Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 10.08.2026, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Административно наказателно дело 29/2026
Вид
Решение № 70
Подписан
10.08.2026
Състав
Милена Вескова Хазарян

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 200, ал. 1, т. 6 · Закон за водите
  • чл. 48, ал. 4 · Закон за водите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Велики Преслав, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, НО, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20263610200029 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от депозирана от „Водоснабдяване и Канализация -Шумен" ООД, ЕИК837068284 срещу наказателно постановление №33/29.12.2025 г. на директора на РИОСВ - Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1100 лв. Излагат се доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление като издадено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че към момента на извършване на проверката, въз основа на която е издаден АУАЕ и съответното Наказателно постановление, срокът на Разрешително 23140027/13.07.2012 г за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води не е действащо и съставения АУАН № ХН-06 от 23.10.2025 г. е незаконосъобразен. Твърди се, че „ВиК-Шумен"ООД не е нарушило чл. 48, ал.4 от Закона за водите, поради това, че Община Смядово няма действащо Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от процесуален представител, като жалбата се поддържа изцяло, въз основа на изложените в нея доводи. Поради което моли НП да бъде отменено изцяло, като претендира разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – РИОСВ гр. Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На Община Смядово от Басейнова дирекция – Черноморски район е издадено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в 1 повърхностни водни обекти №23140027/13.07.2012 г. на Директора на БДЧР. гр. Варна, изменено с Решение №1052/12.02.2013 г., продължено с Решение №138/23.12.2016 г., продължено и изменено с Решение №41/27.03.2019 г. е със срок на действие до 30.01.2025 г., съгласно Решение №142/29.09.2023 г. за продължаване и изменение на Разрешително 231140027/13.07.2012 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води.

На 23.09.2025 г. е извършена планова проверка с вземане на водни проби от точка за мониторинг на отпадъчни води от канализационна система на гр. Смядово, стопанисвана от „Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД.

Канализационната система на гр. Смядово е отдадена за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К оператора - „Водоснабдяване и канализация -Шумен" ООД, съгласно Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 08.03.2016 г.

Установено било при проверката, че канализационната система на гр. Смядово функционирала без изградена или въведена в експлоатация ГПСОВ. Битово-фекалните и производствените отпадъчни води от гр. Смядово, се отвеждали и заустват в р.

Селска река. поречие р. Голяма Камчия, съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 2314 0027/13.07.2012 г. на Директора на БДЧР гр. Варна, изменено с Решение № 1052/12.02.2013 г., продължено с Решение № 138/23.12.2016 г., продължено и изменено с Решение № 41/27.03.2019 г. и Решение № 142/ 29.09.2023 г. Към момента на проверката, установено било, че ПСОВ не е изградена и въведена в експлоатация, като няма и монтирано измервателно устройство за отчитане на количествата зауствани отпадъчни води.

За установяване качеството на заустваните отпадъчни води били взети 1 бр. еднократна и 1 бр. съставна водни проби от точка за мониторинг - Пункт № 3 - сурови отпадъчни води на изход съществуващ канализационен колектор, преди заустване във водния обект, от пробовземач на РЛ - Шумен. Съставен бил Протокол за проверка № ХН-49/23.09.2025 г. Протокол от изпитване №15-0544/03.10.2025 г. на РЛ Шумен, Протокол от изпитване Х° 15-0545/03.10.2025 г. Протокол от изпитване №150546/03.10.2025 г. на РЛ Шумен и Протокол от изпитване №04-0813/09.10.2025 г. на РЛ Варна.

Съгласно резултатите от Протокол от изпитване № 15-0544/03.10.2025 г. на РЛ Шумен, Протокол от изпитване №15-0545/03.10.2025 г. Протокол от изпитване №150546/03.10.2025 г. на РЛ Шумен и Протокол от изпитване №04-0813/09.10.2025 г. на РЛ Варна, било констатирано превишение на индивидуалните емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти.

Въз основа на установено, на 23.10.2025 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № ХH-06/23.10.2025 г. на жалбоподателя, за това, че на:

23.09.2025 г. „Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД, в качеството си на Оператор на канализационната система на гр. Смядово - гр. Смядово, Община Смядово, Област Шумен, като Оператор на канализационната система на гр. Смядово е допуснало заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. С описаното, дружеството нарушило чл. 48, ал. 4 от Закона за водите във вр. с чл. 38, ал.

3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване". Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

2

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 201, ал. 1 и 2 от ЗВ, съгласно Заповед №РД-315/16.04.2024 г. на Министъра на Околната среда и водите. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

Настоящият състав, счита че НП е незаконосъобразно от материална страна, т. к жалбоподателя не е субект на нарушението, каквото становище се застъпва и в константната практика на ШАС при решаване на подобни казуси.

Съображенията за това са следните: дружеството, сочено като нарушител е водоползвател, който не е титуляр на разрешителни и е оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, с произтичащите от това задължения за него, визирани в Закона за водите. На Община Смядово от Басейнова дирекция е издадено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти за заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на град Смядово, при определени индивидуални емисионни ограничения и сроковете за тяхното достигане.

Установено е по категоричен начин, че към датата на проверката не е изградена и въведена в експлоатация ПСОВ от страна на Община Смядово.

По делото са приложени и приобщени писмени доказателства, от които е видно, че с Решение 100/14.07.2025година, издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Черноморски регион“, с което е бил постановен отказ за продължаване на срока на Разрешително №23140027/13.07.2012 г. Тоест към момента на извършване на проверката от страна на оправомощените за това лица, а именно – 23.09.2025година, Разрешително №23140027/13.07.2012 г.. не е било действащо. Действието на разрешителното се прекратява с изтичане на срока му. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗВ действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му.

Следователно след тази дата няма действащо разрешително, чиито индивидуални емисионни ограничения да обвързват титуляря като условия на валиден разрешителен акт. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ санкционира изхвърляне на отпадъчни води при нарушение на емисионните норми и изисквания.

Санкцията по тази точка е за лице, което „изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания“, с глоба/имуществена санкция от 1000 лв. до 5000 лв. (511,29 – 2 556,46 евро). При заустване на отпадъчни води, Наредба № 2/2011 г. свързва чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ с неспазване на ИЕО, определени в разрешителното. Чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2/2011 г.

, пък изрично предвижда, че по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за 3 заустване индивидуални емисионни ограничения. От тълкуването на тези норми, следва, че ако разрешителното е прекратено поради изтичане на срока, липсва действащо разрешително, в което валидно да са „определени“ ИЕО за релевантния период.

Именно за неправомерно заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, извършено в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, е била ангажирана отговорността на юридическото лице.

Поради изложеното, настоящата инстанция счита, че жалбоподателя е бил в обективна невъзможност да изпълни вмененото му задължение. Нарушението, което му се приписва, се изразява в противоправно заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в несъответствие със заложените индивидуални ограничения в издаденото разрешително. По делото е установено, първо, че към момента на извършване на проверката не е имало издадено действащо разрешително, второ, че в гр. Смядово не е изградена пречиствателна станция, като адресат на това задължение е общината, която членува в АВиК.

Несъмнено е, че на Община Смядово е задължението по изграждане на пречиствателна станция. От изпълнението на това задължение е поставена в зависимост и възможността на дружеството да съблюдава заложените в издадените разрешителни индивидуални емисионни ограничения и да не допуска заустване на отпадъчни води, доколкото по делото не се установява друг способ за съблюдаването на стойностите им.

Предвид изложените мотиви обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

По разноските:

На основание чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят.

Правоимащата страна прави изрично искане за присъждане на направени разноски, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство.

Съобразно с нормата на чл. 63д, ал. 5, вр. с ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 66,47 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ: