Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3723 от 02.10.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 866/2023
Вид
Определение № 3723
Подписан
02.10.2023
В сила
29.11.2023
Състав
Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Виляна Николаева Михалева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3723 гр. Варна, 29.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100500866 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 21019/30.08.2023 г., подадена от А. Х. К., чрез адв. М.

Д., в която e отправено искане за изменение в частта за разноските на решение № 1001 от 16.08.2023 г. по настоящото дело. Молителката излага твърдение, че се дължат разноски, съставляващи платено адвокатско възнаграждение - 200 лева и внесена държавна такса – 15 лева, направени в частното производство по обжалване на определение № 2190 от 07.06.2023 г., развило се пред ВАпС. Такива не са присъдени с решението на ВОС, поради което моли същото да се измени в този смисъл.

В срока по член 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни – И. Х. М. и М. Х. Н. изразяват становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред ВОС се е развило след определение № 403 от 25.07.2023г. по ч.гр.д. № 306/2023г. по описа на ВАпС, с което въз основа на приетите за разглеждане две частни жалби на А. К. са били отменени определение № 1741 от 05.05.2023 г., с което е прекратено производството по в. гр. дело № 866/2023 г. на Варненски окръжен съд и определение № 2190 от 07.06.2023 г., с което по реда на чл. 248 от ГПК е допълнено първото.

Въззивният съд с решение № 1001 от 16.08.2023 г. е постановил отмяна на 1 обжалваното от А. Х. К. постановление за разпределяне на постъпила по изпълнението сума изх. № 99/27.02.2023г., изготвено на основание чл. 460 от ГПК по изп.д. № 20228950401605 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 с район на действие на ВОС, като е извършил ново разпределение. С решението ВОС е осъдил И. Х. М. и М. Х. Н. да заплатят на жалбоподателката 760 лева реализирани съдебни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 306/2023г. по описа на ВАпС.

Искането е допустимо, тъй като по делото са налични списъци на основание чл. 80 от ГПК, инкорпорирани в частните жалби на А. К. (листи 6 и 20 от в. ч. гр. дело № 306/2023 г., лист 46 от в. гр. дело № 866/2023 г.).

От мотивите към решението става ясно, че в присъдените разноски - общо в размер на 760 лева не са включени претендираните от жалбоподателката, направени в частното производство по обжалване на определението, с което ВОС се е произнесъл на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Съдът намира, че решението на ВОС в частта, в която се иска изменение е правилно, тъй като претенцията за разноски, предмет на настоящата молба е неоснователна.

По смисъла на закона разноските се дължат по повод на главния спор, който се отнася до материалното право, във връзка с който често се решават допълнителни процедурни (процесуални) въпроси, които имат относително самостоятелно значение, но са неразделна част от него и не могат да съществуват отделно. Актът, с който съдът дължи отговор на отправено искане за присъждане на разноски е решаващият/приключващият производството в съответната инстанция – по същество или определение, с което се прекратява то.

Производството по чл. 248 от ГПК е съпътстващо основния спор, съответно обжалването му по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК няма самостоятелно значение, тъй като с него не се приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК и следователно по него не се присъждат отделно допълнителни разноски- аргум. от ТР 6/13 т. 9 на ОСГТК на ВКС.

Предметът на разглеждане се свързва с основния и не следва да се допуска кумулиране на задължения за разноски. Определението по чл. 248 от ГПК е част от решаващия акт по делото, съответно следва развитието на делото по същество. Формален аргумент се извежда от разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, предвиждаща, че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението по делото.

Както е и в конкретния случай - отмяната на определение № 2190 от 07.06.2023 г. е пряка последица от отмяната на прекратителното определение. В производството, образувано по частна жалба вх. № 15748/23.06.2023 г. се е извършила проверка на акта, издаден на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК и разноски, направени от молителката по обжалването му не следва да се присъждат.

С оглед изложеното не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, а молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 21019/30.08.2023 г., подадена от А. Х.

К., чрез адв. М. Д., в която e отправено искане за изменение в частта за разноските на решение № 1001 от 16.08.2023 г., постановено по в. гр. дело № 866/2023 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3