Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 424 от 13.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 300/2024
Вид
Определение № 424
Подписан
13.12.2024
В сила
06.08.2025
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Тодор Илков Хаджиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Пловдив, 13.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000300 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 9045 от 08.11.2024г., с която адв. П. К., в качеството й на пълномощник на Г. Н. И., настоява съда да измени своето решение, като коригира размера на присъденото й възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА в посока неговото увеличаване, като се съобрази с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр. 88/04.11.2022г..

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д** - О. з. ЕАД.

След преценка на изложеното, съдът прие следното:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо, тъй като страната, която го прави е представила списък по чл.80 ГПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С решение № 335 от 02.10.2024г. постановено по настоящото дело е потвърдено решение № 86 от 11.03.2024г. по т.д. № 464/2023г. по описа на ОС Стара Загора, в частта, с която е осъдено „Д** О. з.“ ЕАД, ЕИК ********* със 1 седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. № *** да заплати на Г. Н. И.

ЕГН ********** с адрес с. Е., община К., ул. Х. Д. А. № ** сума над 15 000 лв. до присъдените 35 000 лв., частично от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени при ПТП, станало на 18.10.2022г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г. до окончателното й заплащане.

С оглед изхода на спора пред въззивния съд в полза на адв. П. К. е определено при условията на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, осъществил безплатна правна помощ са посочени в чл. 38, ал.2 вр. ал.1 ЗА и те са ясни – да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от основанията по чл. 38, ал.1, т.1-т.3 ЗА и насрещната страна да е отговорна за разноски.

Размерът на дължимото се на адвоката възнаграждение съдът определя при съобразяване на чл. 38, ал.2 ЗА – за справедлив и обоснован размер на същото.

Неоснователно е искането на адв. К. за съобразяване на определеното й от съда възнаграждение с размерите, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр.

88/04.11.2022г.. Съгласно задължителните указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело С-438/22 приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда. При това положение и за определяне размера на дължимото се възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, като се отчете високата образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и правна сложност на спора и конкретно това, че спора пред въззивната инстанция е пренесен по частта на решението, касаеща размера на определеното обезщетение, както и обстоятелството, че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, в което адв. К. не се е явила, а е депозирала писмена молба.

Приетото до тук и при отчитане на обстоятелството, че материалния интерес пред въззивният съд не е значителен, налага да се приеме, че определеното на 2 адв. К. адвокатско възнаграждение за осъществената от нея безплатна процесуална защита е съответно на извършеното, същото е справедливо и обосновано, а искането й за неговото редуциране в посока увеличаването му е неоснователно и ще се остави без уважение.

Неоснователни са възраженията на адв. К., че по отношение на определеното й възнаграждение не й е присъдено ДДС. Определеният справедлив и обоснован размер включва и дължимото ДДС, като от решаващия съд не е отречен облагаемия характер на доставката на услуга – осъществяване на безплатно процесуално представителство от адв. К..

Изводът е, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта, с която в полза на адв. К. е определено и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, поради което и нейното искане ще се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9045 от 08.11.2024г., с която адв. П. К., в качеството й на пълномощник на Г. Н. И. за изменение на решение № 335 от 02.10.2024г., постановено по настоящото дело в посока увеличаване размера на присъденото й възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3