Решение № 361 от 17.03.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Велико Търново , 17.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИАНА РАДЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20204110102012 по описа за 2020 година

Иск с правно основание чл. 200,ал.1 от КТ , вр. с чл.86 от ЗЗД Ищецът М. Г. Т. твърди, че между него и ответника, чрез клона му в гр.Велико Търново е сключен трудов договор, по силата на който е изпълнявал длъжността " Общ работник, промишленост" с работно място в гр. Велико Търново. Излага, че на 26.02.2020 г. при изпълнение на служебните си задължения извършвал маневра с електрическа палетна количка, когато изведнъж загубил равновесие, след което количката се задействала, тръгнала напред и го ударила. Заявява, че с разпореждане от 18.03.2020 г. на ТП на НОИ Велико Търново злополуката била призната за трудова по смисъла на чл. 55,ал.1 от КСО. Излага, че е претърпял множество физически травми , описани в исковата молба, както и душевни такива. Сочи, че освен неимуществените вреди-болки и страдания е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него разходи за лечение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 40 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука и сумата от 569,10 лева имуществени вреди.

Претендира законна лихва върху главницата от деня на увредата до окончателното изплащане и разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.М. от САК поддържа предявената претенция.

1

Ответникът " Мегапорт" ЕООД, гр.Варна в срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор на иска. Счита иска за неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между ищеца и клона на дружеството в гр.Велико Търново. Не оспорва, че на 26.02.2020 г. е настъпила злополука, призната за трудова по реда на закона. Излага, че причина за злополуката е груба небрежност, проявена от страна на работника, на който работодателят е осигурил необходимите условия за безопасен труд и е извършил съответните инструктажи. Изтъква, че работникът с действията си сам е поставил в опасност здравето си , поради което счита, че са налице предпоставките на чл.201,ал.2 от КТ относно намаляване на обезщетението на това основание. Оспорва претенцията като завишена по размер. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Н. от ВАК поддържа изложеното становище. Претендира разноски.

След като се запозна със становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника видно от приложения трудов договор № 4824/22.01.2020 г. , по силата на който е заемал длъжността " общ работник промишленост". Видно от Разпореждане № 5104-04-15/18.03.2020 г. на ТП на НОИ Велико Търново декларираната от работодателя по реда на чл. 60,ал.1 от КСО злополука с М. Г. Т. е приета за трудова. Установено е, че по време на нощна смяна около 00,15 часа на 26.02.2020 г. изпълнявайки служебните си задължения работникът извършвайки маневра с електрическа палетна количка в цех "Конфекция" , за да подходи към палет с руло , което е трябвало да бъде преместено, губи равновесие, по невнимание задейства управлението, количката тръгва напред и го удря. Пострадалият получава фрактура на фибулата на левия крак.

Налице е внезапно увреждане на здравето, станало по време и във връзка с извършваната работа. Разпореждането на НОИ е влязло в законна сила на 4.06.2020 г. След злополуката ищецът е постъпил за лечение в Отделение по ортопедия и травматология на МОБАЛ Велико Търново, където е престоял от 26.02.2020 г. до 4.03.2020 г. с поставена окончателна диагноза "счупване само на фибулата, открито". От приложените амбулаторни листи за медицински прегледи се установява извършването на ежемесечни прегледи на 2 ищеца , като на същия са издавани болнични листи за временна неработоспособност за периода от 26.02.2020 г. до 8.08.2020 г. включително.

Проведено е и лечение в отделението по физиотерапия и рехабилитация към МОБАЛ Велико Търново от 21.07.2020 г. до 28.07.2020 г. според приложената епикриза издадена от отделението. Окончателната диагноза приета в епикризата е "физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат". За престоя в болницата ищецът е заплатил сумата от 40,60 лева за седем леглодни , според удостоверението от 4.03.2020 г.

Видно от фактура № 700000004779/4.03.2020 г. ищецът е заплатил сумата от 520 лева за поставянето на титаниев еластичен пирон. Приети са касови бонове за сумата от 2,90 лева потребителска такса за медицински преглед и сумата от 5,60 лева за закупен "ципрофлоксацин" /изписан като лечение видно от епикризата от отделението по ортопедия и травматология/.

Работникът е бил с проведен начален инструктаж според извадката от книгата за начален инструктаж, както и с проведен инструктаж на работното място.

Проведено е по заповед на управителя разследване на злополуката, за резултатите от което не е приложен документ към настоящото дело. Събрани са и гласни доказателства. Св.**** живее на съпружески начала с дъщерята на ищеца.Познава го като работоспособен човек, който не се е оплаквал от работата си. Според него ищецът нямал затруднения с ходенето преди злополуката. Веднага след като разбрал за станалото на сутринта свидетелят посетил ищеца в болницата и видял, че той се превива от болки , а манипулации не му били извършвани поради прекъснати здравни осигуровки.

След като потърсили съдействие от работодателя, но не получили ответ, платили необходимите суми и на ищеца била направена операция с поставяне на имплант. Престоят в болницата бил около седмица, но ищецът не можел да се оправя без чужда помощ около три-четири месеца, тъй като раната се инфектирала и той не можел да се обслужва сам. Ищецът станал много нервен, налагало се дъщеря му, бившата му съпруга и дори майката на свидетеля да му помагат. Болничните му продължили около 5-6 месеца.

Според свидетеля сега ищецът не може да носи тежко, не може да кляка, не е стабилен при ходене. Изпитва болки особено при промяна на времето.

Относно инцидента му казал, че електрическата палетна количка му притиснала крака. Св. ***** работи при ответника на длъжност " началник смяна", а по време на инцидента бил " организатор производство". Твърди, че 3 ищецът работил около месец преди злополуката. Направен му бил първоначален инструктаж, а за работата, която извършвал не бил необходим ежедневен инструктаж, тъй като същата не е с повишена опасност.

Свидетелят посочва, че забелязал старание у ищеца, но той не можел да си изпълнява задълженията добре, имал проблем с ходенето, влачел си краката.

След като един път станал инцидент с електрическата палетна количка, при който ищецът блъснал някакво устройство, свидетелят извикал началник смяната и му казал, че трябва да работи с механична палетна количка, а не с електрическа, тъй като не може да борави правилно с нея. Свидетелят заявява, че при постъпване на работа се обяснява как функционират количките и кое копче за какво е и твърди, че ищецът сам е натиснал копчето за задействане на количката , при което тя го е затиснала, тъй като не може тя да се задейства сама. Св. ***** е експерт по здравословни и безопасни условия на труд при ответника. Заявява, че след като разбрала за злополуката сутринта отишла в болницата и видяла ищеца, който станал от леглото и излязъл на терасата да пуши цигара. Обяснил и, че залитнал неволно, при което натиснал копчето и задвижил количката, която му притиснала крака. Свидетелката сочи, че не се изисква документ за управлението на този вид палетна количка, а в завода има разчертани пътеки, които са свободни. Направило и впечатление , че ищецът имал някакъв проблем с ходенето , замятал си крака. Знаела за инцидента, при който ищецът бутнал с електрическа количка една от машините и тогава началниците му наредили да не използва такива колички. По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на вещото лице вследствие на трудовата злополука от 26.02.2020 г. на ищеца е причинена разкъсно-контузна рана и отворена фрактура на малкия пищял на лявата подбедрица. Фрактурата е получена вследствие на удара от палетната количка върху страничната част на лявата подбедрица, където се е реализирал директен удар с голяма енергия върху сравнително малка площ. В случая се касае за причинена средна телесна повреда , която е със срок на лечение и възстановяване около три-четири месеца, но в конкретния случай оздравителния период е продължил подълго, заради забавеното вторично срастване на раната получена при злополуката, удължено костно срастване и удължено възстановяване функцията на съседната лява глезенна става. В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение. Заявява, че е прегледал ищеца около 4 година след злополуката. Установил по контролните снимки, че за разлика от м. юли, през м. септември ищецът е имал добър костен калус . Сочи срок на възстановяване от около 4-5 месеца след травмата.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Иска е процесуално допустим, депозиран от активно процесуално легитимирано лице срещу пасивно процесуално легитимиран ответник и в законоустановения срок. По същество иска е частично основателен.

Разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ урежда специален вид отговорност за работодателя при причинени на работника вреди при трудова злополука или професионална болест, довели до временна неработоспособност , трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган, или друг работник или служител имат вина за настъпването им. Според чл. 55,ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, което е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност, или смърт. За да се реализира имуществената отговорност на работодателя за вреди причинени по повод трудова злополука е необходимо да се установят кумулативно следните предпоставки: злополука, призната за трудова по съответния ред, причинени вреди за работника изразяващи се в неблагоприятни последици-в случая- болки и страдания; последните да са в пряка причинно-следствена връзка със злополуката , настъпила по време на работа и по повод извършването и. Предвидено е, че работодателят е длъжен да обезвреди работника при този специален вид договорна отговорност, като отговорността е обективна и настъпва независимо от обстоятелството дали той самият, или друг негов работник или служител са виновни за увреждането. Отговорността на работодателя / освен при умишлено причиняване от страна на работника- арг. от чл. 201,ал.1 от КТ / не отпада и същата би могла да бъде само намалена, ако се установи проявена небрежност от страна на работника, като законът изисква в този случай не каква да е проявена небрежност, а груба небрежност. Константната практика на ВКС приема, че грубата небрежност представлява неполагането на 5 грижата, която би положил и най-небрежният човек , зает в сътоветната дейност при подобни условия, липса на елементарно старание и внимание и неспазване на основни технологични правила за работа и безопасност / Решение № 178 от 02.01.2019 г. по гр. д. № 4579/2017 г. на III г. о. на ВКС , Решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. При направено възражение за съпричиняване основано на допусната груба небрежност от страна на работника следва да се преценят конкретните обстоятелства , при които е настъпила злополуката, поведението на работника, какво е било неговото дължимо поведение при изпълнение на конкретната дейност , какви правила е следвало да спазва и в крайна сметка, в резултат на кои негови действия е настъпила вредата.