Решение № 736 от 04.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100514046 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №140462025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 от гр.София срещу решение №21103 от 19.11.2025 г постановено по гр.д.№36896/25 г на СРС , 177 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника да се признае за установено , че К. О. П. ЕГН ********** от гр.София му дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.240 ал.1,2 ЗЗД и чл.99 ЗЗД сумата от 2200 лева главница по договор за заем №573015 от 24.09.2021 г между К. О. П. и „Сити Кеш“ ООД , ведно със законната лихва от 31.12.2024 г до окончателното плащане на сумата ; сумата от 173,81 лева договорна лихва по посочения договор за заем за периода 01.10.2021 г – 21.01.2022 г ; и сумата от 1433,03 лева мораторна лихва по посочения договор за заем за периода 01.10.2021 г – 31.12.2024 г ; които суми са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от „Сити Кеш“ ООД с рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г и приложение №1 от 15.08.2022 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1161 от 13.01.2025 г. по ч.гр.д.

№77625 по описа за 2024 г. на СРС, 177 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Прехвърлянето на вземанията е надлежно доказано с извлечения от рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г и приложение №1 от 15.08.2022 г , а целите документи не са 1 представени , за да не се наруши защитата на лични данни на трети лица . Ответникът не е оспорил представените документи , както и извършването на цесията . Исковете са доказани по основание и размер .

Въззиваемата страна К. О. П. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Ищецът не е доказал извършването на цесията и че е придобил процесните вземания .

Страните са имали споразумение ако се платят 1000 лева задълженията да се считат за погасени .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.11.2025 г и е обжалвано в срок на 27.11.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г и приложение №1 от 15.08.2022 г не са представени в цялост , поради което цесията на вземанията не е доказана , съответно не е доказана материално-правната легитимация на ищеца като кредитор .

Решението на СРС е частично неправилно .

Не могат да се споделят водещите мотиви на първоинстанционния съд , че ищецът не е представил доказателства , че е придобил чрез цесия процесните вземания от „Сити Кеш“ ООД . Представените извлечения от рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г и приложение №1 от 15.08.2022 г не са оспорени от ответника , както и последният въобще не е оспорил материално-правната легитимация на ищеца като кредитор след цесия. Доводите и възраженията на ответника са съвсем различни – изложени са твърдения за споразумение с ищеца за погасяване на процесните вземания след заплащане на сумата от 1000 лева , както и се иска съдът да отчете наличието на неравноправни клаузи в договора да заем и на недължим , респ.завишен размер на претендираните лихви .

Според настоящия съд ответникът е потребител и се ползва с потребителската защита по чл.33 ЗПК . Уговорката за неустойката в случай на непредоставяне в срок на обезпечение /поръчители или банкова гаранция / на задълженията по договора представлява неравноправна клауза и противоречи на закона . Уговорената неустойка е в противоречие с 2 чл.147 т.5 ЗЗП - задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Предоставеният паричен заем е в размер на 2200 лева , а неустойката е в общо в размер на 941,19 лева .Тази неустойка се равнява на допълнителна годишна лихва от 131,22 % , като се вземе предвид , че срокът на договора е само 17 седмици / 119 дни/. Срокът за предоставяне на обезпечение – банкова гаранция или поръчителство е само три дни . Банкова гаранция няма как да се предостави от лица с парични затруднения /каквито обикновено са потребителите на бързи кредити/ , а изискванията към поръчителите са много големи и на практика неизпълними . Лихвата по кредита се оказва 171,27 % , а ГПР е в размер поне на 181,08 % т.е. много повече от пет пъти размера на законната лихва в противоречие с чл.19 ал.4 ЗПК .

Налице са уговорки във вреда на потребителя , която не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя /чл.143 ЗЗП/ . Въпросната „неустойка“ прикрива действителната лихва и разходи по заема , като е налице противоречие с чл.33 ал.1 ЗПК във вр.чл.10а ал.2 ЗПК и чл.21 ал.1 ЗПК .

Налице е цялостно противоречие на договора за заем с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК , поради което съгласно чл.22 ЗПК същият е недействителен . Съгласно чл.23 ЗПК и решение №50174 от 26.10.2022 г по гр.д.№3855/21 г на ВКС , IV ГО и решение №50259 от 12.01.2023 г по гр.д.№3620/21 г на ВКС , III ГО когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според ВКС ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД .

В чл.23 ЗПК е предвидено задължение на потребителя за връщане на чистата сума по кредита . В този смисъл е и Рeшение на СЕС (девети състав) от 21.03.2024 г по дело C‑714/22 .

В случая ССЕ установява на ответника са предоставени в заем 2200 лева , а са заплатени общо 1195 лева т.е. ответникът дължи сумата от 1005 лева главница .

По делото няма данни страните да са постигнали споразумение , че при заплащане на сумата от 1000 лева процесните вземания ще бъдат погасени . Действително ищецът представя имейл кореспонденция в този смисъл с лице вероятен служител на ищеца . Не са представени обаче доказателства , че въпросното лице е имало представителна власт за новиране/опрощаване на задълженията на ответника .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени частично и да се признае за установено , че ответникът дължи сумата от 1005 лева главница или 513,85 евро.

С оглед изхода на делото разноски пред СРС и в заповедното производство по компенсация се дължат не от ищеца , а от ответника в размер на 96,32 лева или 49,25 евро. На адв.М. И.

П. следва да се присъдят не 400 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ пред СРС , а 294,40 лева или 150,52 евро . В останалата част решението на СРС като краен резултат е правилно и трябва да се потвърди . Пред СГС разноски се дължат от ответника съобразно уважената част от исковете , а ищецът дължи част от 3 адвокатско възнаграждение на адвоката на ответника , съобразно отхвърлената част от исковете .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №21103 от 19.11.2025 г постановено по гр.д.№36896/25 г на СРС , 177 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 от гр.София да се признае за установено , че К. О. П. ЕГН ********** от гр.София му дължи на основание чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД сумата от 1005 лева главница по договор за заем №573015 от 24.09.2021 г между К. О. П. и „Сити Кеш“ ООД , ведно със законната лихва от 31.12.2024 г до окончателното плащане на сумата ; която сума е прехвърлена на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от „Сити Кеш“ ООД с рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г и приложение №1 от 15.08.2022 г ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1161 от 13.01.2025 г. по ч.гр.д. №77625 по описа за 2024 г. на СРС, 177 състав ; в частта в която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на К. О. П. сумата от общо 103,10 лева разноски в заповедното производство и пред СРС , както и в частта , в която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на адв.М. И. П. личен №1800694810 на основание чл.38 ал.2 ЗАдв разликата над 150,52 евро до 400 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 от гр.София , че К. О. П. ЕГН ********** от гр.София му дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД сумата от 513,85 евро главница по договор за заем №573015 от 24.09.2021 г между К. О. П. и „Сити Кеш“ ООД , ведно със законната лихва от 31.12.2024 г до окончателното плащане на сумата ; която сума е прехвърлена на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от „Сити Кеш“ ООД с рамков договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г и приложение №1 от 15.08.2022 г ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1161 от 13.01.2025 г. по ч.гр.д. №77625 по описа за 2024 г. на СРС, 177 състав ПОТВЪРЖДАВА решение №21103 от 19.11.2025 г постановено по гр.д.№36896/25 г на СРС , 177 състав в останалата част .

ОСЪЖДА К. О. П. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 от гр.София сумата от 22,23 евро разноски пред СГС .

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 от гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв на адвокат М. И. П. ЕГН ********** сумата от 150,52 евро адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5