Решение № 4006 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4006 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева в присъствието на прокурора М. Д. М. като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20221100112652 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, съединен с акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът “Х.“ ООД твърди, че ответника неправилно е приложил правото на ЕС при решаване на спора по т.д.№ 8200/12г. по описа на СГС, в резултат на което за ищеца са настъпили имуществени вреди. Ищецът твърди, че въпреки възраженията му, направени в хода на производството пред съда, ответникът не е съобразил, че е налице нарушение на чл.7 б. а и б и чл.8 т.1 б.а б и в. от Директива 2005/60/ЕО на ЕП и на Съвета и неправилно е формирал извод за правомерно поведение на банката, ищец по посочения търговски спор.

На следващо място ищецът твърди, че ответникът не е съобразил и задължителната практика на СЕС касаеща предсрочна изискуемост на банков кредит, в частност решения по дела С-415/11 и С-421/14. Посочва, че като е постановил окончателно съдебно решение по т.д.№ 8200/12г. на СГС при нарушение на правото на ЕС, ответникът му е нанесъл имуществени вреди в общ размер на 466 932,53лв. , от които от които: 409 107.48 лв. главница по договор за „ипотечен кредит рента“ от 19.03.2008 г.; 12 586.99 лв. - разноски за заповедното производство; 25 788.06 лв. - разноски за исковото производство; 1 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство; 150 лв.- разноски за вещо лице пред СГС; 6 000 лв. - адвокатско възнаграждение за първата касация; 6 000 лв. - адвокатско възнаграждения за втория въззив; 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение във втората касация; 6 000 лв. - адвокатско възнаграждение за втората касация. Счита, че нарушението е достатъчно съществено и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 466 932.53 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС във влязлото в сила Решение № 11676 от 23.07.2020 г. по т. д. № 102/2020 г. на Софийски апелативен съд, както и сумата от 41 249.01 лв. - законна лихва за периода от 17.01.2022 г. (датата на влизане в сила на решението, респ. на настъпване на вредите) до 30.11.2022 г. (датата на подаване на исковата молба), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и разноските по делото.

Ответникът Софийски апелативен съд оспорва предявените искове. Посочва, че той не е 1 съдебната инстанция, която е установила окончателното съдебно решение, тъй като посоченото от ищеца Решение № 11676 от 23.07.2020 г. по т. д. № 102/2020 г. на Софийски апелативен съд е влязло в сила след като не е било допуснато до касационно обжалване от ВКС с определение № 17/17.01.2022г. по т.д.№ 2123/20г. на І т.о. На следващо място посочва, че посочената Директива 2005/60/ЕО не е била относима към разглеждания казус касаещ неизпълнение на парични задължения от кредитополучател, поради което и не е обсъждана от САС и съответно ВКС. Оспорва твърдението, че съдът е нарушил норма на правото на ЕС, приложима към съответния правен спор, която да предоставя права на частно правни субекти. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.

Прокуратурата на Р България, като контролираща страна, чрез Софийска градска прокуратура, оспорва исковете и моли съда да ги остави без уважение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства във връзка със становищата и доводите на страните и на прокурора, установи следното от фактическа страна:

Срещу настоящия ищец „Х.“ ООД на 12.11.2012г. е бил предявен иск от „Обединена българска банка“ АД с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Х.“ ООД вземането на банката по издаден по ч.гр.д.№ 29768/2012г. по описа на СРС изпълнителен лист от 27.06.2012г. за сумата 300 000 евро просрочена главница по договор за ипотечен кредит рента от 19.03.2008г., представляващо частичен иск от общо дължимата главница по договора в размер на 562 034,47 евро, ведно със законната лихва от 18.06.2012г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ до окончателното погасяване, за сумата 11 734,98лв. платена държавна такса за образуване на заповедното производство и 6 317,49лв. юрисконсултско възнаграждение.

По предявения иск е образувано т.д. №8200/2012г. на СГС. Видно от приложения договор за „ Ипотечен кредит рента“, същият е сключен между ОББ АД и „Х. ЕООД“, представлявано от управителя Ч.К.П., като кредитополучател. Предоставен е кредит в размер на 600 000 евро за рефинансиране на направени разходи по закупуване и ремонт на имоти на бившето СО“Родопа-Институт по месопромишленост“ гр.София. Вписано е, че кредитът се усвоява чрез разплащателната сметка на кредитополучателя в ОББ АД до 19.04.2008г. За обезпечаване вземането на банката, кредитополучателят е учредил договорна ипотека върху свои недвижими имоти на стойност 2 208 590 евро. Срокът на договор е до 19.03.2028г., като дължимата месечна анюитетна вноска е 5014,91 евро , дължима на 19 ден от съответния месец.

В отговора на исковата молба „Х.“ ООД е оспорил материалната си легитимация като е посочил , че Х.“ ООД не е правоприемник на „Х. ЕООД“ , че договорът за кредит е сключен с „Х. ЕООД“, чийто едноличен собственик е „Х. 98“ АД, който не вземал решение за теглене на ипотечен кредит. Посочил е, че средствата от кредита са прехвърлени без обосновка на фирма „Д.А.Б.Д.П.“ АД без съгласие на едноличния собственик на „Х.“ ЕООД.

Оспорил е иска и е поискал от съда да го отхвърли.

От представените към този отговор писмени доказателства се установява, че „Х.“ ЕООД е учредено през 2001г. с едноличен собственик на капитала „Х.-98“ АД и се представлява от управителя Ч.К.П.. „Х.-98“ АД е обявено в ликвидация през 2008г., като негов представител е отново Ч.К.П.. Същият е и член на Съвета на директорите на „Х.-98“ АД заедно със С.В.С. и В.А.М.. На 28.12. 2009г. „Х.“ ЕООД, представлявано от управителя Ч.К.П. е продало на С.В.С. 1955 дяла от капитала на дружеството, и на Ч.К.П. 22 498 дяла от капитала на дружеството. В устава на „Х.“ ЕООД е записано в чл.5, че дружеството се представлява от управителя Ч.К.П., като в чл.6 е уточнено, че представителството ще се изразява в упражняването на права и поемането на задължения от името и за сметка на дружеството, вкл. и разпореждането с банковите сметки на дружеството като под ръкописно, щемпеловано или печатно наименование „Х. – ООД“ управителят ще полага подписа си и с това ще възникват съответните права и задължения за дружеството.

С допълнителната искова молба банката е оспорила твърденията , изложени в отговора на „Х.“ ООД, като е представила протокол от заседание на Съвета на директорите 2 на „Х.-98“ АД от 14.03.2008г., на което са присъствали двама от тримата членове, а именно Ч.К.П. и С.В.С., които са взели решение „Х.“ ЕООД да изтегли кредит от ОББ АД с цел да кредитира рефинансиране на направени разходи по закупуване и ремонт на имоти на бившето СО „Родопа“ – Институт по месопромишленост София с максимален размер – съгласно искане за кредит № 16189/21.02.2008г. и при всички други условия, договорени от изпълнителния директор на дружеството. Взето е решение за обезпечаване на кредита да се учреди договорна ипотека върху собствени на дружеството имоти. Взето е решение изпълнителния директор да усвои средствата по кредита от името и за сметка на дружеството. Подписите на двамата членове на Съвета на директорите са нотариално заверени. Съгласно представения по делото устав на „Х.-98“ АД , чл.57 ал.2 – решенията на Съвета на директорите се считат приети, ако в подкрепа на определено предложение са гласували поне двама от членовете на Съвета на директорите. Банката е представила по делото преводно нареждане от 25.03.2008г., видно от което от банковата сметка на „Х.“ ЕООД в ОББ с произход на средствата „бизнес ипотечен кредит ОББ“ са преведени средства в размер на 550 000 евро по сметката на „Д.А.Б.Д.П.“ АД в ОББ АД с основание за превода „договор за заем“. Преводното нареждане и подписано от управителя Ч.К.П. и подпечатано с печата на „Хипо ООД“.

Първоинстанционният СГС е назначил съдебно икономическа експертиза, която е установила, че кредитът е бил частично погасяван от „Х.“ ООД до м.март 2011г., като по него са платени общо 180 140,04 евро, след което плащанията са преустановени. При извършените проверки в счетоводството на „Х.“ ООД вещото лице е установило, че въз основа на сключения договор за кредит с ОББ АД от 25.03.2008г., по сметката на „Х.“ ЕООД са постъпили 600 000 евро. Полученият кредит е осчетоводен по дебита на сметка 504 „разплащателна сметка във валута“ и по кредита на сметка 1520 „получени дългосрочни заеми“. На 25.03.2008г. между „Х.“ ЕООД в качеството му на заемодател и „Д.А.Б.Д.П.“ АД в качеството му на заемател е подписан договор за паричен заем за сумата 600 000 евро. На същата дата от сметката на „Х.“ ЕООД по сметката на „Д.А.Б.Д.П.“ АД са наредени 550 000 евро с основание договор за заем. На 15.04.2008г. с преводно нареждане от сметката на „Х.“ ЕООД по сметката на Е.К.Т. са наредени 45 000 евро с основание заем. Размерът на непогасената част от кредита, предоставен от ОББ АД е в размер на 562 034,47 евро.

В хода на производството „Х.“ ООД е направил възражение, че банката неправомерно е разрешила банковия трансфер по сметката на „Д.А.Б.Д.П.“ АД, тъй като договора за заем с това дружество е сключен без съгласието на едноличният собственик на капитала на „Х.“ ЕООД, а основанието за превода на парите като „заем“ е сменило предмета на договора за кредит с банката.

С решение №15/24.06.2015г. по образуваното т.д.№ 8200/12г. СГС е отхвърлил предявения от ОББ АД срещу „Х.“ ООД иск по чл.422 от ГПК. В мотивите си съдът е приел, че банката е следвало да следи за целевото използване на кредита от кредитополучателя „Х.“ ООД и сама е извършила разпоредителното действие по превод на паричната сума по сметката на трето лице - „Д.А.Б.Д.П.“ АД в разрез с целите, за които е отпуснала кредита.

Недоволна, банката е обжалвала решението на СГС. С решение № 1934/10.08.2017г. по т.д.№ 921/2017г. САС е потвърдил решението на СГС, макар и с други мотиви – приел е, че искът е неоснователен, тъй като банката не е уведомила длъжника, че е обявила кредита за предсрочно изискуем / ТР №4/14г., ОСГТК, ВКС, т.18/.

Недоволна, банката е подала касационна жалба пред ВКС. С решение № 186/23.12.2009г. по т.д.№ 649/2018г., ІІ т.о., ВКС е отменил решението на САС и е върнал делото за ново разглеждане при съобразяване приетото ТР №8/2.04.2019г. на ОСГТК, ВКС, т.1 / в разясненията на ТР е посочено, че е допустимо предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена за длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК/.

При новото разглеждане , делото пред САС е образувано като т.д.№ 102/2020г. по 3 описа на САС. Съдът е назначил и изслушал съдебна счетоводна експертиза. В писмените си бележки пред САС „Х.“ ООД е посочил, че „извършените от банката преводи на парични суми от сметката на „Х.“ ЕООД в полза на трети неидентифицирани от нея лица, при това на основание различно от целта на отпуснатия целеви инвестиционен кредит, са в нарушение на изискванията и на Директива 2005/60 /ЕО – чл.7 б. а и б и чл.8 т.1 – не е идентифицирала действителния бенефициер и не е получила информация за целта и планираното естество на търговските взаимоотношения, като така е действала противоправно“.

С решение № 11676/23.07.2020г. по т.д.№ 102/2020г. САС е обезсилил решението на СГС по т.д.№ 8200/2012г. в частта, в която е отхвърлен иска за разноските в заповедното производство и е прекратил производството в тази част. На следващо място, съдът е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска на банката по чл.422 от ГПК за сумата до 209 173,38 евро изискуема главница и за сумата от 104,58лв. разноски и вместо него е уважил иска на банката за сумата 209 173,38 евро изискуема главница с настъпил падеж от 19.02.2011г. до 8.07.2020г. Във връзка с възраженията на ответника „Х.“ ООД в мотивите си САС е посочил, че „за банката не съществува друго задължение освен да отпусне уговорената парична сума. За нея не се поражда задължение да следи за спазване на целта по договора за банков кредит“. Понататък съдът е посочил, че наредените от кредитополучателя преводи на суми по сметки към трети лица нямат връзка с изпълнението на паричните задължения на кредитополучателя по договора за кредит. Съдът е приел, че е налице неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит за 16 вноски, дължими към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 18.06.2012г. Съдът не е обсъдил релевираното от ответника „Х.“ ООД нарушение на изискванията на Директива 2005/60.