Решение № 636 от 01.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. Пловдив, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20215300502086 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ/.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Прокуратурата на РБългария, чрез Д., ТО –К., против Решение № 260098/17.05.2021г., постановено по гр.д.№ 690/2020г., изменено на осн. чл.248 от ГПК с Определение № 260188/28.06.2020г., по описа на Районен съд – Карлово, III гр.с. в частта, с която на осн. чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. А. Я., с ЕГН – **********, село **************сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта, престижа и достойнството, в резултат на незаконното обвинение и в страх от осъждане, незаконно задържане за срок от 72 часа, претърпени от ищеца вследствие воденото срещу него наказателно производство по досъдебно производство № 404/2019 г. по описа на РУ - Карлово, пр. пр. № 1274/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Карлово, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл.

194, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство – 13.11.2019 г. до окончателното плащане; както и в частта, с която е осъдена да заплати на А. А. Я., с ЕГН – **********, сумата 135,71 лв. за направени разноски за адвокатското възнаграждение, 1 определено по реда на чл. 38 от ЗА във вр. с чл. 7 ал.2 т.1 /ред. ДВ бр. 28 от 2014 г./ от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислени по съразмерност. Моли да бъде отменено в тези обжалвани части и вместо това да се постанови друго решение, с което да се отхвърли изцяло изцяло иска за заплащане на неимуществени вреди. При условията на евентуалност, в случай, че Окръжният съд счете иска за основателен в атакуваната част, моли да се намали размера на обезщетението до такъв отговарящ на установените критерии за справедливост. В зависимост от произнасянето по въпроса за дължимото обезщетение, прави искане да се определят разноските в съответствие с уважената част от иска по реда на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения.

Въззиваемата страна А. А. Я., чрез адв. С.П., депозира писмен отговор, че жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:

Пред Районен съд – Карлово от А. А. Я. против Прокуратурата на РБългария е заведена искова молба, с която посочва, че на 16.07.2019 г. бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление на разследващ полицай от РУ - Карлово, съгласувано с прокурор от Районна прокуратура - гр. К., по досъдебно производство № 404/2019 г. по описа на РУ - Карлово, пр. пр. № 1274/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Карлово, като бил обвинен в това, че на 15.07.2019 г. в гр. ******, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи - пет броя моторни тримера марка „Щил“, три броя моторни бензинови резачки марка „Щил“ и един брой моторна пръскачка модел 3WF-3-14 литра и аксесоари към тях - презрамки към тях за поставяне на тримери - 5 броя и дискове за рязане на косачките, всички на обща стойност 7000 лева, от владението на „С, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. С постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр. Карлово бил задържан за срок от 72 часа за периода от 16.07.2019 г. до 19.07.2019 г. Било внесено от Районна прокуратура - гр. Карлово до Районен съд - гр. Карлово искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 19.07.2019 г. Районен съд Карлово оставил без уважение искането на Районна прокуратура Карлово за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, като определил мярка за неотклонение „Подписка”. С постановление 2 на прокурор от Районна прокуратура - гр. Карлово от 16.10.2019 г., воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК било прекратено на основание чл. 244, ал. 2, вр. с ал.

1, т. 2 от НПК - недоказаност на обвинението и било спряно срещу неизвестен извършител. Със същото постановление била отменена взетата мярка за неотклонение „Подписка“. Престъплението, в което бил обвинен, било тежко умишлено и за него се предвиждало наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години. Вследствие на незаконното обвинение в престъпление, ищецът претърпял изключителни по своя характер и интензивност неимуществени вреди. Затворил се в себе си и спрял да излиза с приятели, не се хранел нормално, не можел да спи, сънувал кошмари. И макар да се стараел да не споделя тревогите си, нямало как да скрие всичко това от близките си и хората от селото. Говорело се, че бил задържан в следствения арест за кражба. В семейството му настъпила тревога и притеснение, че може да бъда осъден и да търпи наказание за нещо, което не извършил. Виждайки страданието и притеснението у близките си, от положението, в което бил, изпитвал още по-силни терзания, страх от бъдещето, притеснение и вина.

Този силен психо-емоционален стрес бил дълбоко наскърбен и обезверен от неправдата - да бъде обвинен в нещо, което не извършил. Изпитвал притеснения от евентуалната наказателна репресия, която онеправдано би могъл да изпита. Притеснявал се да не бъде осъден за нещо, което не е извършил. Приятелите му започнали да го отбягват и да го питат дали действително откраднал тези вещи. В с. А всички се познавали и започнал да чува от близки познати и приятели коментари по този повод. Страдал от пренебрежението на приятелите и роднините си. По този начин воденото срещу него наказателно производство с обвинение в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, което не извършил оказало силно негативен ефект на имиджа и доброто му име в обществото и оказало отрицателен ефект върху психо-емоционалната му сфера. Страхувал се от евентуална наказателна репресия и най вече от осъждане и изтърпяване на наказание за нещо което не извършил. Така и незаконно бил задържан за срок от 72 часа с постановление на прокурор от Районна прокуратура К.

Претендирал е 3 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди и 500 лв. за имуществени вреди представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени от ищеца адвокатски хонорар.

3

Ответникът Прокуратурата на РБългария е депозирал Писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който изцяло е оспорил исковете.

В хода на производството е приложено свидетелство за съдимост /на л.37/ на Я., от което е видно, че: 1/. лицето е било осъждано на 11 мес. лишаване от свобода за придобиване и държане в периода 02.07. – 03.07.2009г. на високо рисково наркотично вещество /марихуана/канабис/, но на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието; 2/. одобрено е споразумение за наказание „пробация“, затова, че Я. се е признал за виновен затова, че на 05.06.2010г. е упражнявал МПС, като си е служил с контролни знаци, издадени за друго МПС; 3/. одобрено е споразумение за наказание „пробация“, затова, че Я. се е признал за виновен затова, че на 20.09.2013г. е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление; 4/.признат е за виновен, че на 19.09.2017г. е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление на МПС и е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в полза на Държавата. 5/. одобрено е споразумение, затова, че подсъдимият се е признал за виновен в това, че на 22.04.2019г., при маловажен случай, без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество, поради което му се налага наказание „глоба“. 6/. одобрено е споразумение, затова, че подсъдимият се е признал за виновен в това, че на 15.07.2019г. при маловажен случай, без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество марихуана 1,305 грама, както и в това, че е отглеждал 1 бр. растение от рода на конопа със съдържание на активен наркотично действащ компонент, и му е наложено общо наказание „пробация“.

Разпитан е един св. Д. Н /призован от Прокуратурата на РБ/.

За да постанови атакуваното решение в атакуваната му част за обезщетение, Районен съд – Пловдив, излага основни съображения, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството на ищеца в обществото, създаден му е дискомфорт, задължение да се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената му мярка за неотклонение „подписка“, преживени емоционални и физически страдания вследствие на задържането му, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в незаконното обвинение на ищеца в наказателно производство, проведено на досъдебната фаза като ДП № 404/2019 г. по описа на РУ на МВР Карлово, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство, тъй като ищецът не е осъществил състава на престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем. Районният съд е определил размера на дължимото обезщетение в размер на 1 000 лв., прилагайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Отчетени са продължителността на воденото наказателно производство, личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му и 4 здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство и др. Продължителността на наказателното производство е било в рамките на предвидените в НПК разумни процесуални срокове. Също така е отчетено обстоятелството, че престъплението, за което на ищеца е повдигнато незаконното обвинение е тежко умишлено престъпление, което само по себе си е основание за сериозен стрес у всеки човек. Лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е присъдена от момента, от момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство /13.11.2019 г. до окончателното плащане/.

С въззивната жалба Прокуратурата на РБ се възразява, че в решението липсва задълбочен анализ на доказателствата. От страна на ищеца не са били доказани твърдения на изживян стрес, в какво същият се е изразил и до какви последици е довел, както и това да е в резултат от действията на РБългария. Не са били ангажирани и доказателства относно уронване на престижа на ищеца в обществото. Поддържа, че размерът на обезщетението е и прекомерно завишен и не съответства на принципа на справедливостта, а и с цялостната финансово –икономическа ситуация в страната. Възразява също и срещу определената на осн. чл.38 от ЗА сума от 300 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.