Решение № 5313 от 15.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5313 гр. София, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.а Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100512763 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 12852 от 28.06.2024г., постановено по гр. дело № 70980/2022г. по описа на СРС, 119-ти състав ЗД „Бул Инс“ АД са осъдени да заплатят на „Уни –компания транспорт“ ООД следните суми: сумата от 11 809,70 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за повреди на автомобила и сумата от 3324,50 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за извършени разноски като исковете са отхвърлени за разликата над уважените размери до пълните предявени размери от 16 300 лева, застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за повреди на автомобила и о т 3496 лева, застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за извършени разноски. С решението са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3069,64 лева, обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение за повреди на автомобила за времето от 19.02.2021г. до 28.12.2022г. включително, и за сумата от 658,41 лева, обезщетение за забава върху застахователното обезщетение за извършени разноски за времето от 19.02.2021г. до 28.12.2022г., включително. С решението е отхвърлено и искането по чл. 214, ал. 2 ГПК за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за имуществени вреди от датата на предявяването на иска на 29.12.2022 година до окончателното изплащане на сумите. С решението ЗД „Бул Инс“ АД са осъдени да платят на „Уни- компания транспорт“ ООД разноски в размер на 2808,87 лева, а „Уни- компания транспорт“ са осъдени да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД разноски в размер на 178,33 лева.

1

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от „Уникомпания транспорт“ ООД, с която се обжалва решението в частите, с които са отхвърлени исковете за мораторна лихва за забава върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за повреди на автомобила в размер на 3069,84 лева за периода от 19.02.2021г. до 28.12.2022г. и за мораторна лихва за забава върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за извършени разноски в размер на 658,41 лева за периода от 19.02.2021г. до 28.12.2022г., както и исковете за законна лихва за забава върху главниците на двете застрахователни обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 29.12.2022г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. В жалбата са изложени съображения, че неправилно съдът бил приел, че предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на моторно превозно средство било представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му, както и че представянето на доказателства за прекратяване на дерегистрацията му имало значение за началния срок на забавата. Сочи, че от приетото Свидетелство за регистрация № ****, издадено от Република Словения, за моторно превозно средство- товарен автомобилвлекач, с марка „Скания“, модел „R420“, с рег. № ****, с прикачено ремарке за товарен автомобил с марка „Шмитц“, рег. № ****, собствено на ищцовото дружество, се установявало, че същото било регистрирано в Република Словения. Поддържа, че доколкото превозно средство не било регистрирано в Република България не следвало да се прилага изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ. Счита, че изводите на първоинстанционния съд, че предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС било представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му и че представянето на доказателства за дерегистрацията на автомобила имало значение за началния срок на забавата, били неправилни. Поради което исковете за мораторна лихва за забава и законна лихва за забава върху главниците на двете застрахователни обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ били основателни и законосъобразни. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която ги е отхвърлил и да уважи същите. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗД „Бул Инс“ АД.

Със становище от 21.03.2025г. въззиваемото дружество е посочило, че оспорва подадената жалба. Поддържа, че независимо от обстоятелството, че увреденото МПС било регистрирано в Република Словения при изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ било приложимо българското законодателство и следвало автомобилът да бъде с прекратена регистрация към момента на изплащане на обезщетението. Твърди, че в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца в случай че не била прекратена регистрацията на автомобила, а същият бил възстановен и на ищцовото дружество се изплатило обезщетение при условията на тотална щета. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.

Решение № 12852 от 28.06.2024г., постановено по гр. дело № 70980/2022г. по описа на СРС, 119-ти състав в частите, с които е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на „Уни – 2 компания транспорт“ ООД сумата от 11 809,70 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за повреди на автомобила, както и сумата от 3324,50 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за извършени разноски, както и в частта, с която тези искове са отхвърлени за разликата над уважените размери до пълните предявени размери от 16 300 лева, застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за повреди на автомобила и от 3496 лева, застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за извършени разноски, като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност на причинителя на вредата - деянието, причинените с него вреди, причинно - следствената връзка между ПТП и причинените вреди, противоправност; наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между застрахователя и причинителя на вредата, валидна към датата на настъпване на ПТП, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователното събитие и предявена пред застрахователя на виновния водач писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; изискуемост на вземането, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си.

В настоящия случай решението на СРС в частта за главниците е влязло в сила, предвид което са установени всички предпоставки на съдебно предявените вземания, ангажиращи отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Установено е и обстоятелството, че върху процесното МПС са причинени увреждания, при които стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност, предвид което е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.

Доколкото ищцовото дружество, собственик на увредения автомобил, регистрирано в Република Словения, е заявил претенция срещу застрахователя по задължителна застраховка 3

„Гражданска отговорност“ /българско юридическо лице/ на причинителя на вредата във връзка с ПТП, настъпило на територията на Република България, е налице наличие на международен елемент в процесното правоотношение, което задължително предпоставя изясняване на въпроса за приложимото право. По този въпрос въззивният съд споделя изводите на СРС, че с оглед на обстоятелството, че ПТП-то е настъпило на територията на Република България е приложимо българското законодателство.

С оглед доводите в становището на въззиваемото дружество следва да бъде посочено, ч е българското материално право е приложимо и по отношение начина на определяне на вредите според правилото на чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007г. /Рим ІІ/ за приложимото право към извъндоговорните задължения, като държава, в която е настъпил вредоносният резултат или непреките последици от деликта. Държава на територията, на която е настъпила вредата в настоящия случай е Република България. В този смисъл Решение на СЕС от 24 октомври 2012 г. по дело С-22/12 се приема, че приложимият закон е националният закон на държавата, на чиято територия е настъпило ПТП (в този смисъл т. 25 от решение от 10.12.2015 г. по дело С-350/14, т. 23 от решение от 17.05.2023 г. по дело С264/22 г., т. 27 от решение от 05.09.2015 г. по дело С-86/23 на СЕС, както и практиката на ВКС - Решение № 70/12.03.2025 г. по т. д. № 772/2024 г. на т. о. на ВКС). Предвид изложеното съдът приема, че българското материално право е приложимото по отношение на обема на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.

От приетото свидетелство за регистрация се установява, че увреденият автомобил с рег. № ****, собственост на „Уни-компания“ ООД, е бил регистриран в Република Словения.

В удостоверението е посочено, че датата на първата регистрация на автомобила била 08.01.2009г. в Словения, населено място Птуй, с рег. № МВ64-61R, марка Скания, модел R420-LA4KZMNA 7.1-11.5.

Спорен между страните е въпросът относно дължимостта на лихва за забава и законна лихва в хипотезата на изплатено застрахователно обезщетение при тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. По приложението на посочената разпоредба настоящият съдебен състав приема следното:

В чл. 390, ал. 1 от КЗ е предвидено, че преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Съгласно константната съдебна практика по приложение на посочената разпоредба /идентична по съдържание на нормата на чл. 193, ал. 3 от КЗ – отм./ Решение № 44 от 02.06.2015г. по т. д. № 775/2014г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Решение № 59 от 12.06.2015г. по т. д. № 1256/2014г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и Решение № 140 от 01.08.2018г. по 4 т. д. № 2278/2017г., Т. К., І Т. О. на ВКС, за съда не съществува задължение за указване на страната да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална щета. Дължимостта на застрахователното обезщетението, както по чл. 405 от КЗ, така и по чл. 432 от КЗ, не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска.

Спрямо увреденото лице по отношение на лихвите за забава при плащане на застрахователното обезщетение по прекия иск, кумулативно, а не в конкуренция и съотношение на обща и специална разпоредба, приложение намират: регламентираната в чл.

493, ал.1, т.5 във вр. с чл.429, ал.2, т.2 във вр. с ал.3 КЗ отговорност на застрахователя, който покрива спрямо увреденото лице (с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента) отговорността на застрахования делинквент за дължима лихва за забава от най-ранната измежду датите на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увредения, респ. от последния чрез завеждане на застрахователна претенция (чл. 493, ал.1,т.5 във вр. с чл. 429, ал.2,т.2 във вр. с ал.3 КЗ); правилото, че за собствената си забава след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на определяне или плащане на обезщетението, застрахователят дължи лихви за собствената си забава по чл. 497 КЗ.