Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 30.01.2023, Районен съд - Трън

Съд
Районен съд - Трън
Дело
Административно наказателно дело 91/2022
Вид
Решение № 2
Подписан
30.01.2023
В сила
25.02.2023
Състав
ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175 ал.3 предл.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
  • чл. 14, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 14 и 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 и 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Трън, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. П. при участието на секретаря Р. Н. М. като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. П. Административно наказателно дело № 20221740200091 по описа за 2022 година

Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН

Образувано е по жалба на Б. П. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.С., *** и съдебен адрес: гр.С., ***, против Наказателно постановление № ***/08.09.2022г. на Началника на РУ – гр. Трън, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, на Б. П. К., с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № ***/08.09.2022г. на Началника на РУ – гр. Трън, е незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с фактическите констатации по наказателното постановление, както и че са налице процесуални нарушения по издаването му.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие 1 за установено от фактическа страна следното:

На 14.08.2022г. свидетелите Д. П. Д. и В. В. Б. в състав на автопатрул на РУ-Трън при ОДМВР-Перник се намирали в гр.Трън на *** при РПС.

Извършили проверка на движещ лек автомобил марка *** с рег.№ *** към около 19.23ч. Установили, че автомобила се управлява от жалбоподателя Б.

П. К., а е собственост на Д. П. Т., с ЕГН: **********. При извършената справка се установило, че автомобила е с прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП на 03.08.2022г. ( дерегистриран служебно ). Свидетеля Д. Д. – полицай при ОДМВР-гр.Перник съставил АУАН №***от 14.08.2022г., в което описал нарушението на водача и обстоятелствата при които е констатирано, като свидетелите и водача подписали акта без възражения. В графата иззети доказателства било записано, че има иззети доказателстваСРМПС и контролен талон, както и два броя регистрационни табели на автомобила.

По наказателното постановление :

Въз основа на така съставения акт Началникът на РУ на МВР-Трън, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи на Република България е издал наказателно постановление ***/08.09.2022г.. , с което на чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП наложил на Б. П. К., с ЕГН: ********** административно наказание „глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършени административно нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В описанието на нарушението в наказателното постановление е посочено, че „на 14.08.2022 в 19.23 часа в град Трън на *** като водач на лек автомобил ***, с рег.***, собственост на Д. П. Т., с ЕГН: ********** при *** с посока от гр.Трън към гр.Б., управлява лек автомобил ***, с рег.№ *** като при извършената проверка в РСОД се установи, че автомобила е с прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП на 03.08.2021г. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП.“

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. П. Д. и В. В. Б., както и от приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост от страна на 2 свидетелите Д. П. Д. и В. В. Б., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение.

При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.

Въз основа на АУАН серия №***от 14.08.2022г., началника на РУгр.Трън издал процесното НП с №***/08.09.2022г. , против Б. П. К., с ЕГН:

**********, с адрес: гр.С., ***, според констативно-съобразителната част на същото, като в последната наказващият орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се в АУАН, както и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, наложил административно наказание – ГЛОБА в размер общо 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

От правна страна:

Съдът, на основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е тя се явява основателна по следните причини:

Материалната компетентност на Началника на РУ-гр.Трън, като АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП не се оспорва. Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни доказателства показания на св.Д. и Б., както и от писмените такива – находящи се в приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра и 3 кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници.

Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетеля, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административнонаказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има 4 законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение за липса на нарушение на процесуалните правила, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП.

В жалбата, въззивникът навежда доводи, че не е знаел, че автомобила, който управлявал е дерегистриран, тъй като не е негов, а той е само водач.

Видно от изпратената и приета по делото със същото писмо справка собственик на въпросният автомобил е Д. П. Т.. Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели, които съда изцяло приема като неоспорени по делото и небудещи съмнение, на посочената дата, същите действително са извършили проверка на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, за който в системата на МВР била отразена прекратена регистрация, а самия водач отрекъл да е знаел за това.

В случая от обективна страна, на посочената в НП дата, час и място, жалбоподателят е управлявал гореописания лек автомобил, който е с прекратена служебно регистрация на 03.08.2022г., на основание чл. 143, ал.

10 от ЗДвП, поради липса на сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", като за това обстоятелство няма данни по делото собственика да е бил уведомен по предвидения ред, т. е. това обстоятелство не е било известно и на жалбоподателя или поне по делото няма доказателства в подкрепа на противното.

За да е налице административно нарушение, осъществяващото го деяние (действие или бездействие) трябва да е извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, т. е. деецът трябва да съзнава или поне да допуска, че с бездействието си нарушава или е възможно да наруши установения ред на държавно управление (нормативно установено правило на поведение – извършване на или въздържане от извършване на определено действие).

5

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН , деянието обявено за административно нарушение е виновно само когато е извършено умишлено или непредпазливо, като ал. 2 от същия член посочва непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените в закона случаи. В разглеждания случай описаното деяние може да се приеме, че е извършено, само когато е умишлено, но не и при форма на вината непредпазливост.

В случая не е налице предвидения от субективна страна елемент умисъл, независимо в коя от двете форми, пряк или евентуален. Процедурата по служебно прекратяване на регистрацията, вследствие липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност" изисква уведомяване на собственика, което в процесния случай не е сторено или поне по делото няма доказателства в подкрепа на противното.

Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП изключват умисъла - арг. чл. 14, ал. 1 НК вр. чл. 11 от ЗАНН , относно обстоятелствата изключващи отговорността. При така установеното, съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , то липсват доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.

Ето защо, след като жалбоподателят не е знаел или поне липсват данни да е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил, е прекратена към датата, посочена в НП като дата на извършване на нарушението, то и нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , за което той е санкциониран с обжалваното НП не може да му бъде вменено във вина.

След прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, органът е длъжен да уведоми собственика, което в конкретния случай не е сторено. Разпоредбата сочи, че "служебно се прекратява регистрацията на пътни превозно средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ и се уведомява собственикът на моторното превозно средство". При тази хипотеза на служебно прекратяване на регистрация, табелите на автомобила и регистрационния талон не се отнемат, за разлика от други хипотези на прекратяване на регистрация. Следователно, налага се извод, че жалбоподателят, ползвател на превозното средство не е знаел за прекратената регистрация, т. е. деянието не 6 е извършено умишлено.