Определение № 2369 от 02.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2369 гр. София, 02.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20228002104715 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 263848 от 07.10.2021 г., уточнена с касационна жалба вх. № 261401/12.07.2022 г. и молба вх. № 261809 от 04.10.2022 г., подадена от З. М. К. чрез адвокат К. М., срещу решение № 260145 от 07.07.2021 г. по в. гр. д. № 1021/2020 г. на Добричкия окръжен съд, с което, след частична отмяна на решение № 202 от 26.02.2020 г. по гр. д. № 528/2019 г. на Добричкия районен съд, е отхвърлен предявеният от З. М. К. и М.

К. К., последният починал след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция и заместен от процесуалните си правоприемници З. М. К. и Д. М. Н., срещу В. И. С. и Я. И.

С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено правото на З. М. К. на собственост по силата на договор за дарение от 20.03.2015 г., сключен с н. а. № 18, том І, рег. № 253, нот. д. № 17/2015 г., и правото на М. К. К. на пожизнено ползване, учредено с посочения нотариален акт, на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх.

Б, ет. 0-партер, представляващ магазин № 8 със застроена площ от 34.38 кв. м., ведно с 1.142% ид. ч. от общите части на сградата и 1.142% ид. ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], представляващ самостоятелен обект с идентификатор [№] в сграда с идентификатор [№], и за осъждане на ответниците да предадат владението на имота на ищците; първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлено искането за отмяна на н. а. № 27, том III, рег. № 3858, дело № 276 от 16.12.2016 г., както и в частта, с която са отхвърлени исковете за осъждане на ответниците С. и „Елеганс“ ЕООД [населено място] да заплатят солидарно на ищеца М. К. К. сумата 16 500 лв., представляваща пропуснати ползи вследствие лишаването му от правото да владее и държи гореописания недвижим имот за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното 1 изплащане на сумата, и сумата 1 456.72 лв., представляваща законната лихва за забава върху главното задължение за периода от 01.02.2016 г. до 01.01.2019 г.

В касационната жалба се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1-во, 2-ро и 3-то ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Трябва ли съдът да разгледа периода между изтичането на установения в закона срок и придобиването на собствеността с позоваването на давността, предвид възможността владението да е прекъсвано за повече от шест месеца, с което да са се заличили последиците от изтеклия до момента давностен срок;

2. Следва ли съдът да изключи на основание чл. 183 ГПК непредставени му в оригинал документи, ако е доказана невъзможността за представянето им в оригинал по независещи от страната причини.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: по първия въпрос - в противоречие с ТР № 4/17.12.2012 по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК, решение № 58 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 3433/2018 г. на ІІ-ро г. о., решение № 73 от 09.07.2019 г. по гр. д.

№ 3771/2018 г. на ІІ-ро г. о., решение № 34 от 03.07.2020 г. по гр. д. № 1658/2019 г. на ІІ-ро г. о., решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на І-во г. о., определение № 152 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 4726/2018 г. на ІІ-ро г. о., решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр. д.

№ 603/2012 г. на І-во г. о., решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г. на І-во г. о., решение № 110 от 20.03.2012г. по гр. д. № 870/2011 г. на ІІ-ро г. о.; по втория въпрос - в противоречие с решение № 190 от 25.01.2021 г. по гр. д. № 4079/2019 г. на ІV-то г. о., решение № 95 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 662/2012 г. на ІІ-ро г. о., решение № 223 от 19.04.2016 г. по т. д. № 3633/2014 г. на І-во т. о., решение № 239 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1050/2012 г. на ІV-то г. о., решение № 451 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 536/2010 г. на ІІ-ро г. о.

При основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК е поставен въпросът:

Ако приемем, че собствеността въз основа на придобивна давност се придобива след позоваване, то в хипотеза, при която в периода между изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС и последващото позоваване на правоимащия е сключен и надлежно вписан транслативен договор, чрез който първоначалният собственик е прехвърлил собствеността върху същия недвижим имот на трето лице, доколко това последващо позоваване е противопоставимо на междувременно възникналите права на третото лице - твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 87 от 05.07.2018 г. по гр. д. № 4028/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.; прави се позоваване и на ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

Ответниците по касация В. И. С. и Я. И. С., в депозиран отговор, чрез адвокат А. Г., поддържат становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, от Д.

М. Н. и „Елеганс“ ЕООД [населено място] не са подадени отговори.

2

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:

По делото e прието за установено, че на 25.11.1995 г. между собственици на поземлени имоти /К. К. С., И. В. С., Г. М. П., Жени Н. И., Злати М. Д. и М. /М./ М. А./ от една страна, и ЕТ “А.-А. Ж.” и ЕТ “Лар-М. К.”, от друга страна, са сключени договори, по силата на които собствениците учредяват в полза на едноличните търговци - изпълнители, право на строеж върху собственото си дворно място срещу задължението на изпълнителя да построи по монолитен начин за своя сметка и със свои средства, материали и организация жилищна сграда по проект, предварително съгласуван със собствениците. Уговорено е собствениците да получат безвъзмездно определен процент разгъната реално застроена площ от жилищната сграда и от дворното място, а останалите проценти от застроената площ и от правото на строеж да останат в полза на изпълнителя. Посочено е, че полагащата се на собствениците разгъната застроена площ ще бъде подробно описана в приложение, което ще е неразделна част от договора.

Към договора, сключен със собствениците К. К. С. и И. В. С., такова приложение не е представено. Приложения са депозирани по договорите със собствениците Г. М. П., Жени Н.

И., Злати М. Д. и М. М. А.. В тези приложения, както и в самите договори от 25.11.1995 г., дворното място, върху което се учредява право на строеж, не е индивидуализирано, нито в приложенията са посочени конкретните обекти, които ще получат собствениците и изпълнителите-строители. С анекс от 10.07.1997 г. към договора с Г. М. П. е уговорено, че тя ще получи собствеността върху апартамент № 2 във вх. Б на първи етаж в жилищен блок по ул. “Гeнерал К.” № 28, изба № 14 и гараж № 4 в същия вход. Анекси към договорите с останалите собственици не са представени от ищците.

Безспорно е обаче по делото, че договорите от 25.11.1995 г. касаят изграждането от двамата изпълнители с техни средства на жилищен блок върху дворни места-собственост на изброените лица, находящи се в [населено място], по [улица]и [улица], съставляващи парцели ІV-1059, V-1077 и VІ-1078 от кв. 66 прим по плана на града, индивидуализирани по този начин в разрешението за строеж и в протокол № 65/1996 г. за определяне на строителна линия и ниво /впоследствие дворните места с пл. №№ 1059, 1077 и 1078 са обединени в един парцел ІV от кв. 66 според отразяването за местонахождение в протокол - образец 16/.

Прието е, че договорите от 25.11.1995 г. са сключени в обикновена писмена форма, вместо в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма за действителност, поради което нямат за правна последица валидно учредяване на право на строеж в полза на изпълнителите-строители.

Договорите имат характер на предварителни договори за учредяване право на строеж, като не се твърди от ищците да са били сключени окончателни договори. Сключените са смесени по своя характер - съдържат елементи на договори за строителство с характер на договори за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, и елементи на предварителни договори за учредяване право на строеж. Именно поради липса на надлежно учредено право на строеж в полза на строителите разрешението за строеж № 244/10.06.1996 г. е издадено в полза на собствениците на дворните места, построената от изпълнителите жилищна сграда върху чужди имоти не е станала собственост на последните като суперфициари, а е станала 3 собственост на собствениците на терена по силата на приращението - чл. 92 ЗС. По тази причина отношенията впоследствие между самите собственици и между тях и изпълнителите са се уреждали чрез последващи сделки на разпореждане и договори за доброволна делба, посредством които е осъществено “разпределение” на обектите в изградената жилищна сграда.

Сградата е изградена изцяло до 1999 г. и годността за ползване на строежа е установена от държавна приемателна комисия на 15.11.1999 г., като е издадено и разрешение за ползване № 421 от 25.11.1999 г.

С договори за доброволна делба от 2002 г. съсобствениците са си поделили част от обектите в сградата, като между поделените обекти не е процесният магазин № 8 във вх. Б.

С поредица от договори за покупко-продажба, сключени също през 2002 г., съсобствениците чрез пълномощници - физическите лица, представляващи двамата строители - М. К. К. и А.

Д. Ж., са се разпоредили с част от обектите - апартаменти, магазини и гаражи, в полза на трети физически лица. Именно чрез такава сделка, обективирана в н. а. № 13, т. ІV, рег. № 2562, нот. д. № 501/2005 г., сключена на 20.10.2005 г., съсобствениците са продали на М. К.

К. процесния магазин в партера на вх. Б под № 8. В договора за покупко-продажба М. К. участва като пълномощник на продавачите и като купувач, т. е. договаря сам със себе си.

Прието е, че твърдението на ответниците С., че купувачът К. не бил заплатил уговорената продажна цена на продавачите, не е относимо, защото неплащането на цената представлява неизпълнение на договора и е основание единствено за развалянето му от изправната страна-продавачите. Трети лица на сделката, каквито са настоящите ответници, не са оправомощени да навеждат доводи за наличие на основание за развалянето й, респ. не са носители на потестативното право на разваляне. Прието е, че доводите за симулативност на договора за продажба като прикриващ договор за учредяване право на строеж в полза на строителя М. К. не са подкрепени от ответниците С. с никакви доказателства. Не следва да се обсъждат и доводите на същите ответници, че договорът е сключен при липса на надлежна представителна власт на ищеца М. К. спрямо продавачите по сделката, защото като трети на сделката лица те не разполагат с право да оспорват действителността й на това основание. Единствено мнимо представлявана страна по договор разполага с правото по чл.

42, ал. 2 ЗЗД да потвърди договора, както и да се позове на недействителността му по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Другата страна по сделката, която няма право да го потвърди, няма и право, респ. правен интерес, да се позове на недействителността, а още по-малко такъв правен интерес е налице за трети на договора лица. Договор, сключен без представителна власт, по правило не е нищожен, а само нищожността позволява трети лица при наличие на какъвто и да е правен интерес да могат да се позовават на тази нищожност. Същият е по дефиниция висящо недействителен, доколкото може да бъде потвърден от мнимо представлявания, и липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. При липса на потвърждаване на недействителността може да се позове само лицето, от чието име е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници. Прието е, че трети лица, каквито са настоящите ответници, не разполагат с правомощие да се намесват в правоотношението мнимо представляван - представител и да 4 се позовават на пороци на същото.