Решение № 1525 от 06.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1525 гр. Варна, 06.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223110105762 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780 със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Панайот Волов” № 29, етаж 3 срещу Х. В. А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 400лева, представляваща платена от „Файненшъл България“ ЕООД главница по договор за паричен заем № 4000786/10.12.2020г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство № 4000786/10.12.2020г. сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД на заявителя с рамков договор за покупко- продажба на вземания от 02.03.2020г. и Приложение № 1 към него от 02.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 01.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението; 26,72лева- платена от „Файненшъл България“ ЕООД договорна лихва за периода 17.12.2020г. до 01.04.2021г.; 37лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.12.2020г. до 21.01.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 560/02.02.2022г. по ч.гр.д. № 1127/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 10.12.2020г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника, при спазване изискванията на ЗПК, е сключен договор за паричен заем № 4000786. По силата на договора, на ответника е отпуснат паричен заем в размер на 400лева. С подписването му, ответникът е удостоверил получаването на сумата и е поел задължение да върне на заемодателя сума в общ размер от 426,72лева, представляваща чистата стойност на заема и договорна лихва. В чл.2, т.6 от договора е уговорено, че размерът на дължимата договорна лихва е изчислена при фиксиран лихвен процент от 40%. Връщането на заема е следвало да стане на 16равни седмични вноски в размер на 26,67лева всяка, първата с падеж 17.12.2020г. и последната с падеж 01.04.2021г. По договора се сочи, че ищецът не е извършвал плащания. Ето защо, считано от падежната дата на първата неплатена погасителна вноска и на основание чл. 8 от договора същият дължи обезщетение за забава върху непогасената главница. Претенцията за забава е 1 начислявана в периода от 18.12.2020г. до 21.01.2022г.вкл. в размер на законната лихва.

На 10.12.2020г., наред със сключване договора за заем, ответникът е сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД. По него ответникът е възложил на „Файненшъл България“ ЕООД да сключи с кредитора му „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за предоставяне на поръчителство, по който да отговаря солидарно с ответника за изпълнение задълженията по договора за заем. Влизането в сила на договора за предоставяне на поръчителство се сочи, че е било уговорено под условиенеизпълнение задължението на ответника по договора за заем да предостави на кредитора си обезпечение- поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Предвид неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заем, на 02.08.2021г. заемодателят „Изи Асет Мениджмънт” АД е отправил искане за изпълнение на задължението от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД. На същата дата поръчителят е погасил задължението на ответника чрез плащане, с което е встъпил в правата на удовлетворения кредитор.

На 02.08.2021г. по силата на приложение № 1 към рамков договор за цесия от 02.03.2020г., ищецът придобил вземането по договора, с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности.

Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Искът се оспорва като неоснователен. Оспорва наличието на валидна облигационна връзка по твърдяното кредитно правоотношение. Оспорва да е получавал сумата по договора за кредит. Оспорва да е бил уведомяван за извършената цесия. Оспорва договора за цесия като нищожен, евентуално възразява да е влязъл в сила. Възразява и срещу предсрочната изискуемост на вземането.

Прави възражения за нищожност на договора за заем и на този на предоставяне на поръчителство. Счита, че уговарянето с договора на ГЛП от 40% е в нарушение на добрите нрави, доколкото се създава неравноправие между правата и задълженията на потребителя, и доставчика на финансовата услуга в разрез с изискванията за добросъвестност, поради което и клаузата е нищожна. Предвид възмездността на договора за потребителски кредит, нищожността на тази клауза твърди, че влече недействителност и на цялата сделка. Счита, че действително приложеният ГПР не е този посочен в договора от 49,26%, която заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал.1, т.1 ЗЗП, обуславя неравноправност на клаузата на ГПР и нищожност на сделката поради липсата на задължителен реквизит по чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Счита, че уговореното възнаграждение за дружеството поръчител представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР.

Невключването му при формиране на ГПР се твърди да е в нарушение на чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК, водещо и до несъответствие на вписания и действително прилаган ГПР от кредитора.

По този начин, потребителят е бил лишен и от възможността да вземе информирано решение съобразно финансовите си нужди и възможности, дали да сключи договора или не.

По отношение договора за предоставяне на поръчителство излага съображения за нищожност поради нарушаване на добрите нрави, предвид уговарянето на възнаграждение дължимо в полза на поръчителя. Твърди поставянето на такова изискване да противоречи на целите на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК по осигуряване защита интересите на потребителите, в контекста на изискването преди отпускане на кредит, кредиторът да направи оценка на платежоспособността на заемополучателя с оглед предпазване кредитополучателя от наплатежоспособност и свръхзадлъжнялост. С подобна уговорка се твърди, че се постига прехвърляне риска от неизпълнение задължението на кредитора по предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху последния, и води до увеличаване размера на задължението му. Това обуславяло нейната неравноправност по см. на чл. 143 ЗЗП. Отделно от това, предвид че заемодателят и поръчителят са свързани лица, 2 доколкото едноличен собственик на капитала на поръчителя е заемодателят, то с тази уговорка се целяло в нарушение принципите на добросъвестността получаване от заемодателя на допълнително възнаграждение.

На следващо място, се прави възражение за унищожаемост на договорите, доколкото към датата на сключването им, ответникът е страдал от психично заболяване „параноидна шизофрения“ и е бил в трайна неспособност да разбира или ръководи действията си. Твърди, че е бил многократно настаняван на лечение в психиатрично заведение, вкл. и по реда на ЗЗ.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.

Ответникът чрез процесуален представител с писмено становище поддържа отговора.

По същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника задължение по сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за паричен заем № 4000786/10.12.2020г., обезпечен с договор за поръчителство сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД на заявителя с рамков договор за покупкопродажба на вземания от 02.03.2020г. и Приложение № 1 към него от 02.08.2021г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 1127/2022г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът надлежно е възразил.

По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 1127/2022г. по описа на ВРС, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.

422 ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден договор за паричен заем № 4000786 от 10.12.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, по който на ответника е предоставена сума пари и нейния размер; валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство от 10.12.2020г. между „Файненшъл България“ ЕООД и ответника и валиден договор за поръчителство сключен м е ж д у „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД; изпълнение задълженията на ответника по договора от поръчителя; дължимост на възнаградителна и мораторна лихва и техния размер; изпълнение на задълженията, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба. В тежест на ответника е провеждане доказване на наведените от него положителни правоизключващи и правоунищожаващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност, че договорът за кредит и предоставяне на поръчителство са сключени при сочения порок на 3 волята.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от 02.03.2020г., „Файненшъл България“ ЕООД , като цедент прехвърля на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД /правоприемник, на което е ищецът/ свои вземания към длъжници, описани в приложение № 1 към договора, включващо и това към Х. А., вписано под № 1953. Вземането е достатъчно индивидуализирано, като е посочен договорът с негови номер, дата на сключване, размер на дължимото по него към датата на цесията, в т.ч. главница, лихва за забава, договорна лихва, възнаграждение по договор за поръчителство. За да премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът става носител на вземането. Цесията е потвърдена от цедента. С изрично пълномощно, цедентът е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника за прехвърляне на вземането. Към исковата молба /л.27/ е приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия. Съобразно константната съдебна практика уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то е част от приложенията към исковата молба и съответно е получено от ответника при размяната на книжа по реда на чл.

131 ГПК, както е станало в случая. Въпросът за уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото имаше твърдения, респ. данни за извършвани от ответника плащания към кредитодателя, предхождащи уведомяването му за извършената цесия, каквито изначално липсват. Неоснователни са и възраженията срещу действителността на договора за цесия.