Определение № 11510 от 23.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11510 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20251110140445 по описа за 2025 година

В срока по чл.131 ГПК ответникът А. М. М. представя отговор на исковата молба на А. Г. Г.. Това предпоставя съдът да процедира по реда на чл.140, ал.3, вр. чл.146 от ГПК, ето защо

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.4.2026 г. от 9:30 ч., за когато да се призоват страните и да им се връчат преписи от настоящото определение.

Да се връчи на ищеца препис от отговора по чл.131 ГПК с приложените към него писмени доказателства.

СЪДЪТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ фактите от предмета на делото:

Допуска представените от ищеца писмени доказателства.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

ПРЕДЯВЕН е установителен искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.535, вр. чл.288 ТЗ, вр. чл.44, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 9990,00 лв., претендирана като вземане по по запис на заповед от 14.7.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 702.2025 г., до изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 7560/2025 г., СРС. 73 с-в.

Ответникът представя отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва иска.

Позовава се, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение - договор за заем, но ищецът не е предоставил заемната сума и договорът за заем не е произвел действие. Посочва, че присъждане на процесните суми в полза на ищеца ще представлява неоснователно обогатяване.

Разпределение на доказателствената тежест:

1

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ на осн. чл.146, ал.1, т.4 ГПК и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че ответникът е издател на процесния запис на заповед от 14.07.2023 г. в полза на ищцата за сумата 9990 лева. Спорно между страните е дали записът на заповед е издаден въз основа на каузално правоотношение – договор за заем, за обезпечение на заемодателя и дали по договора за заем ответникът действително е получил договорената сума.

ИЩЕЦЪТ носи тежестта да докаже по иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.535, вр. чл.288 ТЗ, вр. чл.44, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – издаването на твърдения запис на заповед от ответника и изпълнението на формалните изисквания, според които документът представлява запис на заповед – на едностранна, абстрактна формална сделка, с която ответникът се е задължил безусловно да плати на ищеца сума пари на посочения в него падеж. ОТВЕТНИКЪТ носи тежестта да докаже твръдените правоизключващи факти и възражения, в това число, че записът на заповед е издаден като обезпечение по каузално правоотношение по договор за заем който не е произвел действие поради непредоставяне на сумата, предмет на договора за заем. Ако ответникът докаже възражението си – фактите, които обуславят каузалното правоотношение, ищецът носи тежестта докаже, че е предоставил на ответника претендираната сума.

УКАЗВА на страните, че сочат доказателства за твърденията си с изключение на фактите, касаещи каузалното правоотношение.

Приканва страните към спогодба.

Разяснява на страните преимуществата при постигане на спогодба: държавната такса за разглеждането на делото е 2% , вместо 4% от цената на иска и половината от внесената държавна такса се връща на ищеца; постига се бързо разрешаване на правния спор само на една инстанция; възможно е постигане на взаимни отстъпки от първоначалните претенции.

Указва на ищеца, че съгласно чл.238, ал.2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Предупреждава на осн. чл.41, ал.2 от ГПК ищеца, че ако отсъстват повече от месец от адреса, на който им се връчи първото съобщение са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител и пълномощникът. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Указва на осн. чл.146, ал.3 от ГПК възможността на страните в срок до 7преди съдебното заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2