Решение № 315 от 11.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Бургас, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601153 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от адв.Станко Кралев от БАК, като защитник на Х. П. Р. ЕГН ********** против присъда № 10 от 17.07.2024г., постановена от Районен съд-Айтос по НОХД № 49/ 2024г.. С присъдата подсъдимият Х. П. Р. е бил признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено на 21.01.2023г. в гр.Айтос престъпление по чл.325, ал.2, предл. 2-ро и 3-то, вр. ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години, и е бил осъден да заплати направените разноски по делото. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваната присъда, поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като събраните в хода на наказателното производство доказателства не установявали по безспорен начин виновността на Р. в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като съдът е тълкувал превратно доказателствената съвкупност, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се на основание чл.336, ал.1, т.3 вр. чл.334, т.2 от НПК отмяна на първоинстанцонната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан, като се прави алтернативно искане за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление.

Въззивната жалба е подадена от легитимиран субект, в законоустановения преклузивен срок, пред компетентния съд, срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Защитникът на подсъдимия моли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи въззивната жалба. Според него в обстоятелствената част на обвинителния акт не били описани фактическите действия на подсъдимия Р., с които той нарушава обществения ред, т.е. извършва хулиганство преди появата на полицейските служители, във връзка с квалифициращия белег „съпротива срещу орган на власт“. Оспорва се наличието на „изключителен цинизъм и дързост“. Счита, че подсъдимият е осъществил престъпление по чл.270 от НК, за което може да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди атакуваната присъда. Счита, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, като първоинстанционният съд подробно и мотивирано е обсъдил доказателствата по делото, което е формирало убеждението му да постанови осъдителна присъда.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите, очертани в разпоредбите на чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери намира жалбата за основателна, като възражението за неправилност на първоинстанционната присъда не следва да се разглежда по същество, тъй като са налице съществени нарушения от категорията на посочени в чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, неотстраними от настоящата инстанция, налагащи отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото на първоинстанционния съд.

Подсъдимият Х. П. Р. е предаден на съд за престъпление по чл.325, ал.2, предл. 2-ро и 3-то, вр. ал.1 от НК, за това, че на 21.01.2023г., за периода от 22:30 часа до 22:45 часа в гр.Айтос, последователно извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянията по своето съдържание са съпроводени със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред и се отличават с изключителен цинизъм и дързост, а именно пред входната врата на апартамент, находящ се на административен адрес гр.Айтос, ул.*** №***, ет. ***, ап. *** отправил думите „Какви сте Вие палячовци”, „Ще Ви еба майката, изчезвайте от тука”, към униформените полицейски служители мл. инспектор И. Т. и мл. инспектор М. М., служители на РУ - Айтос при ОДМВР - Бургас, които в този момент са изпълнявали служебните си задължения, след което ги бутнал и се насочил и слязъл на улицата пред входната врата на жилищната кооперация находяща се горепосочения административен адрес, където е пресрещнат от мл. инспектор Ж. Ж., също униформен служител на РУ - Айтос при ОДМВР - Бургас и в присъствието на тримата полицейски служители преди да е задържан от мл. инспектор М. чрез използване на помощни средства - белезници, отказал да представи лични документи на разпоредилия се мл. инспектор И. Т. с думите „Нищо няма да ти дам, гледай си работата”, и отправил към тримата служители думите „Майка Ви ще еба”, „Какви сте Вие педераси такива”, „Ще се разправя с всеки един от вас поотделно”, като по пътя към сградата на РУ Айтос в служебния автомобил продължил да отправя към тримата служители думите „Педераси мръсни”, както и в сградата на РУ - Айтос по време на 2 оформяне на документите за задържането му е отправил към тримата служители думите „Вие сте големи педераси, ще Ви еба майката, ще Ви намеря и ще се разправя с Вас, когато не сте на работа”.

Съгласно чл.301, ал.1, т.1 от НПК при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. Настоящата инстанция намира, че в хода на производството пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Атакуваната присъда не съдържа мотиви, съобразно изискуемото съдържание по чл.305, ал.3 от НПК.

Мотивите към атакуваната присъда не отговарят на процесуалните изисквания за доказателствения анализ, въз основа на който се приема установеното. Първоинстанционният съд формално е посочил, че описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства разпита на свидетелите Ж. Ж., И. Т. и М. М., С. Ш., Р. Ш., З. М., Р. Р., П. К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, без да извърши анализ на свидетелските показания, без да приобщи чрез прочитане протоколите и другите документи, приложени по делото, съдържащи факти за изясняване на обстоятелствата. Съдът е длъжен да направи своите изводи относно доказаността на обвинението, след внимателен анализ на събраните доказателства, преценявайки същите не само поотделно, но и в тяхната съвкупност и връзка. Първоинстанционният съд формално се е позовал на доказателствените източници, без да извърши задълбочен анализ какво приема за установено от фактическа страна, и въз основа на кои доказателства, като при констатирано противоречие в тях, следва да изложи съображения защо едни от тях се възприемат, а други не. По този начин той не е мотивирал своето вътрешно убеждение по въпросите по чл.301, ал.1 от НПК. Съдът е обосновал изводите си по един недопустим начин, с произволни съждения относно съставомерността на деянието, без доказателствен анализ, в абсолютно противоречие с изискванията по чл.305, ал.3 от НПК, според който в мотивите следва да се посочат установените обстоятелства, доказателствените материали и правните съображения за формираното решение. Приети са за установени факти, въз основа на произволни изводи, без каквато и да е връзка и позоваване на конкретни доказателства. Липсата на анализ в конкретния случай по своята същност практически представлява липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК относно причините, по които съдът е признал подсъдимия за виновен.

Мотивите представляват задължителна, съществена част от присъдата и неизготвянето им според посочените изисквания представлява съществено процесуално нарушение. Тяхната липса създава невъзможност на въззивната инстанция да осъществи правомощията си при проверката на атакувания съдебен акт, да извърши собствен анализ на приетите от първоинстанционния съд фактически и правни положения и да даде отговор, дали те са правилни и верни. Налице е основанието по чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на посочените нарушения.

Направеното възражение, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не били описани фактическите действия на подсъдимия Р., с които той нарушава обществения ред, т.е. извършва хулиганство преди появата на полицейските служители, във връзка с квалифициращия елемент „съпротива срещу орган на власт“, с оглед на цитираното ППВС № 2/74г. в мотивите на присъдата е основателно. Действително обвинителният акт не отговаря на 3 императивните изисквания на чл.246 от НПК, тъй като липсва описание от фактическа страна на инкриминираната дейност на подсъдимия, с оглед на посочената в заключителната част на обвинителния акт правна квалификация, с което на практика е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като се засяга правото на защита, което не е било отстранено – чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.

Горепосочените нарушения са отстраними, тъй като не могат да бъдат валидно преодолени във въззивното производство, а само чрез законосъобразно повторение на първоинстанционното съдебно производство при стриктно спазване разпоредбите на закона.

Предвид гореизложеното, на основание чл.335, ал.2, вр. с чл.334, т.1 от НПК, Бургаският окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 10 от 17.07.2024г., постановена от Районен съдАйтос по НОХД № 49/ 2024г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съдАйтос.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4