДСК“ЕАД се е договорила с ** да й предостави кредит в размер на 7000 лева. Кредитополучателят трябвало да върне таз сума за срок от 120 месеца с ГЛП от 14,95% и ГПР в размер на 16,88%. Според приложения към Договора Погасителен план, първата вноска била дължима от кредитополучателя на 07.06.2009г., а последната на 07.05.2019г. Всяка от така дължимите вноски била в размер на 112,72 лева, като включвала главница и лихва. Общото задължение по Договора възлизало на 13721,46 лева, от които 7000 лева главница, 6526,46 лихва и 195 лева такса.

Едновременно с Договора за кредит за текущо потребление, на 11.05.2009г. бил сключен и Договор за поръчителство между „Банка ДСК“ЕАД и ответника ** ** ** /Й./. С този договор последната се задължила, че ще обезпечава изпълнението на задълженията на ** по процесния Договор, като отговаря солидарно с кредитополучателя и се задължава спрямо кредитора при неизпълнение от страна на ** на задълженията й по Договора за кредит, да ги изпълни при договорените условия.

Съгласно приетата като доказателство по делото Нотариална покана от представител на „Банка ДСК“ЕАД до **, изх.№12-20-00343/16.03.2017г., последната е била уведомена, че поради забава в погасяване на задълженията й по сключения Договор за банков кредит от 11.05.2009г., отпуснат в размер на 7000 лева, Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на това писмо цялата непогасена главница по договора за кредит ставала дължима и върху нея начислявала лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. От направеното в поканата отбелязване от нотариус ** се установява, че адресата не бил открит на адреса си, като в 14дневен срок от залепване на уведомление на външната врата на дома му, не се явил в нотариалната кантора за връчване на настоящата нотариална покана. Поради това и на основание чл.47 ал.5 от ГПК, същата се считала за връчена.

Същата Нотариална покана, но с изх.№12-20-00344/16.03.2017г. била изпратена и до ответника А.Н. ** /Й./. От направеното в поканата отбелязване от нотариус ** се установява, че адресата не бил открит на адреса си, като в 14-дневен срок от залепване на уведомление на външната врата на дома му, не се явил в нотариалната кантора за връчване на настоящата нотариална покана. Поради това и на основание чл.47 ал.5 от ГПК, същата се считала за връчена.

Тъй като кредитополучателят по делото не заплатил на „Банка ДСК“ЕАД задълженията си по процесния договор, на 26.04.2017г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение 3 на ** и А.Н. **. Образувано било ч.гр.д.№659/2017г., по което на 27.04.2017г. съдът издал Заповед №439 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която разпоредил на двамата длъжници да заплатят солидарно в полза на заявителя сумата 2903,92 лева- главница по Договор за текущо потребление от 11.05.2009г., сумата от 242,31 лева- договорна лихва за периода от 07.10.2016г. до 25.04.2017г., сумата в размер на 18,44 лева- наказателна лихва за забава за периода от 07.09.2016г.до 25.04.2017г., сумата в размер на 120 лева заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.04.2017г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 165,69 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника **, която в указания й срок не подала възражение против нея. Същата заповед била връчена на ответника А.Н. ** при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск против нея за установяване на своето вземане.

С Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 21.06.2017г., „Банка ДСК“ЕАД прехвърлила в полза на ищеца „ОТП Факторинг България“ЕАД свдои вземания, произтичащи от предоставени просрочени кредити на физически лица, необезпечение с ипотека. Съгласно представеното по делото извлечение от Приемо-предавателен протокол от 27.06.2017г., Банката е прехвърлила в полза на ищеца и вземането, което има по отношение на кредитополучателя ** по Договор от 11.05.2009г. в размер на общо 3400,37 лева.

Видно от приетото като доказателство по делото Пълномощно, „Банка ДСК“ЕАД е упълномощила „ОТП Факторинг България“ЕАД да уведоми от името на банката всички, длъжници, съдлъжници и поръчители по вземанията о кредити, които банката е цедирала с Договора за покупко-продажба на вземания от 21.06.20917г., за извършената цесия, като пълномощникът има право да подпише писмените съобщения по чл.99 ал.3 от ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания, описани в приемо -предавателния протокол към Договора за цесия.

С Писмо от „Банка ДСК“ЕАД до ищцовото дружество, на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, било потвърдено настъпилото прехвърляне на вземанията, подробно описани в Приемо-предавателния протокол към Договора за цесия, с дата на прехвърляне 27.06.2017г.

Във връзка с издадения по ч.гр.д.№659/2017г. по описа на РС-Димитровград изпълнителен лист и по молба на ищеца от 21.04.2021г. било образувано изп.дело №20218740400419 по описа на ЧСИ **. На 10.05.2021г. той изпратил до кредитополучателя ** и до поръчителя АТ. Н. Й. покани за доброволно изпълнение, с което ги уведомил за задълженията им по процесния договор за кредит и издадения по отношение на тях изпълнителен лист от 27.04.2017г., като ги поканил да изпълнят доброволно задълженията си в двуседмичен срок от получаване на поканата. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадената по ч.гр.д.№659/2017г. Заповед №439/27.04.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, изпратени до ** й била връчена лично на 14.05.2021г., като тя не депозирала възражение в съда срещу издадената заповед за изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадената по ч.гр.д.