Решение № 399 от 08.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000343 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №348 от 09.11.2023 г.,постановено по т.д.№129/2022 г. по описа на Окръжен съд-С.,е осъден ответникът З.АД,ЕИК *,със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.“ № 87 да заплати на ищцата М. Т. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „И.Х.Х.“ № 22 сумата от 100 000 лева /сто хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, както и сумата от 1 836,57 лева /хиляда осемстотин тридесет и шест лв. и 57 ст./, представляваща имуществени вреди, вследствие на причинените увреждания от ПТП на 02.11.2021 г.,ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 02.02.2022 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за сумата над 100 000 лева до претендираните 190 000 лева, като неоснователен.

Посочена е в диспозитива на решението и банковата сметка,по която са платими присъдените суми.

Със същото решение е осъден ответникът З.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.“ № 87 да заплати на адв. П. Х. К. - АК С. адвокатско възнаграждение в размер на 4 526,25 лева с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ, платими по посочената в решението банкова 1 сметка с титуляр адв. П. К..

С решението е осъдена и ищцата М. Т. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „И.Х.Х.“ № 22 да заплати на З.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.“ № 87 разноски в размер на 490,73 лева, съразмерно отхвърлената част от иска.

И на следващо място,с горното решение е осъден ответникът З.“ АД, ЕИК * да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 4 073,46 лв. за държавна такса и сумата от 939,47 лева за възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда, съразмерно уважената част от исковете.

Срещу решението на ОС-С. от 09.11.2023 г. е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство М. Т. Д.,чрез пълномощника й адв. П. К.,като с тази жалба решението се обжалва в частта,с която предявеният от ищцата иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до предявения размер от 190 000 лв.,а именно-за разликата от 90 000 лв.,представляващи обезщетение за претърпени от ищцата болки и страдания от получените травми вследствие настъпило на 02.11.2021 г. в гр.С.

ПТП,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 02.02.2022 г. до окончателното изплащане на същата.

В жалбата е изложено становището,че решението на окръжния съд /в обжалваната му част/ е неправилно и незаконосъобразно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.В тази насока са изложени конкретни съображения. Жалбоподателката счита,че при постановяване на решението първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон,а именно института на чл.52 от ЗЗД.Поддържа,че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. не съответства на установените в практиката по приложението на чл.52 от ЗЗД критерии за справедливост.Счита още,че в обжалваната част решението е необосновано,тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост,установени с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,решаващият първоинстанционен съд не е съобразил изцяло реалния интензитет и продължителността на болките и страданията,претърпени от ищцата,не е обвързал размера на определеното обезщетение със степента и прогнозата за възстановяване на здравословното й състояние и не е отчел в необходимата степен последствията от произшествието в емоционалния й живот,а освен това не е съобразил присъденото обезщетение и с икономическите условия в страната,както и със съдебната практика,постановена по подобни случаи.В тази връзка намира,че обезщетение в размер на 100 000 лв. е занижено и не е в състояние да компенсира претърпените вреди.Излага и по-подробни доводи и обстоятелства в тази насока.Цитира и съдебна практика по подобни случаи.Излага и довода,че решаващият съд не е съобразил всички релевантни обстоятелства,а съобразените такива не са обсъдени в детайли и в съвкупност с останалите критерии и не са отнесени към размера на обезщетението.Като поддържа,че съдът не е съобразил реалното остойностяване на вредите и се е 2 отклонил от даденото в т.11 от ППВС №4/1968 г. тълкуване на нормата на чл.52 от ЗЗД,което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон и присъждане на занижено по размер обезщетение.

И въз основа на всички поддържани в жалбата аргументи,жалбоподателката моли да се отмени като неправилно и незаконосъобразно решение №348/09.11.2023 г.,постановено по т.д.№129/2022 г. по описа на Окръжен съд-С.,в частта,с която предявеният от жалбоподателката-ищца в първоинстанционото производство,иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до предявения размер от 190 000 лв.,а именно за разликата от 90 000 лв.,представляващи обезщетение за претърпените от нея болки и страдания от получените травми вследствие настъпило на 02.11.2021 г. в гр. С. ПТП,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 02.02.2022 г. до окончателното изплащане на същата и да бъде постановено решение от настоящата инстанция,с което да се уважи иска до пълния предявен размер от 190 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 02.02.2022 г. до окончателното изплащане на същата.

Поискано е в жалбата още да се присъдят разноски на адв. П. К. на основание чл.38 от ЗА за настоящата инстанция,както и разноските,сторени пред първоинстанционния съд съобразно постановеното от въззивния съд решение.Поискано е и присъждането на ДДС върху адвокатското възнаграждение за адв. П. К. поради това,че същият е регистрирано лице по ЗДДС.

В законния срок е подаден от въззиваемия З.”АД с ЕИК * писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника на дружеството адв. Ал.

И.,преупълномощен от адв. М.н Г..В отговора е направено изявление за оспорване на жалбата като неоснователна.Поддържа се в тази връзка,че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура и вредата,както и на установеното от съдебната практика като справедлив размер обезщетение за подобен род вреди.По-подробни доводи в тази насока са развити в отговора.Заявено е и евентуално възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Доказателствени искания не са заявени от страните пред въззивната инстанция.

От своя страна З.”АД-гр.С. е подало чрез адв. А. И.,преупълномощен от адв. М. Г.,частна жалба против определение №239 от 26.03.2024 г.,постановено по т.д.№129/2022 г. на ОС-С.,с което на основание чл.248,ал.1 от ГПК е изменено решение №348 от 09.11.2023 г.,постановено по същото дело,в частта за разноските,като е осъдено дружеството да заплати на адв. П.

К. допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 3 786,34 лв. с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ и е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на същото решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3787,58 лв.

В частната жалба е изложено становището,че обжалваното определение е неправилно.Оспорени са като такива и решаващите изводи на съда,че 3 ответникът не е представил договор за правна защита и съдействие,както и доказателства за заплащането на адв. възнаграждение и за начина на заплащането му.Твърди,че договори за правна помощ и съдействие,както и доказателство за реалното плащане на договореното адвокатско възнаграждение са представени заедно със списък по чл.80 от ГПК,с молба изпратена по поща на 04.05.2022 г.Посочено е,че е уговорено адвокатското възнаграждение да се плати в брой,като договорът служи като доказателство за реалното му плащане.

Счита още за неправилни и изводите на първоинстанционния съд,изложени в обжалваното определение и обосновали присъждането на допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в полза на адв. П. К. в размер на 3786,34 лв.,а именно изводите,че следва да се присъди по-висок размер адвокатско възнаграждение в полза на същия адвокат поради наличието на сключен втори договор за правна помощ между ищеца и адвоката му след измененията в НМРАВ,предвиждащи по-високи минимални стойности на адвокатски труд.Частният жалбоподател посочва,че не е ясно какво е наложило “повторно” сключване на договор за правна помощ,т.е. предоговаряне на вече договорени отношения между адвокат и клиент.Намира,че въпросното предоговаряне е с цел увреждане ответника по делото и че поведението на страните по договора е насочено към накърняване интереса на трети лица.Затова счита,че адв. К. не може да се ползва от недобросъвестното си поведение,извършено в сговор с неговия клиент.Излага и довода,че вторият договор за правна помощ се явява нищожен поради противоречие с добрите нрави и адвокатската етика.Заявява още,че повечето процесуални действия от страна на адвоката са извършени преди подписването на втория договор за правна помощ и подобна “преоценка” на труда на адвоката,без ясни мотиви за предоговарянето й,не е нормативно и житейски обоснована.

На база горните съображения,дружеството-частен жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение на ОС-С. и да се присъдят на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение пред първата съдебна инстанция,съобразно представените за това доказателства и правилата на чл.78 от ГПК,а от друга страна да се отхвърли претенцията на адв. П. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на допълнително присъдените му 3786,34 лв.

От насрещната по частната жалба страна-М. Т. Д.,е подаден писмен отговор на същата жалба,чрез пълномощника й адв. П. К..В този отговор са оспорени доводите на частния жалбоподател за недобросъвестно преуреждане на договорени правоотношения между адвокат и клиент чрез сключването на коментирания втори договор за правна помощ и за правилност на изводите на окръжния съд,че този договор следва да се вземе предвид и че при съобразяването му при определяне размера на адвокатското възнаграждение се прилага новата редакция на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.По-подробни доводи в тази насока са развити в отговора,като на база тях се поддържа,че съдът правилно е приел,че са налице предпоставките на чл.248,ал.1 от ГПК за изменение на 4 постановеното по спора решение в частта за разноските и че обжалваното определение следва да се потвърди в частта,с която е изменено горното решение в частта за разноските,като е осъден ответникът да заплати допълнително възнаграждение на адв. К. в размер на 3786,34 лв.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателката оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба на М. Т. Д. е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна в първоинстанционото производство-ищцата по делото,имаща правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в обжалваната от нея отхвърлителна част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Освен това,самото решение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.