Решение № 12 от 24.01.2015, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………… гр. К., 24.01.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на дванадесети декември две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: А.Г. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 701 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС в първата фаза на процеса – по допускане на делбата.

ИЩЦАТА Л.Д.К. с ЕГН ********** *** против Т.М.М. и Н.Н.М.,***, твърди, че с нотариален акт № 97, том I, дело №140/1971 г. на Районен съд - К. дядото на ищцата - Г.Д.К. и нейния баща Д.Г.К. били признати са собственици на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52 от 16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот гр. К., ул. „К.К. - кв. С.” № *** с обща застроена площ от 611 кв.м. (шестстотин и единадесет квадратни метра) с номер по предходен план № 506 в кв. 37, парцел VII-506, ведно с едноетажна жилищна еднофамилна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 50 кв.м, ведно със СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор***, със застроена площ от 18 кв.м, ВЕДНО със СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 18 кв.м, при съседи на поземления имот:

***; ***; ***; *** и ***

МОЛИ съда да постанови решение, с което до делба посочения имот, при квоти ½ (една втора) идеална част за ищцата и общо ½ (една втора) идеална част за ответниците в режим на СИО.

ОТВЕТНИЦИТЕ Т.М.М. с ЕГН

********** и Н.Н.М. с ЕГН **********,*** оспорват иска. Твърдят, че по силата на нотариално завещание от 27.03.1971г. № 8 дело 255/71 г. на КРС, Г.Д.К., б.ж. на кв. С., починал на **** завещал на съпругата си М.П.К., починала на ***** само ½ ид.ч. от постройките и ¼ ид. част от дворното място от имот пл.№ 738 в кв. 37 на кв. С.. От същият имот пл. № 738 в кв. 37 по силата на ЗРП на кв. С. от 1991г. били образувани два имота № VII 506 и № VI 507 в кв. 37. С процесният имот № VII 506 през 1998г. Г.К. се е разпоредил, като го прехвърлил на ответниците срещу задължението за издръжка и гледане. От 1971г. до настоящият момент нито праводателя на ищцата, синът на Г.К. - Д.К., нито самата ищца или нейната сестра, имали претенции за този имот. Процесният имот ответниците владели безпрепятствено от ответниците от момента на придобиването му през 1998г. до настоящият момент. Имотът бил ограден, в него направили подобрения, построили водопровод. Всичко това със знанието на ищцата и без нейното противопоставяне. С оглед на горното правят възражение за изтекла над десетгодишна придобивна давност на процесният имот в тяхна полза. При съставянето на нот. акт №11 т. IV peг. № 5008 дело №826/1999г. на Нотариус Н.Н., от който ищцата черпела правата си, не били представени доказателства за собствеността на дарителя по отношение на даряваният имот, поради което молят съда да унищожи същия, тъй като праводателят на ищцата не е бил собственик и не е имал право да се разпорежда с имота.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 97, том І, дело № 140/1971г. на КРС (л.16), на 23.02.1971г. Г.Д.К. и Д.Г.К. са признати за собственици по наследство от Л.Г.К., бивш жител ***, починала на ******* и давностно владение, продължило повече от 15 години, на следния недвижим имот: Къща, навес и дворно място, застроено и незастроено с площ от 507 кв. метра, находящо се в село С., съставляващо имот пл. № 738 в кв. 37 и за него е отреден парцел І.

С акт за нотариално завещание № 8, дело № 255/1971г. на КРС (л.45), на 27.03.1971г. Г.Д.К. завещал на съпругата си М.П.К. следния свой собствен недвижим имот: от къща, навес и дворно място, застроено и незастроено с площ от 1000 кв. метра, находящо се в село С., съставляващо имот пл. № 738 в кв. 37 и за него е отреден парцел І, само ½ ид. част от постройките – къща и навес и само ¼ ид. част от дворното място.

С нотариален акт № 115, том І, рег. № 867, дело № 179/1998г., на Нотариус С.Р. (л. 19), на 03.12.1998г. Г.Д.К. прехвърлил на ответника Т.М.М. срещу задължение за издръжка и гледане, следния недвижим имот: само ½ ид част от дворно място, застроено и незастроено с площ от 605 кв. метра, находящо се в град К., кв. С., ведно с ½ ид. част от построените в него къща, навес и всички други подобрения и трайни насаждения, съставляващо имот, съставляващо имот пл. № 506 в кв. 37 и за него е отреден парцел VІІ – урегулиран.

Към датата на сключване на договора за издръжка и гледане, ответникът Т.М.М. е бил в брак с ответницата Н.Н.М., видно от представеното удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак № **** от ***** на Община К. (л.38).

Г.Д.К. е починал на ***** като е оставил наследници по закон – съпругата си М.П.К., починала на ***** и сина си Д.Г.К.. След смъртта си, М.П.К. е оставила наследници по закон синовете си М.С. М. и П.С.

М., видно от представеното удостоверение за наследници № 119 от 01.08.2014г. на Община К..

С нотариален акт № 11, том ІV, рег. № 5008, дело № 826/1999г. на Нотариус Н.Н. (л.5), на 03.12.1999г. Д.Г.К. и съпругата му П. Н. К. дарили на дъщерите си Л.Д.К. и Л. Д. И. с равни права следният недвижим имот: дворно място, застроено и незастроено с площ от 507 кв. метра по нотариален акт, а по скица – площ от 700 кв. метра, находящо се в град К., кв. С., ведно с построените в него къща, навес и всички други подобрения и трайни насаждения, съставляващо имот, съставляващо имот пл. № 506 в кв. 37 и за него е отреден парцел VІІ, като дарителите са запазили правото си на ползване върху дарения имот, заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно.

С нотариален акт № 73, том ІІ, рег. № 3434, дело № 247/2013г., на Нотариус С.Р. (л. 4), на 31.05.2013г. Л. Д. И. дарила на сестра си Л.Д.К. следния недвижим имот: само ¼ ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52 от 16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот гр. К., *** с обща застроена площ от 611 кв.м. (шестстотин и единадесет квадратни метра) с номер по предходен план № 506 в кв. 37, парцел VII-506, ведно с ¼ ид. част от едноетажна ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 50 кв.м, ведно с ¼ ид. част от СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор***, със застроена площ от 18 кв.м, ВЕДНО с ¼ ид. част от СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 18 кв.м, при съседи на поземления имот: ***; ***;

***; *** и ***.

Във връзка с възражението на ответната страна за изтекла придобивна давност, съдът е изслушал свидетели на страните.

От показанията на св. Л., без родство със страните се установява, че познава страните като съсед. Познава бащата и дядото на Л.. Баща й се казвал Д.Г.К., а дядото е Г.. Първата съпруга на Г. се казвала Л.. Тя починала много отдавна, може би преди 35-40 години. Свидетелят познавал и втората съпруга на Г. - М.. Г. и с първата, и втората си съпруга живеели в горе в къщата, в която сега живеел М..

Къщата била от един приземен етаж с изби и един етаж отгоре. Дворното място било някъде към 20 метра широчина, а дълбочина към 35 метра. В момента в този дом живеел М. със съпругата си – родители на ответника Т.. Д. живеел в малка къща, която си направил отдолу - на юг от този двор. Този двор преди бил общинска земя. Горе къщата била много малка. Горното място, където сега живеел М. било на Л., първата съпруга на Г. и от където било харман, било Г- образно, там било на неговият брат М.. М. и Д. били в разправии. Д. ходил при свидетеля, когато последният бил кметски в С., преди около осем години, да се оплаква. Д. не споделял, че оставя имота в полза на тези хора. Чувал, че все го лъжат, че като си прибере реколтата, ще му отстъпят мястото, което му се полага. Не знаел Д. да е прехвърлял своята част от този имот на друг. Д. отишъл да живее в долния двор преди 30 години, после построил долната къща. Между двата двора имало ограда с бетон и нагоре, колове и мрежа.

От показанията на св.

К., братовчедка на бащата на ищцата се установява, че живее в С. близо до М. и К.. Знаела, че домът, в който сега живеят родителите на Т.М., горната къща и двора, били на братовчедка на майка му – Лалка се казвала. Тя била първа съпруга на Г.. Лалка починала преди доста години. След това Г. довел друга жена, нямало и година след смъртта на Л.. Втората му съпруга се казвала М..

Синът на Г., Д., след като дошла втората съпруга на Г., живеел заедно с баща си и нея. До около 64-та година живели заедно в тази къща. След това Д., отишъл да живее в К., защото в къщата където живеел бай Г. станало непоносимо. Не можели да се разберат, имали много конфликти. След като се върнал от К., Д. си направил къща под този имот, построил я в един арман, май мястото било купено от съвета. Д. и мащехата му били в лоши отношения и до момента. Не знаела от братовчед й Д. и семейството му да са оставяли дела си като подарък на някой. Братовчед й си искал мястото, защото било майчино. На Т. родителите, доколкото знаела, нищо не извършили в имота.

Водопровод направили тази година. Не знаела дали Д. бил съгласен да се изгражда водопровода. Присъствала на конфликти между двете семейства. Имало случаи на непристойно поведение и на конфликти. Кучетата на Т. нападали Д. и роднините му. Между двата двора имало ограда от мрежа.

От показанията на св.

М., майка на ответника се установява, че имотът, в който живеел синът й бил прехвърлен от нейните свекър и свекърва - М.П.К. и Г.К.. съпругът на свидетелката бил син на М. и Г.. Не бил преписан целия имот, а само 600 кв. м, чрез гледане. Дядо Г. помолил сина си Д. да ги гледа. Д. отказал, казал, че няма да ги гледа и да си намери човек. Г. после прехвърлил на Т. имота.

Свидетелката живеела в този имот от 2000 г. и от 2000 г. до настоящият момент, никой нямал претенции за него. Никой не казал на Т., че той не е собственик на целия имот. Имотът бил ограден с циментова ограда там, където бил разделен.

Върху бетона имало мрежа. Източната страна била с каменна ограда. От северната страна били къщата и навесите, които построил свекър й. Т. ги оставил да живеят в този имот. Имали апартамент тук (в К.), но децата пораснали, станали много хора и свидетелката и съпругът й отишли да живеят в С.. Т. бил в чужбина в момента и той плащал разходите за имота.

Последната година правил и ремонт. Водопровод прекарал миналата година. С Д. и съпругата му нямали отношения, познавали се, говорили си, не са си ходили на гости. Л. и Т. се срещнали през февруари месец 2014г. През ноември 2013г. Л. и съпругът й отишли да попитат свидетелката да си влязат във владение на имота.

Свидетелката им казала, че не знае такова нещо и да се оправят със сина й. След това се срещнали с Т. и Л. казала, че не си иска парцела, а баща й бил луд. Не поискала пари, срещнали се с Т. за да се разберат, тя нямала претенции за мястото, баща й имал. Свидетелката и съпругът й нямали конфликти с Д. и неговата съпруга. Преди години имало жалба в полицията, защото се скарали за някаква пръст.

От показанията на св.

К., майка на ответницата се установява, зет й и дъщеря й придобили имот в С. може би през 1998 г. Дядото и бабата на Т. – Г. и М. приписали имота на Т. и на Н., за да ги гледат. Т. не бил кръвен внук на Г., само на баба М.. Дворът не бил много голям. Може би е около или над половин декар, продълговат, ограден бил. От северната страна била къщата и имало навес и стопански сгради. От изток имало дувар, а от юг – друг, който разделял синът на дядо Г. от новата къща.

Там била ограда с мрежа и отдолу с циментов постамент. Години наред не чувала някой да има претенции към имота. Децата, като се прибрали в България през месец февруари 2014г., казали че имат среща с дъщерята и зетя на М., сина на Г., за да се разберат, че имали претенции към двора. Казали, че имат среща в някакво кафене и се разбрали, но свидетелката не знаела за какво точно.