Решение № 45 от 08.04.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Панагюрище, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Гражданско дело № 20235230100878 по описа за 2023 година

Производството е по смисъла на чл.422 и чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от Н. Д. А. от с. Бъта , със съдебен адрес: гр.

Панагюрище, ул. „****“ № 26 - чрез адв. Р. И К от ПзАК, срещу Н. И. Р., от с.

Бъта, общ. Панагюрище, ул. „*****“ № 7, в която се сочи, че на 18.11.2018г. е дал на заем на Н. И. Р. сумата от 400лв. с уговорката да му бъдат върнати в срок от 70 дни 450лв. От 28.01.2019г. Р. бил в забава и към настоящия момент не се е издължил и му дължи сумата от 450лв.

Н. Д. А. моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено относно ответника Н. И. Р. с ЕГН********** от с.Бъта, общ.Панагюрище, ул.“*****“ №7, че вземането му - на името на Н. Д. А. от гр.Панагюрище, с ЕГН **********, с адрес с.Бъта, общ.Панагюрище, ул.”****” №26, възникнало по силата на сключен писмен договор, представляващ разписка за сума в заем на стойност 450лв., съществува, ведно със законната лихва върху сумата за периода от датата на издаването на заповедта по заповедното производство до окончателното й изплащане.

За периода от издаването на заповедта по заповедното производство ответникът дължи законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът моли съда, да приеме за установено относно ответника Н. И. Р. с ЕГН********** от с.Бъта, общ.Панагюрище, ул.“*****“ №7, че вземането му - на името на Н. Д. А. от гр.Панагюрище, с ЕГН **********, с адрес с.Бъта, общ.Панагюрище, ул.”****” №26, възникнало по силата на сключен писмен договор, представляващ разписка, относно разноските по заповедното 1 производство представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение за съществуващи.

Моли съда, да осъди ответната страна да му заплати направените по делото разноски.

Моли съда с особено искане - да се приложи ч.г.д. № 602/2023 г., по което е издадена заповед за изпълнение.

В законоустановения срок, ответникът Н. И. Р. от с. Бъта, общ.

Панагюрище, ул. „*****“ № 7, чрез пълномощника си адвокат П. Г. М. от ПзАК, със съдебен адрес: гр. Панагюрище, ул. Нистор Ружеков“ № 12, представя писмен отговор на исковата молба, в който прави възражение за изтекла погасителна давност на процесната искова претенция.

В писмения отговор на исковата молба се сочи, че ищецът е представил копие на „доказателство“ - разписка, която явно била антидатирана автентичната дата 18.01.2018 г. била подправена на 18.11.2018 г.. В тази връзка прави искане по смисъла на чл.183 от ГПК - същата да бъде представена в оригинал на хартиен носител / с оглед евентуално назначаване на графологична експертиза/.

Н. И. Р. моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен иска, предявен срещу него от Н. Д. А..

Моли, с оглед изхода на делото, да бъдат присъдени на ответника сторените от него съдебно-деловодни разноски.

Панагюрският районен съд, като провери редовността и допустимостта на предявения иск, исканията на страните по делото, намира следното:

Предявеният иск е допустим.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд – Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

Исковете са предявени в законоустановения месечен срок по чл. 415, ал.

1 ГПК от надлежна страна – заявител в заповедното производство срещу длъжник упражнил в срок правото си да подаде възражение по см. на чл. 414 ГПК, поради което производството е допустимо.

Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за заем, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на ответника заем в размер на 400.00 лева 2) заемателят да е усвоил /получил/ претендираната сума. 3) Да са настъпили законовите предпоставки за връщане на заемната сума от страна на ответника.

Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца-заемодател.

От събраните по делото доказателства, а и това не е спорно между 2 страните се установява, че между Н. Д. А. и Н. И. Р. е съществувало валидно правоотношение по договор за заем, по силата на което А. в качеството му на заемодател е предал за временно ползване на Р., в качеството му на заемател, паричната сума в размер на 400.00 лева.

Процесуалният представител на ответника прави възражение за изтекла погасителна давност на процесната искова претенция, като се позовава, че ответникът е получил сумата на 18.01.2018г., а не на 18.11.2018г., така както било посочено в ИМ.

От разпитания по делото свидетел Г А А от с.Бъта, общ.Панагюрище се установява, че през есента на 2022г., месец септември или октомври, в Кметството на с.Бъта се явил ищеца А., който обяснил на свидетеля, че ответника Р. му дължал 400 лева, които не му връщал и помолил св.А, в качеството му на Кмет на селото, за съдействие. От своя страна св.А веднага се обадил на ответника Р., като го извикал в кабинета си в с.Бъта. Когато последния се появил в кабинета – св.А му потърсил сметка защо и поради каква причина не е върнал взетите 400 лв. назаем от ищеца А.. При което ответника обяснил, че в момента нямал пари, но тъй като работел в чужбина, то при следващото си прибиране по коледните празници щял да си издължи парите на А..

Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, т.к. те са напротиворечиви, взаимно допълващи се и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка, а именно, че ищецът А. действително е предоставил процесния заем на ответника Р.. Нещо повече св.А няма никакви мотиви да бъде пристрастен и да свидетелства в полза на която и да е от страните.

Във връзка с всичко гореизложено следва да се приме, че ответникът Н.

И. Р. дължи на ищеца Н. Д. А. сумата в размер на 400,00 лв. - представляваща невърнат паричен заем.

Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответника, че е настъпила погасителна давност. Това е така доколкото съобразно правилата на чл.116, б.»а» от ЗЗД, давността се прексъва с признанието на вземането от длъжника. В този ред на мисли ответника Р. в периода м. септември 31.10.2022г. лично в присъствието на св.А и в присъствието на ищеца А. е извършил фактическо признание на вземането, което от своя страна е довело до прекъсване на давността, преди да е изтекла петгодишната давност. От този момент е започнала да тече нова давност, която не е изтекла към момента на датата на подаване на ИМ – 25.08.2023г.

Досежно искането за присъждане на законна лихва от датата на издаване на Заповед №370/31.08.2023г. по ч.гр.д. №602/2023г. по описа на РС Панагюрище до окончателното заплащане на сумата, настоящият съдебен състав счита, че същото е основателно и поради следните съображения:

Законната лихва представлява законна последица от предявяване на иска, 3 поради което тя е дължима от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Изключение представлява правилото на разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно което искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. В конкретния случай видно от данните по делото искът по чл. 422 ГПК е подаден в законоустановения едномесечен срок, поради което се дължи присъждане на законна лихва от 31.08.2023 г.- дата на издаване на Заповед №370/31.08.2023г. по ч.гр.д. №602/2023г. по описа на РС - Панагюрище до окончателното заплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство, които са в размер на 25лв. – заплатена държавна такса и 200лв. адвокатски хонорар.

Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в полза на ищеца да се присъдят разноски в размер на 25 лв. – представляващи заплатена държавна такса и 200 лева адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, по отношение на Н. И. Р. с ЕГН********** от с.Бъта, общ.Панагюрище, ул.“*****“ №7, че Н. Д. А. от гр.Панагюрище, с ЕГН **********, с адрес с.Бъта, общ.Панагюрище, ул.”****” №26 е носител на парично вземане в размер на сумата от 400,00 лв., представляваща невърнат паричен заем, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 25.08.2023г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) до окончателното изплащане на същата, като отхвърля иска над уважената сума от 400.00лв. до предявения размер от 450лв., като недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. И. Р. с ЕГН********** от с.Бъта, общ.Панагюрище, ул.“*****“ №7, да заплати на Н. Д. А. от гр.Панагюрище, с ЕГН **********, с адрес с.Бъта, общ.Панагюрище, ул.”****” №26, сторените разноски в заповедното производство в размер на 225 лв. /ДТ в р-р на 25лв. и адвокатски хонорар в р-р на 200лв./, както и разноски направени в исковото производство в размер на 225 лв. /ДТ в р-р на 25лв. и адвокатски хонорар в р-р на 200лв./

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен 4 срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 5