Решение № 615 от 11.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Пловдив, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20215300503167 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС.

Постъпила е въззивна жалба от М. Л. Ч., ЕГН **********, Л. Л. Г., ЕГН **********, АН. Г. С., ЕГН **********, Г. Г. С., ЕГН ********** и С. Г.

АТ., ЕГН **********, чрез адв. С. В., против Решение № 2622/13.08.2021г. по гр.д.№ 3605/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., с което са отхвърлени предявените от М. Л.. Ч., ЕГН **********, Л. Л. Г., ЕГН **********, АН. Г. С., ЕГН **********, Г. Г. С., ЕГН ********** и С. Г. АТ., ЕГН **********, против Държавна опера- Пловдив, Булстат 115314988 с адрес: гр. Пловдив, пл. *., искове за признаването за установено по отношение на Държавна опера- Пловдив, че М. ЛЮБ. Ч., Л. Л. Г., АН. Г. С., Г.

Г. С. и С. Г. АТ., са собственици на общо 4/6 ид.ч. от 21/40 ид.ч. от ТАВАН на сградата с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, с приблизителна площ от 204 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. Пловдив, ул. *** и както и за осъждането на Държавна опера- Пловдив да предаде на М. ЛЮБ. Ч., Л. Л.

Г., АН. Г. С., Г. Г. С. и С. Г. АТ., владението на посочените идеални части;

1 както и са осъдени да заплатят на Държавна опера - Пловдив, Булстат 115314988 с адрес: гр. П., пл. ***1, сумата от 800.00 лева- разноски в производство. Молят да бъде отменено изцяло и вместо да се постанови друго, с което да се увжат.

Въззиваемата страна Държавна опера - Пловдив, чрез юрк. И. И., депозира писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от М. ЛЮБ. Ч., Л. Л. Г., АН. Г. С., Г.

Г. С. и С. Г. АТ. против Държавна опера – Пловдив е заведена искова молба, ведно с писмени уточнения към нея неразделна част /на л.25, л.32, л.49 и л.95/, с която се посочва, че са наследници на М. Г. Г., починала през 2000г., която била единствен наследник на К. Н.. С решение на комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС от 1948г. бил отчужден в полза на държавата първи етаж от сграда с адрес: гр. П., ул. **, заедно с три избени помещения, 1/2 ид.ч. от дворното място и от общите части на сградата. След това с договор от 1982г. М. Г. продала на „Народна опера Пловдив“, (сега с наименование Държавна опера Пловдив) втория етаж, заедно с три избени помещения, с тавана и 19/40 ид.ч от общите части на сградата и дворното място. Със ЗВСОНИ е била възстановена собствеността върху одържавения през 1948 г. имот.

Ответникът отказвал да им предаде владението върху тавата, защото в сделката от 1982г. като неин предмет бил отразен и тавана, без банското помещение и стаята до него. Считат, че таванът на сградата представлява обща част и като такава с него не можело да се извършват разпореждания без обекта, към който принадлежи. Предвид горното като част от наследниците на М. Г. считат, че се легитимират като собственици на 4/6 ид.ч. от 21/40 ид.ч. от тавана на сградата. Искат ответникът да бъде осъден да им предаде владението на 4/6 ид.ч. от 21/40 ид.ч. от тавана на сградата, като обосновават обема на претенцията си с това, че част от съсобствениците могат да искат връщане на вещта за цялата неоснователно владяна част. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран Писмен отговор на исковата молба от ответника, с които се оспорват претенциите. Възразява, че правото на собственост върху тавана принадлежи единствено на него съгласно договора от 1982г. Оспорва се възражението за несамостоятелност на тавана.

2

Счита, че таванът представлявал самостоятелен обект, което било видно от Акта за завземане на недвижим имот като държавен. В него не били описани части от тавата и собствеността останала за М. Г., която след това я прехвърлила на ответника. Дори да се приеме, че таванът е бил обща част, то тя е била такава по предназначението си, защото разполагала с достатъчно височина и обем за обособяването на самостоятелни помещения. Прави възражение за придобиването на имота по давностно владение.

В хода на производството са приети Основна и Допълнителни СТЕ, изготвени от в.л. арх.Р. И. –Н.. Разпитан е и св. И. М. И., без родство със страните, служител в Държавна опера – Пловдив от 1998г.

Районният съд, за да отхвърли предявените искове, излага основни съображения, че поначало таванът /пространството между покрива и плочата на последния етаж/ е обща част. Когато е общ по естеството си, е предназначен да обслужва всички самостоятелни обекти и сградата, като цяло, няма самостоятелно правно значение и не може да променя предназначението си. Поради това не може да бъде обект на самостоятелно придобиване, включително като обслужващ някой от самостоятелните обекти в етажната собственост.

Посочва, че общи по предназначението си са само онези общи части, без които сградата може да съществува, но все пак те са създадени да обслужват всички собственици и обитатели. Характерно за такива общи части е, че тяхното предназначение може да се промени. При тавана, критерий за това дали е обща част по предназначение е възможността да се преустрои в самостоятелни или обслужващи помещения. Позовава се на Решение № 173 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2562/2008 г., ГК, IV о.

Районният съд изтъква, че от приетите по делото експертизи се е установило, че таванът има необходимата височина, за да се обособят отделни помещения в него, макар те да не могат да се обособят като самостоятелни обекти. Такива са реализирани в момента от ответника, но между страните няма спор, че за това преустройство е била използвана съществувалата височина. По делото няма данни, а и не се твърди от страните, обемът на тавана да е бил променян през годините, като следва да се има предвид, че сградата е недвижимо културно наследство.

Съгласно събраните гласни доказателствени средства изграждането на помещенията е станало преди около 10 години, като преди това таванът е представлявал едно общо помещения, което е ползвано за архив на операта. Отново според заключението на основаната и допълнителната експертиза достъп до тавана се осъществява по дървено 3 стълбище от втория етаж на сградата. Стълбището продължава и до първия етаж, но от него в момента не може да се осъществи достъп, защото съществувалата врата е трайно затворена и помещението, до което е водела е преустроено в стая за гости. Констатирано е и наличието на врата от стълбището към двора, но и този изход е практически затворен след реализиране на допълнително строителство.

Районният съд посочва също, че от представения по делото нотариален акт от 1982г. се е установило, че М. Г. е продала на Народна опера Пловдив, със съгласието на Министерството на финансите, втория етаж от двуетажната жилищна сграда, с избени помещения, без тези които са били отчуждени, с тавана, без банското помещение и стая до него.

Общите по естеството си части /основите на сградата, външните и носещите стени, покривът на сградата и др./ задължително се придобиват заедно с придобиването на самостоятелен обект в сградата, в размер, определен по правилото на чл. 40 ЗС, а стойността им се включва в цената на отделния обект /ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС /.

За разлика от тях, общите по предназначение части е възможно да не бъдат общи на всички етажни собственици, ако такова предназначение не им е било дадено.

Тъй като за учредяването на етажна собственост не е необходим специален акт, от значение е моментът, в който съответното предназначение е било придадено. Когато това е станало преди отделните самостоятелни обекти да са разпределени в изключителна собственост между различни собственици, т.е. преди възникването на етажната собственост, меродавно за приобретателите на тези обекти е предназначението, което е било придадено по волята на едноличния собственик на сградата.

Районният съд мотивира, че в конкретния случай, етажната собственост е възникнала с властнически акт, чрез който е бил отчужден един от етажите. В самия документ, в пълното описание на сградата са включени само двата самостоятелни етажа- първи и втори, с килери и мазета.

Таванският етаж към онзи момент не е бил разделен на отделни помещения, извън два килера (каквито са описани като принадлежност към всеки етаж) и баня, съгласно представена скица- л. 130 по делото.

Същевременно от построяването на сградата в северната й част е съществувало дървено стълбище, запазено и към настоящия момент, което е свързвало и двата етажа с тавана.

По делото не се твърди от ответника и няма доказателства 4 затварянето на вратата към първия етаж да е извършено от едноличния собственик преди отчуждаването през 1951г. Данни за такова вътрешно преустройство има едва след възстановяването на собствеността 1991г.

С оглед на така изложената хронология на фактите и доколкото цялата сграда първоначално е принадлежала на едно лице, Районният съд е наложил извод, че едноличният собственик е придал на тавана предназначението да обслужва и двата етажа . Поради това като обща част на сградата към 1951 г. отчуждаването е породило действие по отношение на него.

Районният съд налага правен извод, че независимо от горното, частта на Държавата е преминала след реституцията в собственост на М. Г., и всички нейни наследници след смъртта й, поради което и подлежи на уважаване направеното от ответника възражение за придобиване по давност на идеалните части на наследниците.

Когато подпокривното пространство е обща част по предназначение, т.е. има нужната височина, обем и в него могат да се изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на обекти в етажната собственост, или има изградени такива, те могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или да се придобият по давност. Позовава се на Решение № 409 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 224/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 743 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 118 от 7.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3138/2014 г., II г. о.

Ответникът е имал достъп до тавана и го е използвал с категоричност поне от 2008-2009 година, поради което и притежаваните от ищците ид.ч. са придобити по давност, защото до подаването на исковата молба на 02.03.2020г. е изтекъл предвидения в чл. 79 ЗС 10-годишен срок.

Така целият таван е станал принадлежност към втория етаж от сградата.

Преустройството му през 2010 - 2011 г. не влияе върху възникването на право на собственост. Към момента на завеждането на исковата молба таванският етаж не е собственост на ищците, защото правата им са били погасени с придобиването им от другия етажен собственик на основание давностно владение.

Представените договори за наем за първия етаж и част от тавана не прекъсват владението, защото не удостоверяват то реално да е било отнето за период от 6 месеца, необходим за прекъсването на придобивната давност.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.

5 чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С въззивната жалба се посочва изрично, че с обжалваното решение на Районния съд са направени няколко верни фактически и правни изводи, както следва: че с отчуждаването на първия жилищен етаж от сградата със ЗОЕГПНС от 1948 год., в която се намира процесното подпокривно пространство, върху сградата е възникнала етажна собственост между Държавата и Е. К.Г. - като наследник по закон на баща си К..Ив.Н.- и брат си И. К.Н. /починали съответно- през 1914 год. и 1919 год./; че сградата е продължила да съществува в режим на етажна собственост и след като наследодателката на ищците - М. К.Г. е продала на ответника втория етаж на сградата със сделката по Нот. акт № 195/24.03.1982 год., както и след като отчужденият първи етаж на сградата по ЗОЕГПНС е бил реституиран със ЗВСОНИ /Д.в. бр. 15 от 21.02.1992 год./ в полза на М. К.