Решение № 140 от 21.05.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Монтана, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500102 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 163 от 25.05.2023 г., постановено по гр. дело № 8 по описа за 2022 г. Районен съд-Лом е признал за установено, че „Л.Т.-*“ ООД с ЕИК *, К. А. с ЕГН ********** и Р. А. с ЕГН ********** солидарно дължат на „О.

Л.“ ЕООД с ЕИК *сумата от 10 744,16 евро, част от 34 860,98 евро - сума по Запис на заповед, равняващи се на 21 013,76 лева, представляващи неплатен остатък по Запис на заповед от 27.10.2015 г., издаден за сумата от 34 860,98 евро в гр. *, на 27.10.2015 г., място на плащане: гр. *, бул. „*“ № *, офис на „С.Б.“ ЕООД, в полза на „О.Л.“ ЕООД с ЕИК *, с предишно наименование „С.Б.“ ЕООД, без протест и разноски, платим на предявяване за 54 месеца от издаването му, предявен за плащане на 20.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 17.06.2019 г. – до окончателното изплащане на вземането.

Така постановеното решение е обжалвано от „Л.Т.-*“ ООД , К. А. и Р.

А., чрез техния процесуален представител адв. Г. Ю., с доводи за 1 недопустимост, като се твърди, че решението е постановено по нередовна искова молба. В тази връзка се сочи, че ищецът не е изложил обстоятелства досежно обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение. Излагат се и твърдения, че решението е неправилно, тъй като записът на заповед е нередовен от външна страна поради липса на определен ден на падежа. Твърди се също, че записът на заповед не е авалиран от К. и Р. А.и, както и че същият не е подписан от тях и не им е предявен. Освен това се поддържа, че при издаването на записа на заповед К.

А. е действал без представителна власт. Също така сочи, че съдът следва да се произнесе по въпроса дали ответниците дължат на ищеца сумите по договора за финансов лизинг, чието заплащане е обезпечено със записа на заповед.

Релевират се доводи, че ищецът с исковата молба е въвел различни обстоятелства, на които се основава претенцията му, в сравнение с тези въведени в заповедното производство, поради което се иска производството да бъде прекратено като недопустимо. Съобразно изложеното се иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск, като се присъдят сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „О. Л.“ ЕООД, чрез своя пълномощник юрк. Д. З., с който същата се оспорва като неоснователна. В тази връзка се твърди, че записът на заповед е валиден, тъй като отговаря на всички законови изисквания, а между страните е възникнало валидно менителнично правоотношение. Поддържа се, че записът на заповед е надлежно предявен за плащане и на трите задължени по него лица. Сочи, че в молбата си от 02.06.2022 г. пред районния съд не е изменил претенцията си, а е изяснил сбор от какви вземания представлява претендираната по записа на заповед сума и с какво основание е всяко едно от тях. Предвид това се моли съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирани лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е частично основателна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че 2 приложеният по делото Запис на заповед отговаря на формалните изисквания за действителност, като съобразно това е възникнало валидно менителнично правоотношение, с което ответникът се задължил безусловно да плати на ищеца на посочения в записа падеж. В решението е посочено, че е останало недоказано твърдението, че подписите на лицата, задължили се като авалисти, не са положени от тях. Съдът е отчел, че съществува каузално правоотношение – договор за лизинг, който е прекратен поради неизпълнение на задължението от страна на лизингополучателя, а процесната сума е изискуема и представлява договорна отговорност, предвидена в Общите условия към договора.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК Ломският районен съд е разпоредил длъжниците „Л. Т.-*“ ООД , К. А. и Р. А. солидарно да заплатят на кредитора „О.Л.“ ЕООД сумата 10 744,16 евро, като е посочено, че вземането произтича от Запис на заповед, издадена на 27.10.2015 г. за сумата от 34 860,98 евро, платима на предявяване със срок на предявяване 54 месеца от датата на издаването му. Издаден е Изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство, като на длъжниците е изпратена покана за доброволно изпълнение. Последните са предявили възражения за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение, като въз основа на това кредиторът в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявил иск за вземането си.

От Запис на заповед, издаден на 27.10.2015 г., е видно че издател е „Л.Т.-*“ ООД , представлявано от К. А., като дружеството безусловно и неотменимо се е задължило при предявяване на записа да плати, на или на заповед на „С.Б.“ ЕООД сумата от 34 860,98 евро. Посочено е, че записът може да бъде предявен за плащане в срок до 54 месеца от датата на издаването му. В него като авалисти са записани и лицата К. А. и Р. А., като под всяко едно от тях е положен техният подпис.

На 27.10.2015 г. между „С. Б.“ ЕООД и „Л.Т.-*“ ООД , К. А. и Р. А. е сключен индивидуален договор за финансов лизинг при Общи условия за следната вещ: автомобил ***105.460. Цената на лизинговата вещ е 33 000 евро без ДДС, при авансова вноска от 6 600 евро, като срокът на лизинга е 48 3 месеца, при уговорен лихвен процент от 5,44 %. Към договора е приложен погасителен план, видно от който лизинговата вноска е в размер 581,90 евро.

Приложен е и приемо-предавателен протокол, видно от който лизингополучателят е декларирал, че е получил лизинговата вещ.

По делото се приложени нотариални покани отправени до длъжниците, видно от които последните са уведомени, че съгласно т.14.2 от ОУ са в неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг, сключен на 27.05.2015 г., тъй като не са заплатени дължими лизингови вноски и други парични задължения на обща стойност 9 200,52 лева. Длъжниците са уведомени, че ако не заплатят посочената сума в срок от 5 дни, считано от датата на получаване на нотариалната покана, договорът за лизинг ще се счита за едностранно прекратен на основание т. 14.2.1 във вр. т. 14.3.3 и т. 14.3.4 от Общите условия. Нотариалните покани са връчени на длъжниците на 20.06.2018 г.

Записът на заповед е предявен за плащане на длъжниците с нотариални покани от 13.06.2018 г., като същите са получени от длъжниците на 20.06.2018 г.

На 18.10.2018 г. между „Л.Т.-*“ ООД и „С. Б.“ ЕООД е съставен приемо-предавателен протокол, удостоверяващ получаването на следната лизингова вещ, обект на Договор за Лизинг № */2015 г., а именно: автомобил ***105.460 с рег. № *. От протокола е видно, че лизингодателят е отнел на лизингополучателя възможността да управлява и ползва лизинговата вещ поради констатирано неизпълнение на договора от страна на лизингополучателя, изразяващо се в неплащане на дължими парични задължения по договора.

От съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Г.Е., се установява, че размерът на дължимите задължения съгласно договора за финансов лизинг към 17.06.2019 г. е 10 736,88 евро (20 999,51 лева), от които: лизингови вноски – 6 765,77 евро, неустойка – 221,05 евро, административни такси – 99,79 евро, такси за застраховка (чл.13.4 от ОУ) – 1 010 евро и неустойка – 2 640 евро. От заключението се установява още, че към 26.06.2018 г. (датата на прекратяване на договора за лизинг) размерът на падежиралите и непогасени в срок лизингови вноски е 3 333,89 евро (6 520,52 лева).

4

От съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице И.А., се установява, че размерът на дължимите съгласно договора за финансов лизинг задължения към 17.06.2019 г. е 9 141,71 евро (17 879,63 лева), като в тези задължения са включени: лизингови вноски – 6 078,47 евро, разходи за застраховки – 180,53 евро, административни такси – 21,66 евро, лихви (неустойки) за забава – 221,05 евро, неустойка – 2640 евро. Посочено е, че в дълга не са включени лизингови вноски, такси, застраховки и съдебни разходи, начислени след връщане на лизинговия автомобил. В От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И. А., се установява, че всички преводи направени от сметката „Л.Т.-*“ ООД към сметката на лизингодателя са 29 на брой, като всичките са отразени и взети предвид в изготвената по-рано и приета по делото експертиза.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

В хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК предмет на делото при предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В тази връзка, на първо място, във въззивната жалба са въведени доводи, че процесният запис на заповед е нередовен от външна страна поради липса на определен ден на падежа. Настоящата инстанция намира тези доводи за неоснователни, тъй като разпоредбата на чл. 536, ал. 2 ТЗ гласи, че в запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване. Изводът, който следва е, че тази разпоредба презюмира реквизита за падеж, който съгласно чл. 535, ал. 1, т. 3 ТЗ следва да бъде включен в съдържанието на записа на заповед.

Ето защо, дори да се приеме, че процесният запис на заповед не съдържа падеж, същият е редовен от външна страна, а с поканата за плащане той се смята за предявен (Решение № 14082 от 7.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 322/2002 г., ТК). Видно от нотариалните покани записът на заповед е предявен за плащане на длъжниците на 20.06.2018 г., т.е. вземането е изискуемо.

На следващо място, съдът намира за неоснователни доводите на въззивниците, че записът на заповед не е авалиран от К. и Р. А.и. В процесния запис на заповед е записано, че цитираните две лица са го авалирали, като под текста са изписали трите си имена и са положили подписи. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не е установено подписите да са положени от други лица, различни от посочените. В тежест на въззивниците е да докажат твърденията им, че подписите не са положени от тях. Тези твърдения обаче останаха недоказани в хода на производството. Възможност за доказване на твърденията им е била предоставена в хода на 5 първоинстанционното производство, като видно от данните по делото въззивниците (към онзи момент ответници) са оттеглили искането си за назначаване на съдебно-графологична експертиза.

Твърденията, че при издаването на записа на заповед К. А. е действал без представителна власт също се явяват неоснователни, тъй като към момента на издаването на процесния запис на заповед А. е управител на дружеството „Л.Т.-*“ ООД, от което следва, че същият има представителна власт на основание чл. 141, ал. 2 ТЗ и извършените от него правни действия обвързват дружеството.

Доводите за недопустимост на производството също не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав по следните съображения:

Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.