Определение № 317 от 24.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. Кюстендил, 24.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500151 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1208/06.02.2023г. на Д. В. И. в качеството й на едноличен търговец с фирма „Д. И. – Ш.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, против Определение № 10/06.01.2023 г., постановено по гр. дело № 1923/2022 г. по описа н а Районен съд - Дупница, с което съдът е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба заедно с приложенията към нея.

Жалбоподателката счита атакуваното определение за неправилно, незаконосъбразно и необосновано. Поддържа становище, че дадените указания от съда са били изпълнени. Подчертава, че исковата претенция е насочена срещу „*********“ АД, и уточнява, че искането й е за постановяване на решението, с което да се признае, че не дължи начислените суми по фактури за изконсумирана ел. енергия на „*********“ АД, както и начислената неустойка по тези фактури. Иска се съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на ДнРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред РС – Дупница е образувано въз основа на искова молба подадена от Д. В. И., действаща в качеството си на ЕТ „Д. И. –Ш.“ против „*********“ АД, с която е поискано да бъдат отменени подробно посочените в петитума на исковата молба фактури, с които била начислена като дължима от ищцата сума в размер на 1 112, 17 лева за неизконсумирана ел. енергия.

С Решение № 3/05.01.2022 г., постановено по гр.д. № 918/2021 г. по описа на ДнРС, районният съд е осъдил „*********“ АД да заплати на Д. В. И. сумата от 1112,17 лева по издадени фактури за такса и 350 лв. деловодни разноски.

Недоволен от постановеното първоинстанционно решение останал ответника „*********“ АД /с ново наименование „*********“ АД след вписана промяна на фирмата по партидата на ТД в ТРРЮЛНЦ към АВ на 28.04.2022 г./, който депозирал 1 въззивна жалба срещу него.

С решение № 194/11.10.2022г., постановено по в.гр. д. № 84/2022 г. по описа на ОС – Кюстендил, въззивната инстанция е обезсилила първоинстанционното решение и върнала делото на ДнРС за ново разглеждане от друг състав. В мотивите си окръжният съд е приел, че районният съд се е произнесъл по осъдителен иск, какъвто не е бил предявен, а правният интерес на ищцата бил установяване недължимост на начислените по фактурите суми, чийто общ сбор е процесната сума. Констатирал е, че по делото не са предприети действията по реда на чл. 129 ГПК за отстраняване на нередовности по исковата молба, свързани с необходимост от точно изложение на факти и обстоятелства в обстоятелствената й част, с формулиране на адекватен петитум, както и изясняване на пасивната процесуална легитимация на ответното дружество.

С Разпореждане № 1874/14.10.2022 г., постановено по образуваното след връщането гр.д. № 1923/2022 г. по описа на ДнРС, районният съд е оставил без движение исковата молба като е указал на ищеца да отстрани констатирани по нея нередовности. На първо място да се уточни в какво се състои искането, доколкото съдът не е компетентен да отменя фактури за електроенергия, като е посочил, че доколкото твърденията са в насока, че електроенергията по фактурите не е потребена, т.е. посочената сума не се дължи, то следва и петитумът да се приведе в съответствие с твърдените обстоятелства. На следващо място е указал да бъдат изложени обстоятелства, обосноваващи правния интерес от предявяване на иска срещу посочения ответник, или предявяване на иска срещу надлежния ответник.

Констатирайки, че в представените фактури има начислени и суми за неустойка, съдът е указал в случай за недължимост на тези суми да се уточни искането и в тази насока, като се внесе съответната държавна такса. С разпореждането ищцата е изрично предупредена за неблагоприятните последици на чл. 129, ал. 3 ГПК, в случай на неотстраняване на посочените нередовности в дадения от съда срок.

В срок е постъпила уточнителна молба вх. № 9509/22.11.2022 г., в която ищцата конкретизира, че исковата претенция е насочена към „*********“ АД и формулира петитум с искане за постановяване на решение, с което да бъде признато, че не дължи на посочения ответник начислените суми по фактури за изконсумирана от нея ел.енергия, както и начислената неустойка по тези фактури като паричен израз.

Констатирайки, че нередовностите по исковата молба отново не са отстранени в цялост, с Разпореждане № 2156 / 23.11.2022 г. районният съд повторно е оставил исковата молба без движение и е дал изрични указания за отстраняването им в едноседмичен срок от съобщението – за формулиране на ясно искане, с посочване на сумите, чиято недължимост се твърди, основанието, на което се претендират и периода, за който се претендират; предвид предявяване на иска срещу нов ответник - за уточняване дали иска срещу първоначалния ответник се поддържа или се прави отказ, като е разяснено, че при оттегляне ще е необходимо съгласието на първоначалния ответник „*********“ АД; за внасяне на държавна такса по предявения иск за вземане за неустойка. Ищцата отново е изрично предупредена за неблагоприятните последици на чл. 129, ал. 3 ГПК, в случай на неотстраняване на посочените нередовности в дадения от съда срок.

Разпореждането е връчено 23.12.2022 г. Срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 30.12.2022 г.

На 04.01.2023 г. в Районен съд – Дупница е депозирана уточнителна молба, която преповтаря съдържанието на предходната уточнителна молба, и с конкретизиране на ответник с ново наименование - „*********“ АД. Внесена е указаната държавна такса.

Като съобразил, че дадените указания /за формулиране на ясно искане, доколкото не са посочени сумите, чиято недължимост се твърди и за какъв период се претендират; за уточняване поддържа ли се иска срещу първоначалния ответник, респ.

2

– дали се прави отказ или оттегляне/ отново не са изпълнени в определения срок, районният съд заключил, че неизпълнението на тези указания прави невъзможно понататъшното администриране на делото от съдията- докладчик, мотивирайки се, че по този начин на новия ответник не може да бъде определен срок за отговор по искова молба, в която липсва искане за установяване недължимост на конкретни суми, претендирани за конкретен период и остава неясно какво следва да предприеме съдът спрямо досегашния ответник. Предвид гореизложеното, съдът приел, че ищецът не е отстранил нередовностите в исковата молба и се произнесъл с атакуваното определение, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

При служебна проверка за допустимост на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване акт - определение, преграждащо развитието на делото, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.

При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение съдът сам решава въпроса по жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като настоящият състав не споделя оплакванията, изложени от частния жалбоподател, поради следните съображения:

Исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, като при констатирано несъответствие на същата с посочените норми, то на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът следва да даде на ищеца срок да отстрани констатираните нередовности. Указанията следва да са конкретни и ясни, а не общи такива и неизпълнението на указания, които не са конкретни не може да доведе до прекратяване производството по делото, особено ако се касае за нередовност на самата искова молба, ако е била налице такава и съдът не я е констатирал /извън внасяне на дължимата д. т. /. В този смисъл са и Решение № 280 от 5.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011 г., Определение № 60099 от 12.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1810/2021 г. и д р . Следователно дадените указания на съда за привеждане на исковата молба в съответствие с чл. 127 ГПК могат да обосноват извод за законосъобразно прекратяване на производството поради неизпълнението им, когато страната не е отстранила в срок всички констатирани пороци на исковата молба.

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и посочване в какво се състои искането. Въз основа на това задължително съдържание на исковата молба, съдът следва да даде правна квалификация на иска, а ответникът да разбере каква е насочената срещу него претенция. С исковата молба на ищеца се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички обстоятелства, въз основа на които ищецът търси защита на свои лични и имуществени права по конкретното дело. Ето защо, когато констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от страната, което и ДнРС е сторил на два пъти, и неизпълнението им е основание за прекратяване на делото.

3

Видно от всичко дотук изложено, то ДнРС е положил надлежни усилия да даде изключително подробни и правилни по своята същност указания на ищеца, като е дал възможност на същия да отстрани нередовностите в достатъчни процесуални срокове, като й е указал на два пъти и негативните последици от неизпълнението на така дадените указания, а именно - прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба.

Настоящият състав намира, че указанията, дадени от ДнРС и в двете цитирани по – горе разпореждания са напълно в съответствие с разпоредбите на ГПК и правилно и обосновано са били дадени от съда, като дори за яснота на ищеца, съдът ги е описал в отделни абзаци в мотивите към всяко едно от разпорежданията си.

С постъпилите уточняващи молби от ищеца, /едната в процесуалния срок, другата извън процесуалния срок/ указанията са с а м о частично отстрани, като основните пороци, и към момента на определението на съда, не са отстранени. Не са конкретизирани претендираните суми, нито периодът, за който се претендират същите.

Игнорирано е и указанието на съда, свързано с необходимостта от предприемане на съответни процесуални действия спрямо досегашния ответник „*********“ АД.

Задължението за отстраняването на нередовностите на исковата молба тежи върху ищеца, поради което той трябва да предприема активни действия в тази насока.

Предвид дадените подробни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности на подадена исковата молба от ДнРС, и то двукратно, и при ясни, точни и конкретни указания и правилни такива, към момента на прекратяване на делото нередовностите не са били отстранени в пълнота и поради това, съдът правилно се е произнесъл с атакувания съдебен акт като е прекратил делото и е върнал исковата молба. Съдът във всяко едно от разпорежданията си е предупредил жалбоподателката за негативните последици на чл. 129, ал. 3 ГПК в случай на неизпълнение на посочените указания в дадения срок, респективно може да ги приложи, както и законосъобразно е сторил. На практика жалбоподателката е имала на разположение достатъчно време, за да изпълни дадените указания, но въпреки това не го е сторила.