Решение № 1779 от 11.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1779 гр. Варна, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. М. като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110202123 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „*“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №03-013120 от 23.12.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.415, ал.1 КТ на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1700.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същото да бъде отменено. Застъпва и становище за маловажност на нарушението съобразно чл.28 ЗАНН, тъй като преди издаване на НП е изплатил дължимите суми на работника Силвия Петрова. Твърди също, че наложеното наказание е в прекомерно висок размер.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

През м. октомври 2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – пекарна „*“, находящ се в гр. Варна, кв. “Възраждане 1“ срещу бл.19, стопанисван от въззивника „*“ ЕООД. За констатациите по проверката бил съставен бил Протокол №ПР2028536 от 27.10.2020 г., в който били описани общо 19 бр. допуснати нарушения, за чието отстраняване били дадени писмени предписания, сред които и това по т.9, съдържащо задължаване за работодателя да начисли и изплати в срок до 23.11.2020 г. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. май 2020 г. на работника С. В. П., заемаща длъжност „сладкар“, съгласно чл.128, т.2 КТ. Препис от протокола бил връчен на представляващата дружеството Г. К..

1

При последваща проверка от м. декември 2020 г., служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна – свидетелите М. М. и Д. Д. установили, че даденото предписание по т.9 от Протокол №ПР2028536 от 27.10.2020 г. не е изпълнено. Поради това, на 17.12.2020 г. срещу въззивника бил съставен АУАН №03-013120, в който били посочени даденото предписание и неговото неизпълнение. За дата на извършване на нарушението била определена датата, следваща последната възможна дата за изпълнението – 24.11.2020 г.

Акта бил връчен на упълномощен представител на дружеството и подписан без възражения като такива не били депозирани и в последствие. На 23.12.2020 г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което наложил административно наказание имуществена санкция в размер 1700.00 лв.

С превод от 03.02.2021 г. работодателят изплатил на С. П. дължимата сума за трудово възнаграждение за м. май 2020 г.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите М. М. и Д. Д., така и от приобщените документи – НП №03-013120 от 23.12.2020 г., АУАН №03- 013120 от 17.12.2020 г., разписка с дата 24.02.2021 г., призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, идентификационна карта на „*“ ЕООД, протокол №ПР2028536 от 27.10.2020 г., трудов договор №11 от 31.05.2016 г., ведомост за м. май 2020 г., протокол №ПР2035174 от 17.12.2020 г., заповед №0280 от 03.08.2010 г., 3 бр. РКО от 01.08.2020 г., от 19.08.2020 г. и от 26.08.2020 г. и 2 бр. системен бон за пощенски превод за С. П. от 22.12.2020 г. и от 03.02.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Двата документа съдържат описание на всички обстоятелства по извършване на нарушението – посочено е конкретно предписание; посочено е конкретно лице, осъществяващо конкретни трудови функции на конкретно работно място. Нарушението се изразява в бездействие на дружеството да изпълни предписание по изплащане на трудово възнаграждение на работника.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приобщените доказателства установяват безспорно, че въззивникътработодател не е изпълнил принудителна административна мярка (задължително предписание) по т.9 от Протокол №ПР2028536 от 27.10.2020 г. за изплащане дължимото трудово възнаграждение за работника Силвия Веселинова Петрова.

При така установената фактическа обстановка, правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на въззивника за нарушение по чл.415, ал.1 КТ. Безспорно нарушението се явява извършено на датата, следваща срока за изпълнение, доколкото с нейното изтичане бездействието се явява противоправно, като противоречащо на нормата на 2 чл.415, ал.1 КТ. Касае за неизпълнение на предписание, което не е обжалвано в предвидения в закона срок, същото е влязло в сила и подлежи на изпълнение, с оглед на което извън компетентността на настоящия състав е произнасянето по въпроса за съответствието на същото със закона. Неизпълненото предписание се обхваща от общата компетентност на контролните органи при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, визирана в нормата чл.404, ал.1, т.1 КТ, според която същите могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Обстоятелството, че финансовите постъпления в дружеството са намалели не е основание, на работещите в него да не бъдат изплащани дължимите възнаграждения и обезщетения. Затрудненото финансово състояние на работодателя от друга страна не може да обоснове отпадане на административно-наказателната му отговорност и да го освободи от задължението да изпълнява дадените предписания. Поради изложеното до тук съдът намира, че нарушението безспорно е извършено. Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно чл.415, ал.1 КТ предвижда санкция за този, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай, с оглед на степента му на обществена опасност, а видно от доказателствата по делото е, че то не е изпълнено незабавно след установяването му. В този смисъл съдът намира, че специалната разпоредба на чл.415в КТ е неприложима в случая, а съобразно ТР №3 от 03.05.2011 г. на Върховен административен съд по ТД №7/2010, при липсата на основание за приложение на специалния състав на „маловажно“ административно нарушение по КТ, се изключва възможността за приложение и на общата разпоредба по чл.28 ЗАНН.

Съдът намира, че наказващият орган неправилно е определил размера 1700.00 лв на наложената санкция. Обжалваното НП не съдържа изложение на факти за конкретни отегчаващи отговорността обстоятелства, даващи основание за определяне размер на имуществената санкция над минималния такъв от 1500.00 лв, предвиден в чл.415, ал.1 КТ, доколкото липсват данни за предходно установени и санкционирани с влезли в сила наказателни постановления за административни нарушения срещу същия въззивник. В тази връзка, съдът не намира основание за налагане на имуществена санкция в размер над минималния такъв от 1500 лв, като при съобразяване тежестта на конкретното нарушение, целите на наказанието и отражението му върху наказаното лице, наложената с обжалваното НП имуществена санкция в размер 1700 лв се явява незаконосъобразно определена и това води до материална незаконосъобразност на обжалваното НП, налагаща същото да бъде изменено в частта относно размера на наложеното наказание, който да бъде намален до установения минимум 1500.00 лв.

С оглед изхода на делото и съобразно отправената претенция от въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че за база при определяне размера на обезщетението следва послужи минималния установен размер 80.00 лв.

Доколкото намаления размер на наложеното наказание е неблагоприятен за въззиваемата страна резултат, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза може да бъде преодоляна чрез приложен от съда критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на въззиваемата страна, първостепенна цел е да се потвърди оспорения акт, при което отговорността за твърдения нарушител се понася изцяло, а 3 второстепенна се явява целта да се измени само размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност на по-ниска стойност. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за въззиваемата страна и като съобрази, че при потвърждаване на НП, съгласно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, възнаграждението за юрисконсулт се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, от установения базов размер 80.00 лв, да се счита половината 40.00 лв като основа за определяне стойността, с която следва да бъде съразмерно редуцирана стойността на определеното възнаграждение. Съобразно този критерий, в настоящия случай, половината (40.00 лв) на определения базов размер, съразмерно на изменената част - намалена с 2/17 сочи резултат 4.71 лв, с която стойност следва да бъде намалена половината (40.00 лв) от базово определеното възнаграждение до сумата 35.29 лв.

Същевременно, доколкото намаления размер на наложеното наказание е благоприятен за санкционираното лице резултат като е отправена съответна претенция по чл.63д, ал.1 ЗАНН и от въззивника, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза следва да бъде преодолян по аналогично приложим критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на санкционираното лице, първостепенна цел е да се постигне отмяна на оспорения акт, при което отговорността на твърдения нарушител отпада изцяло, а второстепенна се явява целта да се намали размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност, но при по-ниско по размер наказание. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за санкционираното лице и като съобрази, че при постигане отмяна на НП, съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, сторените разноски се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, да се счита половината от общо сторените разноски като основа за определяне стойността на присъдените разноски, като се присъди съразмерна стойност на тази, с която е намален размера на наказанието. Съобразно този критерий, в настоящия случай, при извършено от въззивника плащане на 100.00 лв възнаграждение за адвокат по представен списък на разноски, от половината на тази стойност (50.00 лв), съразмерно на намаления размер на наказанието с 2/17 от наложеното с НП, подлежаща на присъждане в полза на въззивника се явява сумата 44.22 лв.