Решение № 121 от 26.04.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Стара Загора, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20225500500137 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от А.Б.К., против Решение № 590/15.12.2021г., постановено по гр.д. № 3190/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се отхвърля предявения от А.Б.К. против Агенция „П.и.“, гр.С., иск за заплащане на сумата в размер на 650 лева обезщетение за причинени му имуществени вреди, изразяващи се в наложената му и заплатена от него глоба за превишена скорост на магистралния участък Чирпан - Стара Загора, вследствие приети ограничения на скоростта, поради неизпълнение на задължения на АПИ, произтичащи от чл. 19, ал.2, т.3 ЗП да поддържа този пътен участък от автомагистрала „Тракия“, като неоснователен, присъдени са разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в цялост, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че материалноправният порок, който допуснал Районен съд Стара Загора бил, че се произнесъл по иск по чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.49 от ЗЗД, а такъв иск не бил предявен в настоящето производство. Искът бил деликтен, по специалния закон ЗОДОВ. Липсвали мотиви на първоинстанционния съд относно основния материалноправен факт, а именно, че твърденият от него деликт произтичал от липса на процедура по един общ административен акт, като било доказано в настоящия процес, че той бил незаконосъобразен в степен на нищожност, поради изцяло неспазване на процедурата по приемането му обективирана в чл. 66 и следващите от АПК. Счита, че в мотивната част на решението си за 1 първоинстанционния съд останал незабелязан и материалноправния факт, че производството по издаване на общи административни актове се предхождало от изработването на проект. За изготвяне на работен проект от АПИ и съгласуването му с МВР Стара Загора данни по делото нямало, което показвало буквално, че незаконното поведение на ответника АПИ и органите на МВР увредило десетки хиляди българи умишлено, а не „случайно“.

Въззивникът намира, че цитираната Заповед РД-11-1330/19.12.2018г. била нищожна и не породила правен ефект спрямо адресатите си, тъй като не била спазена процедурата по нейното издаване формално. Твърди, че по делото било главно доказано, че към датата и часа на съставянето на електронния фиш, обективиращ причинените му вреди, в процесната отсечка от магистралата не били извършвани каквито и да било строително-монтажни ремонтни дейности. Друго съществено обстоятелство, което било главно доказано в първоинстанционното съдебно производство било дали и доколко в процесния участък от магистралата било законосъобразно въведена временна организация за движението. Счита, че при постановяването на решението си, Районен съд Стара Загора не е взел предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимен смисъл, поради което стигнал до неправилни фактически, а оттам и правни мотиви в няколко насоки - порок, водещ до отмяна на обжалваното решение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение, както и да осъди Агенция „П.и." да му заплати 650 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена глоба, наложена с електронен фиш, издаден от ОДМВР - Стара Загора. Претендира разноски за двете инстанции.

Алтернативно, ако съдът намери, че са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, моли да върне делото на Районен съд Стара Загора за преразглеждане на спора с ясни и точни указания за стриктното спазване на закона.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна Агенция „П.и." гр.С.. Въззиваемият редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД. Ищецът А.Б.К. претендира ответникът Агенция П.и., да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му имуществени вреди в размер на 650 лв., изразяващи се в наложената му от МВР-гр.Стара Загора и заплатена глоба за превишена скорост(140км/ч. - скоростта, разрешена по Закона за движение по пътищата за придвижване по магистрала) на магистралния участък Чирпан - Стара Загора, в следствие на приети 2 ограничения на скоростта (90км/ч.) от самия ответник, вследствие неосъществено поддържане от последния на споменатия участък - магистрала "Тракия", поради следните мотиви: Съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост.

На основание, чл. 15, ал.1 от Закона за пътищата, републиканските пътища се управляват от Агенция инфраструктура". Императивната норма на чл.3, ал.1 от Закона за движение по пътищата предвиждала правилото, че лицата, които стопанисват републиканските пътищата, следва да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, както и да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Като гражданин и водач на лек автомобил, ищецът заплатил в началото на 2019г. винетен стикер към Агенция "П.и.", за да ползва на правно основание републиканската пътна мрежа - в частност магистрала "Тракия". В този контекст като гражданин на Република България, като ползвател на пътищата на годно правно основание и като водач, очаквал от ответника - Агенция "П.и." да изпълнява правните си задължения да организира, възлага, финансира и контролира на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, част от републиканската пътна мрежа — нейно императивно задължение по закон в хипотезата на чл.19, ал.2, т.3 от Закона за пътищата. На 18 март 2019г. управлявал личния си автомобил, като пътувал по дестинацията Пловдив-Стара Загора, тъй като имал дело в гр.

Стара Загора. След Чирпан забелязал ограничение на скоростта на 90км., и намалил, но постфактум, не бил видял това ограничение да се повтаря, а и ремонт на пътя не се извършвал, така че решил, че ограничението е било за конкретен пасаж. На една от отбивките за почивка, преди Стара Загора, забелязал патрулна кола на КАТ, но погледнал километража си и установил, че карал с разрешената скорост(в съзнанието му) - 140км/ч. След около месец получил електронен фиш, с който КАТ гр.Стара Загора му наложили глоба от 650лв. за превишаване с 58км/ч. на "допустимата скорост от 90км/ч. по автомагистрала "Тракия". Проучвайки казуса установил, че ограничението, което видял на Чирпан важи в продължение на 50км. до самата Стара Загора, като точни указания в този смисъл липсвали. Постфактум пак минал по въпросната отсечка, пътувайки за същото дело и установил, че след Чирпан тук-там имало табела (тип временна) за ограничение 90км/ч. На 12.04.2019г. обжалвал в съда електронния фиш, но той бил потвърден, както от Районен съд гр.Стара Загора, така и от Административен съд гр. Стара Загора. През месец декември бил спрян на улицата от патрул на КАТ, гр.Пловдив и свидетелството му за правоуправление било отнето. Обяснението на полицаите било, че не бил заплатил влязла в сила глоба на КАТ, гр.Стара Загора от 650лв. Още същия ден заплатил глобата, и получил обратно шофьорската си книжка.

Прочитайки материалите по делото (Заповед РД-11-1330/19.12.2018г. на 3

АПИ) в няколко медии, установил, че ограничението на скоростта от 90км/ч. е въведено в участъка Чирпан-Стара Загора през декември 2018г.

Коментирайки темата, И.Д. - член на УС на АПИ съобщил в интервю пред БТВ, че "не може да има разлики в ограниченията в двете ленти, тъй като това може да доведе до тежки инциденти". В цитираната статия се споменава за глобени 4546 водача в периода декември 2018 - юли 2019г. и за "ремонт другата година"(може би става въпрос за 2020г.). но на интернет сайта на Агенция "П.и." нямало информация за предвиден или конкретно планиран ремонт и неговата времева рамка, касаещ участъка Чирпан-Стара Загора.

Визираният участък от магистралата бил нов, все още гаранционен и част от републиканската мрежа, която Агенция "П.и." имала задължението да ремонтира и поддържа в безупречно състояние в хипотезата чл.3, ал.1 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл.19, ал.2, т.3 от Закона за пътищата. Гаранционно- обезпечителната отговорност на Агенция "П.и." в случая била -безвиновна и от нея винаги следвало заплащане на обезщетение за причинените вреди. Заплащането на винетен стикер го правило изправен ползвател на пътищата от републиканската мрежа в Република България.

Неизправността на магистралата в участъка Чирпан - Стара Загора била част от виновното поведение на Агенция "П.и." да не поддържа магистралата в изправност- задължение, вменено й по общо два закона. Нямало как това виновно поведение на Агенция "П.и.", в абсолютен разрез с чл.3, ал.1 от ЗДвП, да му бъде вменено във вина "за неспазване на ограниченията", при факта, че споменатите ограниченията на скоростта били наложени от неизправността на пътната настилка, за тях нямало превантивна публична информация на сайта на агенцията, а обозначаването им със знак станало по задание на ответника, чрез КАТ гр.Стара Загора. С оглед горното твърди, че Агенция "П.и." реализирала печалба от винетни стикери, без да реализира и дори да планира ремонт на конкретен пътен участък на магистрала "Тракия", като незаконосъобразно възложила на органите на КАТ гр.Стара Загора да наложат в 40-ет километров участък ограничение на скоростта от 90км/ч.

Това незаконосъобразно поведение на Агенция "П.и." водело и до незаконосъобразно налагане на глоби на водачи, които имали право да се движат "бързо и сигурно" по споменатия магистрален участък с предвидената по закон скорост/ чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, който определял скоростта от 140км/ч. като максимално допустимата скорост за движение по магистрала/, а не със скоростта, определена от Агенция "П.и." - в случая без причина, без законов повод, без проектиране на ремонт или реорганизационна промяна на пътното движение, за която водачите да били надлежно информирани, за да спазват въведените ограничения на скоростта и най-вече от съображения за безопасност, касаещи техния живот и здраве.

Доктрината приемала, че организацията на движението в отделните елементи на пътната мрежа можела да бъде постоянна и временна. Временната организация на движението (ВОД) се "въвеждала" при извършване на строителни и ремонтни работи при строителството на нови и/или ремонт на 4 съществуващите пътища, както и при възникване на аварии на наличната техническа инфраструктура. Ремонт в участъка Чирпан-Стара Загора в периода декември 2018 -2019 не бил осъществяван или планиран - липсвало каквато и да е предпроектна, проектна документация или план за организация на движението(ПОД) по тази отсечка. В разрез с казаното незаконно била въведена реорганизация на движението от Агенция "П.и.", като тя не изпълнявала императивно вмененото й задължение от чл.3, ал.1 на Закона за движение по пътищата да ги поддържа изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, както и да организира движението по тях така, че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване.

Претендира да се осъди ответника Агенция "П.и." да му заплати обезщетение за нанесените му имуществени вреди в размер на 650лв., изразяващи се в наложената му от МВР гр.Стара Загора и заплатена глоба за превишена скорост(140км/ч. - скоростта, разрешена по Закона за движение по пътищата за придвижване по магистрала) на магистралния участък Чирпан Стара Загора, в следствие на приети ограничения на скоростта(90км/ч.) от самия ответник, поради неосъществено поддържане от последния на споменатия участък на магистрала "Тракия".